Решение № 19874 от 04.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73872/2021
- Вид
- Решение № 19874
- Подписан
- 04.11.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 35, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 19874 гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20211110173872 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от В. А. И. срещу ..... искове, както слeдва съобразно молба и уточнение
14.03.2022г. 15.04.2022г.
13.06.2022г. и псоедно уточнение,искова сторено с молба в отговорот на разпорежадне на съда - молба от 19.10.2023г.
- главен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Договор за стоков кредит № ....... г., поради неспособност на лицето В. А. И. да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора;
- евентуален иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Договор за стоков кредит № ....... г., поради грешни представи у ищеца по отношение на съществени качества на предмета на договора;
- евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника ....., че ищецът не му дължи сумата от 2699 лв., представляваща уговорена цена по Договор за стоков кредит № ....... г., ако същият се признае за унищожаем.
В исковата молба се посочва, че ищецът страдал от тревожно разстройство от около 15-20 години, което било в резултат на алкохолна зависимост, като получавал и епилептични припадъци. Твърди, че в периода на алкохолна зависимост получил множество травми на главата и мозъка, с дегенеративни процеси, след падане по стълби за известен период от време бил в безсъзнание и се наложила хоспитализация. Към момента ищецът бил със затруднена мисловна дейност, намалено зрение, трудно чете и не вижда дребен шрифт.
Посочва, че на 03.02.2021г., докато бил в кафене в ......, го заговорили две непознати лица, които му обяснили, че не разполагали с пари и се нуждаели спешно от евтин мобилен телефон за около 60 лв. и го помолили да отидат до търговски обект, в който се предлагат такива стоки и ищецът да закупи устройство, отговарящо на нуждите на лицата, като му казали още, че ще му дадат парите, заплатени за телефона. Ищецът се съгласил и същия ден, заедно с двете лица посетили офис на дружеството .... в гр. София, където ищецът подписал Договор за стоков кредит № ....... г., в качеството си на кредитополучател, с кредитор ....., представлявана от посоченото търговско дружество. Ищецът подписал общо 11 документа с над 20 страници, без да има възможност да прочете съдържанието на същите, тъй като след като служителите в офиса установили, че ищецът среща затруднения с четенето и възприемането на информацията, му обяснили, че нямат време да го чакат и трябва по-бързо да подписва. Така ищецът положил подписа си върху всички документи със съзнанието, че 1 купува мобилно устройство на стойност 60 лв., а екземпляри от документите не били предадени на кредитополучателя. Посочва, че ищецът получава доходи от месечна пенсия в размер от 450 лв. и изобщо не е имал намерение да сключва договор за закупуване на мобилно устройство на стойност 2699 лв., каквото в действителност е закупил. Твърди, че процесният мобилен телефон не му е бил предаден. Счита, че двете лица, които са го заговорили в кафенето, са се възползвали от умствената изостаналост на ищеца и умишлено са го въвели в заблуждение относно предмета и съдържанието на подписания договор.
Поддържа, че дружеството, представляващо ....., не било извършило предварително проучване на доходите на кредитополучателя, макар в негова тежест да съществувало подобно задължение. След сдобиване с подписаните документи с помощта на познат, ищецът подал жалба в 03 РУ на МВР – София, в резултат от което била образувана пр. пр. № ..../2021 г. по описа на СРП. Посочва, че от офис на дружеството .... постоянно търсели ищеца с искане за погасяване на кредита. С оглед изложеното счита, че поради умствена изостаналост ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на своите действия към момента на подписване на процесния договор и съпровождащите го документи. Допълва, че е бил въведен умишлено в заблуждение от трети лица относно предмета на договора – мислел, че сключва договор за закупуване на мобилно устройство с цена 60 лв., а всъщност подписал договор за продукти на стойност от 2699 лв., които не му били действително предоставени, а именно смартфон Apple iPhone 12, 128GB, Blue и Apple MacBook Air 13 Retina/Nov2020/MBA 13,3 SPG/8C CPU/8C GPU/8GB/512GB-Space Grey/MACBOOK PRO.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ...... Счита исковете за неоснователни и недоказани като в тази връзка са изложени следните твърдения: не се навеждали твърдения, от които да се установява какво е било състоянието на ищеца към момента на подписване на процесния договор за стоков кредит, както и дали същият се е намирал в такова състояние, което да не му е позволило да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си, диагнозата „тревожно разстройство“ била поставена след преглед от психиатър, извършен над четири месеца след датата на сключване на договора и не била от естество да повлияе на ищеца в посочения смисъл, тъй като засилвала единствено страховите представи на лицето и повишавала емоционалността му, оспорва лицето да се е намирало в невъзможност да се запознае със съдържанието на документите, тъй като в амбулаторен лист за преглед при офталмолог се посочвало, че при носене на очила зрението е коригирано, преддоговорното поведение на ищеца било изцяло насочено към желание за финансиране чрез банков кредит за покупка на стока, по отношение на кредитополучателя бил надлежно изготвен рисков профил, приложен към исковата молба и свидетелстващ, че кредитоспособността на лицето е била проучена автоматизирано преди сключването на договора за стоков кредит и на база предоставената от него информация, ищецът бил взел информирано решение за сключване на процесния договор и не се бил възползвал от изрично посочената в Общите условия възможност за отказ от договора в 14-дневен срок, В. И. започнал изплащането на вноските по кредита и изплатил предсрочно стойността на закупената стока, ищецът не бил въведен в заблуждение, доколкото се явил доброволно и целенасочено в офис на ответника .... и не се установявало трети лица да са го въвели в заблуждение, като последните не били индивидуализирани, дори да се приемело обратното, не се установявало знание от страна на ..... за това, ако се приемело, че договорът за стоков кредит е унищожаем, то последният следвало да се счита потвърден от ищеца с факта на изплащането на дължимата по него сума.
