Решение № 606 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110212381 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя Г.Л.И. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление № 457230 – F471736 от 14.08.2019 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва изцяло фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като посочва, че неправилно е санкциониран за поведение на трето лице – водачът на МПС, с когото не се намира в договорни отношения. Акцентира се на обстоятелството, че водачът е заявил 1 час на пристигане /17.00 часа/, което попада в работното време на склада, а органите по приходите са извършили проверка в складовата база в 18.01 часа, когато работният ден е приключил и служителите нямат задължението да останат на работните си места. На следващо място жалбоподателят изразява съмнения за антидатиране на наказателното постановление, доколкото същото е било връчено почти две години по-късно от посочената в него дата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, моли да се потвърди наказателното постановление.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № F471736 от 19.02.2019 г., съставен от М. Я. В. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП е установено, че на 06.02.2019 г. в 18:01 ч. на мястото на получаване/разтоварване на стоката - гр. София, бул. „Ботевградско шосе", СБ „Т." при извършена проверка на транспортно средство с peг. № на МПС /ххх/ и peг. № на ремарке /ххххх/, с водач Н.М.К., заявил пристигане в 17:00 ч. на 06.02.2019 г., било установено, че „М.К.Е.К.Б." ЕООД с ЕИК /хххххххх/ в качеството си на получател/купувач на стоката не е спазило задължението си да се яви на посоченото/декларираното пред органите по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката, а именно: в гр. София, бул.

"Ботевградско шосе", СБ „Т." на 06.02.2019 г. от 17:00 ч. или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление № 457230 – F471736 от 14.08.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три 2 хиляди/ лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М. Я. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

По същество на нарушението съдът намира следното:

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

В случая не е спорно, че дружеството жалбоподател „М.К.Е.К.Б." ЕООД с ЕИК /хххххххх/ е имало качеството на получател/купувач на стоката, както и че на посоченото пред органите по приходите място и дата на получаване/разтоварване на стоката /06.02.2019 г./, не е имало негов представител/упълномощено лице по реда на ДОПК. Това негово задължение обаче е последица от вмененото с разпоредбата на на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК задължение на водача на транспортното средство да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за 3 извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката –т.е. за да се прецени дали законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва да се установи по безспорен начин уведомено ли е било за декларираните от водача на МПС дата, час и място и едва тогава логично да му се вмени задължение да осигури присъствие на свой представител. От доказателствената съвкупност по делото съдът намира, че не може да се направи категоричен извод кога е бил уведомен управителя на дружеството получател на стоката от водача на транспортното средство за датата и часа на получаване на стоката, за да осигури присъствието на упълномощен свой представител, още повече, че проверката на мястото на получаване/разтоварване на стоката от органите по приходите, видно от приложения протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601127398_5 от 06.02.2019 г., е извършена в 18.01 часа, а същевременно в него се сочи, че водачът на транспортното средство е заявил пристигане в 17.00 часа, а от друга страна жалбоподателят навежда доводи, че работното време на склада е до 17.00 часа.

Предвид изложеното съдът приема, че липсват категорични доказателства, жалбоподателят да е бил предварително уведомен, респ. че същият е знаел за декларирани конкретни дата, място и час на разтоварване/получаване на стоката, за да осигури своевременно присъствието на упълномощено лице в момента на разтоварване на стоката.

За да бъде изпълнено задължението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, е необходимо на първо място задълженото лице да бъде своевременно уведомено за възникване на това свое задължение. Това изискване пряко следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК . По делото категорично не се доказа, че жалбоподателят е бил предварително уведомен за осъществения фискален контрол върху движението на стоката и за следващите му се от това задължения.

От показанията на свидетеля М. Я. В., които съдът кредитира с доверие се установява, че представител на дружеството се е явил веднага на следващия ден след узнаването от приходните органи за осъществения фискален контрол.

4

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството –жалбоподател, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, съгласно чл. 63д от ЗАНН , основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал заплащането на 600.00 лева /с включен ДДС, с представена по делото фактура/ адвокатски хонорар, който е съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на дружеството –жалбоподател следва да бъде присъдена сумата в размер на 600.00 /шестстотин лева/ лв., направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 457230 – F471736 от 14.08.2019 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя „М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя Г.Л.И. с ЕГН – **********, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –

ЦЕНТРАЛНО

УПРАВЛЕНИЕ ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя

„М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя Г.Л.И. с ЕГН – **********, 5 сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6