Решение № 718 от 18.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Бургас, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120102076 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от О. В. С. против П. М. М. искова молба, с която се моли да бъде допусната делба между страните на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б**** представляващ апартамент, находящ се в гр. Б****, кв.

С*****, ул. ********, с нов адрес ул.************* по архитектурния проект, с площ от 58,32 кв.м., ведно с 3,845 %, равняващи се на 10,87 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и 69,19 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. Б****, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните. Твърди се, че ищцата е единствен законен наследник на баща си В. И. И., починал на ******* г., тъй като нейната сестра се е отказала от наследството. Твърди се също така, че ответницата и бащата на ищцата са били съпрузи, като бракът между тях е бил прекратен с решение на РС-Ямбол. На следващо място се твърди, че бащата на ищцата и ответницата са придобили по време на брака си процесния имот и към настоящия момент същият е съсобствен между страните, но същите не могат да ликвидират доброволно съсобствеността между тях. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който същата е оспорила иска за делба като неоснователен. Твърди, че имотът е нейна лична собственост на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, тъй като е придобит изцяло с нейно лично имущество, придобито преди сключването на брака с наследодателя на ищцата. Поради това моли искът за делба да бъде отхвърлен.

Ответницата е предявила и насрещен иск против ищцата, с който моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. М. М. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, при хипотезата на пълна трансформация на лично имущество, както и да й бъдат 1 присъдени разноските по делото. Ищцата по насрещния иск твърди, че тя и В. И. са сключили граждански брак на ********* г. във В*******, който брак е бил прекратен с Решение № 133/07.03.2016 г. по гр.д. № 3020/2015 г. на РС-Ямбол, като бракът им е бил формален и сключен с цел съпругът да може да се установи в Б******. Твърди също така, че на 24.04.2015 г. тя е закупила процесния недвижим имот, като той е бил придобит без никакво участие на В. И., а единствено и само в резултат на вложено нейно лично имущество – спестени парични средства от работата й в И*******, които са били вложени в покупка на друг недвижим имот в гр. Б***** през 2003 г., който след това е бил продаден и средствата от него са били вложеи в покупката на процесния апартамент, като съпругът й (наследодателят на О.С.) не е имал никакви претенции към него, до смъртта си не е проявил интерес към имота и дори не го е посещавал.

Така предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, като същият е допустим.

П.М. се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора по основния иск и насрещния си иск, ангажирани са доказателства.

Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсват доказателства за личен принос на ищцата по насрещния иск при закупуването на имота, средствата от продажбата на който впоследствие са били вложени в покупката на процесния имот. Моли се насрещният иск да бъде отхвърлен и на ответницата по него да бъдат присъдени направените разноски във връзка с този иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното удостоверение за наследници, ищцата е наследница по закон на В.

И. И., който е починал на ******** г., като след смъртта си е оставил за свои наследници двете си дъщери – Е. В. И. и О. В. С.. Е. В. е направила отказ от оставеното от В. И. наследство, който е бил вписан в особената книга на БРС по чл. 49 от ЗН на 26.10.2020 г. (съгласно представеното по делото съдебно удостоверение), след което единствен негов наследник е останала ищцата С..

По делото е приложено копие на Решение № 33/07.03.2016 г. по гр.д. № 3020/2015 г. на РСЯмбол, съгласно което ответницата П.М. и В. И. И. са сключили граждански брак на *********** г. в гр. Л*****, В*******, като същият е бил прекратен с горепосоченото решение, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга.

Видно от представените по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот и на право на строеж от ********** г., Нотариален акт № *** т. *, рег. № ****, дело № ****/***** г. от ******* г. и Нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № ****/**** г. от ****** г., на ***** г. Д. М. Н. (сестра на ответницата) е сключила предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и право на собственост на апартамент с площ от 56,90 кв., находящ се в гр. Б****, ж.к. **********, в жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв. **, идентичен с бивш имот * по плана на ж.к. *******, ведно с избено помещение № **с площ от 2,42 кв.м., както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху недвижимия имот, за сумата от 18 500 евро; на 04.05.2004 г. тя е закупила този имот на цена от 29 000 лв., като е посочено, че сумата е била платена от купувача преди сключването на договора; на 18.11.2005 г. Д.

Н. и съпругът й са продали имота на ответницата П. М. М. за сумата от 29 100 лв., като отново е посочено, че сумата е била платена изцяло на продавачите преди подписването на договора. Видно е, че към датата на придобиване на имота от П.М., тя вече е била в брак с наследодателя на ищцата.

В предварителния договор от ****** г. е уговорено, че дължимата от купувача цена в размер на 18 500 евро е следвало да бъде платена на четири вноски, като по делото са представени 4 квитанции за платени от Д. М. суми, а именно: на 03.10.2003 г. тя е платила 1 000 лв. – първа вноска, след това (без посочена дата) е платила втората вноска в размер на 6 500 евро, а на 01.12.2003 г. и на 05.12.2003 г. е платила общо 9 000 евро като част от третата вноска (цялата вноска е в размер на 9 650 евро). За останалата част от цената по предварителния договор не са представени доказателства за плащането й.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, т. *, рег. № ****, дело № ****/***** г. от ********* г., П.М. и В. И. са продали апартамента в гр. Б****, ж.к.********, за 2 сумата от 48 000 евро, а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. *, рег.

