Решение № 189 от 11.03.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3508/2024
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 11.03.2026
- Състав
- Петко Петров Монев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Добрич, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20243230103508 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Р. К., ЕГН **********, с адрес град ******, чрез адв. Ф. Ш., АК-Добрич, срещу ОБЩИНА ГРАД Д., с адрес град ******, обл. ****, ул. „***“ ***, представлявана от кмета Й.Й., предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1/ 9203,25 евро (18000,00 лева) – обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес от телесно увреждане – травма на четириглавия мускул и сухожилията му на десен долен крайник, настъпило на 11.09.2024 г. сутринта в град *******, вследствие на пропадане на крака му в дупка пълна с дъждовна вода, находяща се в междублоковото пространство пред входа, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ 1543,59 евро (3019,00 лева) – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от описаното събитие, която включва сумата от 1165,75 евро (2280,00 лева) - разход за поставяне на 2 бр. титаниеви анкери “Super Refix” – 6,5 мм., както и сумата от 377,84 евро (739,00 лева) – разход за закупуване на патерици и медикаменти за провеждане на лечението на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 3/ 610,38 евро (1193,80 лева) – обезщетение за пропуснати ползи, представляващо разликата между нетното трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 11.09.2024 г. до 15.12.2024 г., ведно със 1 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;
Исковете са обективно съединени с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът живее в град ******. Вечерта преди 11.09.2024 г. паднало голямо количество дъжд и в междублоковото пространство пред вход А на жилищна сграда с адрес ул. ****** се образували огромни локви. Това се дължало на неравностите в междублоковото пространство. Самото пространство не било асфалтирано, имало неравности, запълнени от Община Д. с натрошени парчета асфалт и други строителни отпадъци, изрязани от съседни улици в района. За състоянието на терена били подавани множество сигнали от живущи, но Община Д. не предприела мерки за асфалтиране на участъка. Сутринта на 11.09.2024 г. ищецът трябвало да извади автомобила си от гаража. Достъпът до него бил ограничен поради наличието на огромната локва вода. В опит да я прекоси, десният му крак потънал надолу в неравностите, той се свлякъл на земята, ударил коляното си в камък. Изпитал силна болка, бил много изплашен. С помощта на сина си и присъстващ на злополуката съсед бил транспортиран до МБАЛ-Д.. Посетил спешна медицинска помощ, бил приет в ортопедично отделение и му поставили диагноза „травма на четириглавия мускул и сухожилията му”. На 12.09.2024 г. ищецът бил опериран под спинална анестезия с назначена антитромботична и антибиотична терапия, обезболяващи и контролна рентгенография. Поставили му 2 бр. титаниеви анкери “Super Refix” - 6,5 мм и гипсова имобилизация. За поставянето на тези анкери заплатил сумата от 2280,00 лв. Направил допълнителни разходи за лечение. След изписването му от болницата на 16.09.2024 г. целият му десен крайник бил обездвижен, като и към момента на подаване на исковата молба движенията му били силно ограничени. Закупил патерици. Сочи още, че към датата на подаване на исковата молба не можел да се придвижва самостоятелно, а разчитал на помощта на съпругата си, която ежедневно го обгрижвала и му помагала да се придвижва. След извършената медицинска интервенция, по лекарска препоръка започнал да провежда физиотерапия. По повод травмата и последвалата операция ищецът бил принуден да ползва болничен. Освен физически болки имал и психическа травма от преживяното. Бил притеснен, че случката отново ще се повтори. Продължително се тревожел, станал нервен и сприхав. Не можел да ходи вече на работа, а и не знаел кога ще се възстанови и дали ще може да движи крака си, както преди. Почуствал се непълноценен и в тежест на близките си, които му помагали в ежедневните дейности. Оставайки вкъщи изпаднал в социална изолация, което допълнително утежнило психическото му състояние.
Твърди се наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца болки и страдания, както и между настъпването на инцидента и поведението на ответника – Община Д., изразяващо се в бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения по асфалтиране на междублоковото пространство на улица ******, така че да не се създава потенциална опасност за живота и здравето на 2 живущи и граждани.
В открито съдебно заседание по делото, ищецът чрез процесуалния си представител адв. Ш. моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на процесния инцидент да е станало на улица, която е общинска собственост. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на Общината и инцидента, а твърди, че ищецът сам е паднал поради невнимание и неправилно стъпване. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинна връзка между инцидента и претърпените от ищеца травматични увреждания, болки, страдания и психични терзания. Оспорва претендираното обезщетение по размер, претърпените от ищцата болки и страдания не са необичайни за конкретния вид увреждане и лечението му, същите са отшумели в рамките на нормалния срок. Оспорва настъпването на твърдените психологични увреждания.
