Решение № 1764 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330113085 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Л. Н., е предявил против А. А. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „********” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № ********* г. на ПРС, *******. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № ******** г., парична сума от 4 442, 81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от ********* г. и Приложение № ******** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- ********* г., до окончателното плащане.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ******** от ******** г., за предоставена в заем сума в размер на 12 386, 83 лева. Същата следвало да се плати на 48 анюитетни вноски, всяка от по 382, 35 лева, при краен падеж- ******** г. и обща дължима сума от 16 867, 88 лева. По кредита били погасени 18 пълни вноски и една частична от 373, 93 лева, както и лихви за забава в общ размер на 131, 44 лева. След дата ********* г. длъжникът не е извършвал плащания, като са останали 29 изцяло непогасени 1 вноски. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от ******* г. и Приложение № ******** г. Длъжникът бил уведомен за това на адреса си чрез изпращане на писмо, но пратката била върната с обратна разписка като неполучена. Твърди се, че след датата на цесията ответникът погасил за периода ********* г.- ********** г. суми в общ размер на 5 550 лева, поради което той знаел кой е вече неговият нов кредитор, защото превеждал сумите по сметка на ищеца. Посочва се, че нямало пречка и уведомлението за цесия да се връчи с исковата молба. Предвид настъпилия падеж по договора, за събиране на дължимата главница по кредита било образувано заповедно производство по частно гр. дело № ********** г. на ПРС, ******. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, като в тази връзка се предявявал и настоящият установителен иск. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя две писмени становища по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните нямало правоотношения, а цесията не го обвързвала, защото той не бил уведомен за прехвърленото вземане. Прави се възражение и за погасителна давност. Оспорват се като неоснователни всички твърдения на ищеца. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ********** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ****** г. на ПРС, **. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сума от 4 442, 81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***** от ****** г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от ******* г. и Приложение № ****** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- ******* г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 138, 86 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Към исковата молба ищецът е представил в заверени копия договора за потребителски кредит, уведомление за извършената цесия, извлечение от договора за цесия и приложението му, пълномощно и потвърждение за цесията.

Съдът в първото с.з. е указал на ищеца да представи в оригинал гореописаните писмени доказателства, като му е указал и неблагоприятните последици от неизпълнението.

Страната не е изпълнила дадените й указания, като е депозирала единствено писмено становище в тази връзка.

2

Съдът от правна страна намира следното:

В подадения от ответника отговор е направено изрично искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал поради оспорването им приложените към исковата молба писмени доказателства. Съдът с определението за насрочване на делото е указал на ответника да уточни това си искане, като с допълнителна молба от ********* г. той е заявил, че оспорва представените писмени доказателства, касаещи цесията, в която връзка е изискал да се задължи ищецът да ги представи в оригинал. Съдът в с.з. от ********* г. е задължил ищеца да представи въпросните документи в оригинал, като е указал, че при неизпълнение те ще бъдат изключени като доказателства по делото. Ищецът не е изпълнил указанията на съда, а е депозирал две становища, в които е развил съображения, че преписите били надлежно заверени от юрисконсулт, поради което се касаело за официална заверка на оригинала. Посочено е още, че заличаването на част от информация от съдържанието на документите било с оглед неразкриване на търговска тайна и лични данни на трети лица. Доводите на страната обаче не могат да бъдат споделени, поради следните съображения:

По смисъла на чл. 183 от ГПК „когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото“. Това означава, че след като по делото са представени копия от документи и същите са изискани от страната да бъдат представени в оригинал, неизпълнението на дадените указания води до това, че страната ще понесе неблагоприятните последици от своето процесуално поведениевъпросните преписи ще бъдат изключени като писмени доказателства. Макар и съдът с изрично определение във второ с.з. да не ги е изключил, след като ищецът не ги е представил в оригинал, в мотивите на настоящото решение следва да се приеме, че тези доказателства липсват. Не може да се приеме за основателна тезата на ищеца, че представените към исковата молба копия имали характер на официално заверени преписи, които замествали оригиналите на документите. На първо място, заверката на копията е с печат „вярно с оригинала“ и положен подпис, без въобще да е ясно кой (кое физическо лице) е удостоверил тази вярност, в какво качество го е направил и имал ли е предоставени права за това. На второ място, в становището на ищеца от ********* г. ищецът е посочил, че заверката била направена от юрисконсулта на дружеството- Л. Н., надлежно упълномощена да го представлява. Дори и да се приеме за достоверно това изявление, макар и под подписа да не е изписано име или длъжност на лицето, което е заверило документите, юрисконсултът няма правата на адвоката по чл. 32 от Закона за адвокатурата, доколкото в цитираната норма изрично законодателят в записал, че „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи“. Тази разпоредба не 3 може да се прилага по аналогия за юрисконсулта на юридическото лице, който има право да извършва заверки, но тази му заверка не придава силата на препис от официално заверен документ, който да е приравнен с оригинала. При това положение няма как да се приеме, че приложените копия на документи към исковата молба представляват официално заверен препис, който замества оригинал, защото законодателят не е придал такива правомощия на юрисконсултите, за да се позовава страната на това. Извън горното, съдът изрично в случая е задължил страната не да представи официално заверени преписи, а оригинали на документи, т.е. дадените указания са били ясни и конкретни, като ищецът двукратно е отказал да ги изпълни, позовавайки се на свои съображения, които обаче не кореспондират със законовите норми. Така, като последица за тази страна следва да настъпи предвидената от законодателя санкция, свързана с изключването на тези преписи като писмени доказателства в процеса.

От изложеното следва, че за нуждите на настоящия процес, няма представен договор за цесия между ищеца и кредитодателя, защото всичко, свързано с цесията (договор, приложение, уведомление, потвърждение, пълномощно), е изключено като писмено доказателство в процеса. При това положение претенцията се явява без основание, защото ищецът не установява по надлежния ред, че е придобил вземане чрез договор за прехвърляне по реда на чл. 99 от ЗЗД, каквото според наличните по делото писмени доказателства не съществува. В този смисъл искът е неоснователен, защото всички твърдения в исковата молба се базират на придобито вземане срещу длъжника по договор за цесия, какъвто не е представен, а без него не може да се търси вземане, което да произтича от този договор за цесия и страната не се легитимира като негов надлежен носител. Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално направени- адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 704 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Поради горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., против А. А. С., ЕГН:

**********, от град П., ул. „**********” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ********* г. на ПРС, ****** гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г., 4 парична сума от 4 442, 81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от ********* г. и Приложение № ********** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- *********** г., до окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 138, 86 лева.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., да заплати на А. А. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „**********” № ***, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 704 лева (седемстотин и четири лева).