№ *****, дело № *** от ****** г., П. М. М. е закупила процесния недвижим имот за сумата от 20 000 евро, която сума продавачът е получил изцяло по банков път от купувача. Към тази дата П.М. и В. И. все още са били съпрузи.

Като доказателство по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.09.2009 г., с което П. П. е упълномощила Д. Н. да внася и да тегли парични суми от „Първа източна международна банка” АД, клон Я****, както и с други конкретно посочени права.

Видно от приложените отчети за баланс за данъчни години 2000/2001 г. и 2003 г., през 2000/2001 г. П. П. е имала брутен доход в размер на 4 828 британски лири, а през 2003 г. брутният й доход е бил в размер на 3 138 евро. Представено е и извлечение от личната банкова сметка на ответницата, от което е видно, че към 16.12.2004 г. балансът по нея е бил в размер на 8 570,51 евро.

Видно от представените 2 документа за парични преводи, на 12.06.2003 г. В. Б. А., която е трето за спора лице, е изпратила на Д. М. Н., чрез „Уестърн юниън“, сумата от 4 621,50 евро, а на 04.05.2005 г. П.М. П. е изпратила на Д. Н. сумата от 1 043 евро.

По делото са разпитани свидетелите Ж. Й. Й., Д. М. Н. и П. П. Ч..

Св. Ж. Й. (без родство със страните) заявява, че познава ответницата и наследодателя на ищцата. След връщането им от И***** те заживяли в наследствена къща на П. П. в с. В*****, общ.

С******, като тогава ответницата не работела нищо, а В. И. имал туроператорска фирма. Той притежавал апартамент в к-с *******, гр. Б*****, където бил офисът му, както и още един апартамент до ж.п. гарата в гр. Б****. Свидетелката твърди, че П. П. лично й е казвала, че има апартамент в кв. С*****, който бил придобит по време на брака й с В. И. и който отдавала под наем, като всеки месец получавала по пощата наем от 400 лв. и давала половината на съпруга си.

Твърди също така, че В. и П. живеели заедно в с. В*******. Според свидетелката, ответницата е ходила в И******, за да си оправя трудовия стаж и пенсията, и когато се върнала, била щастлива и казала, че си е уредила старините, но не казала каква пенсия е взела, нито е казвала на свидетелката, че има спестявания. Свидетелката твърди, че В. й е казвал, че апартаментът в С****** е на двамата съпрузи. Когато свидетелката попитала П. чий е този апартамент, тя замълчала, но казала, че дава половината от наема на съпруга си. Заявява, че непрекъснато се е виждала с П., когато тя и съпругът й живеели в с. В*****, като свидетелката често посещавала жилището на П., както и ответницата ходила у тях. Твърди, че лично е виждала ответницата да получава пари по пощата, както и да дава пари на В.. Заявява, че не знае П. и В. да са живяли в гр.

Б******. Според свидетелката, отношенията между двамата били отлични. Същевременно свидетелката заявява, че е чувала от П., че съпругът й се е опитвал да я души, както и е виждала В. пиян, но имало дълги периоди, в които той не употребявал алкохол.

Св. Д. Н. (сестра на ответницата) твърди, че през 2004 г. е закупила жилище в гр. Б*****, зад ******, по молба на сестра си, която била в И****** от 1995 г. до 2005 г. Заявява, че апартаментът бил купен на името на ответницата, която превеждала пари на свидетелката по банков път, за да плаща тя вноските за него. Заявява също така, че не е влагала никакви свои лични средства в закупуването на този имот, като през този период е била пенсионерка и доходът й бил само от пенсията. След това прехвърлили апартамента на П., като при прехвърлянето тя не е дала никакви пари на свидетелката. Според свидетелката, ответницата и съпругът й били известно време в И******, но не са живели заедно като семейство, а всеки от тях живял в собствена квартира. Заявява, че сестра й е сключила брак с В., тъй като той нямал право да работи в И***** и живеел там под чуждо име. Когато се върнали в Б****, В. не работел. Към 2010 г. те се установили в с. В*****, като тогава апартаментът в С***** още не бил купен, а след закупуването му те не са живяли там. Свидетелката заявява, че апартаментът в С***** бил купен с парите от продажбата на първия апартамент в гр. Б*****. Според нея В. И. не е участвал в никоя от сделките и нямал претенции за никой от имотите, като той не е влагал средства в закупуването на апартамента в С******. Свидетелката твърди също така, че В. не е имал постоянна работа, осъществявал сделки за покупко-продажба на имоти, но не е имал трайни доходи. Твърди също така, че не знае ответницата да е отдавала под наем апартамента в С******, като тя живяла там известно време. След продажбата на апартамента в гр. Б*****, мебелите от него били преместени в апартамента в С*****. Според свидетелката, П. и В. нямали семеен бюджет, а В. се издържал от 3 сделки с недвижими имоти, като е вземал и пари на заем от свидетелката. След връщането си от И***** П. също не работела, като тя се издържала със свои налични пари. След 2005 г. П. и В. живяли заедно най-много 2 години, като първо живяли в наследствена къща в с. В******, а после живяли в гр. Я*******. След това се разделили и В. си купил имот в с. В******, в който живял до смъртта си. Свидетелката твърди също така, че В. пиел много и нанасял побои на съпругата си.