В открито съдебно заседание по делото, ответникът чрез адв. З., моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на кумулативно и обективно съединяване искове по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ответникът релевира възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
За да е налице отговорност по чл.49 от ЗЗД, с присъщата й обезпечителногаранционна функция, е необходимо първо да се установи отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД на физическо лице, на което е възложена работа, при или по повод на която е станало увреждането. Както е разяснено в т. 9 от Постановление № 9/1966г. на Пленума на ВС, отговорността на работодателя по чл. 49 от ЗЗД възниква, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, технически и други правила или характера на работата; чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
Съобразно общото правило за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните носи тежестта от установяване на онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При иск за обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта /вреда, противоправност на деянието, причинна връзка, възлагане на работа/, като субективния такъв /вината/ се предполага от закона, до доказване на противното от ответната страна. Както е разяснено в ППВС №7 от 29.12.1958г. в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило работата, в случая ответната Община, може да се освободи от отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не 3 е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод възложената му работа.
С оглед наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответната Община е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Представен по делото е снимков материал, изобразяващ неравности и локви в междублоковото пространство, където се е развил процесния инцидент (л.56).
От приложената по делото медицинска документация (Епикриза от Ортопедично отделение към МБАЛ -Д., Амбулаторен лист №******, История на заболяването, информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, Резултат от клинични и лабораторни изследвания, Амбулаторен лист от 11.09.2024г., Медицински протокол на ЖК, Декларации за информирано съгласие, Декурзус, Предоперативна епикриза, Лист за предоперативна анестезнологична консултация и преценка, Протокол за извършени процедури, Образец заявление за избор на лекар/екип от мед. специалисти), се установява, че на 12.09.2024 г. ищецът К. е опериран в „МБАЛ Д.“ АД, като оперативната интервенция съставлява „реинсерция на дисталния край на сухожилието на квадрицепса чрез два броя анкъри -6,5 мм“. Ищецът е изписан на 16.09.2024 г. с окончателна диагноза: „травма на четириглавия мускул и сухожилията му на дясно бедро“. Считано от 11.09.2024г. до 15.12.2024г., ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
От представените по делото разходооправдателни документи (л.10-л.14) се установяват твърдените извършени разходи във връзка с претърпяното увреждане в общ размер на 3019,00 лева (1543,59 евро).
Изслушано е заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено, корепоспондиращо с доказателствения материал по делото.
Съобразно заключението на вещото лице механизмът на получаване на травматичното увреждане е рязко съкращение на четириглавия бедрен мускул, което отговаря да се е получило по описания от ищеца начин – рязко съкращение при падане и допълнителна травма в тъп твърд предмет (камък).
Посочено е, че целият възстановителен период при такива травми продължава около 4-6 месеца. Самата имобилизация е с продължителност минумум 6 седмици, като около 3-4 седмици след нея е необходимо използване на патерици. За целия оздравителен период има затруднения в походката поради ограничение в сгъването на колянната става. Болките непосредствено след травмата са силни, като постепенно намаляват в ранния следоперативен период. След сВ.на на имобилизацията и при раздвижване на ставата също има болезненост. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца е налице ограничение в сгъването на ставата. Финансовите разходи за лечението, за които ищецът е представил разходооправдателни документи отговарят по размер на проведеното лечение.
4
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, същото неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено, корепоспондиращо с доказателствения материал по делото, се установява, че два месеца преди настъпването на травмата ищецът е диагностициран с психиатрично заболяване „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, което след проведена медикаментозна терапия с антидепресант се е повлияло добре.
Преди травмата ищецът бил разведрен, с нормализиран нощен сън, възстановил психо-емоционалното си равновесие и социалната и трудовата си активност. Към момента на инцидента на 11.09.2024 г. у ищеца не е била налична клинична симптоматика на смесено тревожно-депресивно разстройство. Преживяното е изиграло роля на масивна психотравма, което довело до влошаване на психичното му състояние, с характеристика на остра стресова реакция. Това разстройство е в отговор на преживяното от К..
Влошеното му психично състояние приело клинична характеристика на „смесена тревожно-депресивна реакция“ в рамките на оформено „разстройство в адаптацията“, открояващо се с нарушено социално функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. На 31.10.2024 г. се наложило ищецът да възобнови медикаментозната терапия от антидепресанти. Независимо от медикаментозната терапия, честото изживяване на травмата довело до влошаване на психичното му състояние с характеристика на „Посттравматично стресово разстройство“. Същото се явява протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма.
Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2e09c95-0952-4ee1-8bb8-7625fd7c0355