Решение № 1004 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Пловдив, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500557 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е ВЖ от П. Д. Ш. с ЕГН:********** от гр.**** чрез адв.Г.К. срещу решение № 3632/03.11.22г.,постановено по гр.д.№ 20443/2021г. на ПРС,1 гр.с., с което е отхвърлен предявения от него против „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ***** иск с правно основание чл.422 ГПК във р. с чл.415 ГПК, вр. с чл.чл.59 и 86 от ЗЗД – да се признае за установено между страните, че „Таймлес криб“ ЕООД дължи на П. Д. Ш. сумата от общо 1600лв. обезщетение за неоснователно ползване на собствените му помещения, находящи се на петия етаж /4-ти жилищен етаж/ от сграда, находяща се в гр.***** за периода 01.08.2013г.31.03.2016г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -10.07.2019г. до окончателното изплащане и е осъден да заплати разноските на ответника по делото в размер на 350 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Конкретно са изложени оплаквания, че съдът е направил погрешна преценка на доказателствата, приел е, че ползването на ответника е въз основа на неформален договор за наем с цена 110 лв., съгласно свидетелите на ответника и че обогатяването на ответника било изключено, защото неговите действия не представлявали вмешателство и посегателство в чуждата правна сфера. Счита, че от значение за делото има само неоснователното разместване на блага, в който смисъл е съдебната практика, в която е казано, че обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, както при получаването на имуществени 1 ползи, така и при придобиването и спестяването на такива от едно лице за сметка на друго, като същото е неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване, придобиване или спестяване. РС не е обсъдил съдържанието на свидетелските показания.

Счита, че след развалянето на договора за наем от 2013 г., дружеството е напуснало 2-рия и 3-тия жилищен етаж, а след 31.3.2016 г. и процесния 4-ти етаж и в нито един момент не е било страна по валидно учреден договор за наем, договор за послужване или друг договор, съставляващо правно основание за ползване, в рамките на което да се оправдае обогатяването му за сметка на съсобственика П. Ш. до размера на спестявания, съответно неполучен средно пазарен наем. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемото дружество „Таймлес криб“ЕООД,ЕИК ***** чрез пълномощника си адв.М. Б. счита жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

Счита, че неправилно е посочено във въззивната жалба, че съдът е приел наличие на неформален договор за наем и поради това е отхвърлил иска. Според решаващите мотиви на съда е налице основание за ползване, изразяващо се в даденото съгласие за ползване, в предоставения доброволен достъп до имота. Ключът за имота е бил предаден от ищеца на ответника и че през процесния период ответникът не е бил канен от ищеца да върне вещта, което било установено и от разпитаните по делото свидетели. Дори съдът да приеме, че не е доказан размерът на наемната цена, въззиваемият счита, че се е установило съгласието на собствениците за предоставяне на имота за ползване и че няма пречка договорът за наем да е безвъзмездно ползване или срещу извършване на ремонт за собствена сметка на наемателя.

Категорично се установило по делото, че ползването не е било самоволно и без основание, а се основава на съгласие, постигнато между страните. Иска се потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

ПОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Ищецът П. Д. Ш. твърди,че притежава 1/12 ид.ч.от пети етаж /четвърти жилищен/от сграда,находяща се в гр.*****,както и на 1/12 ид.ч. от дворното място, които е придобил съгласно договор за покупко-продажба по НА №*****/т.13,д.№***** г. на нотариус при ПРС. За обектите на втори и трети жилищен етаж бил сключен договор за наем от 01.06.2013г. с ответника в качеството му на наемател; от 01.08.2013 г.ответникът заел и 2 ползвал и целия пети етаж от сградата, за което не бил подписан договор за наем и не е заплащал наем, не били договорени никакви условия за ползването на петия етаж от него; поради неплащане на наемната цена по договора за наем за втория и третия етаж и консумативните разноски, на ответника била връчена нотариална покана за разваляне на дововора за наем, но ползването продължило без основание до 31.03.16г., когато имотът бил освободен от ответника. На 10.07.2019 г. Ш. подал заявление за издаване на ЗИ по чл.410ГПК по ч.гр.д.№11516/2019 г. на ПРС,1 гр.с. ; такава била издадена, а длъжникът подал възражение по чл.414 ГПК, поради което е обазувано исковото производство по чл.422 ГПК с петитум: да се признае за установено, че„Таймлес криб“ЕООД дължи на ищеца 1600 лв.-обезщетение за неоснователно ползване на целия 5 етаж от сградата, находяща се в гр.***** за периода 01.08.2013г.-31.03.2016г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -10.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

Ответникът „Таймлес криб“ЕООД от своя страна твърди,че по отношение на Петия етаж е бил допуснат от П. Ш. да ползва процесния етаж и ползвал безпрепятствено същия до напускатето му на 30.03.2016 г., което се потвърждавало от признанието в отговора на ИМ и насрещната ИМ, подадена по гр.д.№5046/2019 г. на ПРС по г.д.

№10814/2019 г. на ПРС; направил е възражение за погасителна давност.

Според чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което е е обогатил до размера на обедняването.