Третото лице - помагач на страната на ответника - .... изразява становище за неоснователност на исковете като в тази връзка са изложени следните твърдения: ответникът е разполагал с надлежно учредена представителна власт да извършва действия от името и за сметка на .... във връзка с предлагане на закупуване на стоки от обекти на търговеца като на клиентите се отпускали кредити след получаване на изричното одобрение на банката, ищецът не бил заплатил нито една от дължимите вноски по кредита, с оглед възрастта на ищеца поставената повече от една година след сключване на процесното съглашение диагноза пресбиопия била обичайно заболяване на очите и не водело до 2 състояние на формална дееспособност на ищеца към датата на сключване на договора, доказателствата, приложени към исковата молба, с които се целяло да се установи състоянието на ищеца, съдържали неубедителни констатации и били изготвени месеци след 03.02.2021г., не се установявало лицето да е страдало от ментални и психични проблеми към датата на подписване на договора, които да са били от естество да повлияят на способността му да разбира и да ръководи действията си, оспорва да е въвел в заблуждение умишлено ищеца, от страна на ищеца не били предприети активни действия по прекратяване на договора за кредит, което било индиция, че последният се е съгласил със съдържанието на договора и с неговите правни последици, не се установявало другите две лица, с които ищецът посетил офис на ответника, да са оказали непосредствено влияние върху волята на кредитополучателя при сключване на договора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност. Основанията за унищожаемост следва да се разгледат в условията на евентуалност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда – виж решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗЗД, евентуален иск по чл.
28, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗД, като съдът следва да разгледа първо претенцията съобразно по-тежкия порок, а именно поради неспособност на ищеца да разбира или ръководи действията си, а и такава е волята на същия изразена в исковата му молба.
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем– ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
За основателността на иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД в доказателствената тежест на ищеца е да докаже кумулативно следните предпоставки: наличието на сключен Договор за стоков кредит № ....... г. с ответника ..... и обстоятелството, че в момента на сключване на договора се е намирал в такова състояние, което обективно е довело до неспособността му да разбира и ръководи действията си.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо обстоятелството, че между страните с сключен Договор за стоков кредит № ....... г.
От заключението по съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Д.
А.-С. - магистър психолог, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че към момента на сключване на сделката – 03.02.2021 г. ищецът не е страдал от психично заболяване – психоза, което да е довело до краткотрайно или продължително разстройство на неговото съзнание. Вещото лице посочва, че към момента на психологичното изследване интелектът на ищеца е в ниските граници на възрастовата норма, но не са налице данни за вроден или придобит интелектуален дефицит, нито болестни нарушения във възприятно-представната дейност. Експертът заключава, че когнитивните функции на ищеца са снижени, но все още функционират в широките рамки на възрастовата норма, като ищецът е способен да формира и изразява свободно своята 3 лична воля.
При изслушването на заключението по съдебно-психологична експертиза в о. с. з. на 19.05.2023 г. вещото лице конкретизира, че ищецът разбира какво прави, но предвид занижените му когнитивни способности, по-специално фиксационната му памет, същият не може да прецени и осмисли в дълбочина какви ще бъдат последствията от неговите действия.
От свидетелските показания на свидетеля ..... – племенница на ищеца, чиито показания преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът цени за достоверни и им дава вяра в частта, в която възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия, се констатира, че ищецът е сключил с ответника договор за кредит на мобилно устройство, по който е платил задълженията си. Последното не се оспорва от ответника, а и се установява от представеното по делото извлечение за движението по договор за кредит (л. 113 от делото).
Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2e0a621-9b39-4922-b738-caca5acb7eb0