В тежест на ищеца е да докаже,че е собственик (съсобственик) на процесния имот; че ответникът е препятствал възможността ищцата като собственик да ползва-лично или чрез отдаване под наем на имота, като реализира имуществена облага;размера на среднопазарния наем за претендирания период от 01.08.13г.до 31.03.16г.

По направените доводи и оплаквания ПОС намира следното:

Настоящият състав намира за неоснователен довода на въззивника, че първоинстанционният съд бил приел, че ползването на ответника е въз основа на устен договор за наем с цена 110 лв., а напротив - РС е приел, че ползането на имота е предоставено на ответника със съгласието на останалите съсобственици; че ключът за имота е предаден от ищеца и за исковия период ответникът не е бил канен да върне вещта; по отношение на възражението за погасителна давност, РС е приел, че давността е прекъсната на 10.7.2019 г. с подаване на заявлението по чл.410 ГПК и е изтекла само за вземанията преди 10.7.2014 г.

Не се спори по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,че правата на ищеца по отношение собствеността върху четвъртия жилищен етаж са 1/12 ид.ч., че на 01.06.2013 г. с ответника е сключен договор за наем на 2 и 3 жилищен етажи, че на 30.03.2016 г. ответникът е напуснал процесния имот. По делото е представено пълномощно, от които се установява,че съсобственикът П. Ш. е разполагал с представителна власт по отношение на идеалните части от обектите на втори и трети 3 жил.етаж, но не и по отношение на четвърти жилищен етаж.

По делото е приета СТЕ, изпълнена от в.л.С. О. Д., според който ср.пазарен наем за апартамента на 5 ет. за исковия период е 1245 лв.-необзаведен и 1500 лв.-обзаведен за притежаваните от ищеца 1/12 ид.ч.

По делото са разпитани свидетелите на ответника - К. Г.,б.б.,Р. М. – б.р. и свидетеля на ищеца -Т. С. Р.. Свидетелят Г. знае от управителя на ответното дружество, че той винаги е имал ключове за 5 етаж, живеел е на 5 ет., плащал е наем; Св.М. установи, че по устна договорка с П. Ш. страните са имали наемни отношения в т.ч. и за 5 етаж; виждала е П. да идва да взима наем от Й. в размер на 1100 лв., от които 990 лв.- за 3 и 4 етаж и 110 лв.- за 5 етаж.

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те нямат преки впечатления за договорните отношения между страните, а възпроизвеждат казаното от ответника.

Св.Т. Р. – съпруг на една от съсобствениците, установи, че с „Таймлес криб“ ЕООД са имали сключен договор за наем за втори и трети жилищни етажи, след което управителят на дружеството поискал да ползва и 4-я жил.етаж; съсобствениците се съгласили срещу ремонт на етажа като имали намерение след време да сключат договор за наем и на 4 етаж, но ответникът започнал да не изпълнява първоначалния договор за наем, поради което решили да отложат сключването на договора за наем; бащата на ищеца имал сърдечни отношения към Й. и търпял неплащането на наема; след като наемателят не бил плащал наем повече от 1 година, през м.март 2016 г. му изпратили нотариална покана да напусне помещенията; Й. плащал наема на П. или на него и знае, че той никога не е плащал наем за 4-я жил.етаж.

Съдът кредитира показанията на св.Р. като обективни и убедителни, възпроизвеждащи преките му наблюдения на взаимоотношенията между страните.

При така очертаната фактическа обстановка ПОС намира следното от правна страна:

От разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът не е заел самоволно четвъртия жилищен етаж на сградата, а е бил допуснат до него от един от съсобствениците -от ищеца П. Ш., който е осигурил необезпокоявано ползването на процесния етаж от ответника до напускането на всички етажи на 31.03.2016г., както и че не се доказа по делото в исковия период – 01.8.2013-31.03.2016 г. ответникът да е ползвал процесния имот без правно основание. ПОС намира, че в периода – 01.8.2013-31.03.2016 г. между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за послужване на процесния етаж, сключен с един от съсобствениците. Съгласно чл.32,ал.2 от ЗС общата вещ се управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея.

Когато съсобственикът не притежава права да управлява еднолично съсобствената вещ, сключеният договор е действителен, но създава облигационни отношения само между страните по него, а другите съсобственици може да търсят обезщетение от лицето, предоставило ползването, поради което не е налице обогатяване на ответника. Налага се 4 извода,че не е налице обогатяване на ответника, а обедняването е породено от действията на съсобственик без представителна власт, а не от самото ползване на етажа. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските с оглед изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемото дружество претендираните от него разноски във въззивното производство в размер на 460 лв.- платено АВ.С оглед цената на иска, решението е необжалваемо.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3632/03.11.22г.,постановено по гр.д.№ 20443/2021г. на ПРС,1 гр.с.

ОСЪЖДА П. Д. Ш. с ЕГН:********** от гр.**** да заплати на „Таймлес криб“ЕООД,ЕИК ***** със седалище и АУ- гр.***** сумата 460 лв.- разноски по делото пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________