Решение № 298 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330114286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. И., ЕГН ********** против МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит № ***** от *****г. поради противоречието му със закона и член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 251 лева, недължимо платена по недействителен договор договор за потребителски кредит № ******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът излага, че с ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 2000, като се е задължил да върне сумата от 2654,26 лева, при годишен лихвен процент от 28,80% и ГПР от 4965 % за срок от 24 месеца на равни месечни погасителни вноски.

Съгласно член 20 от договора кредитополучателят следва да представи обезпечение под формата на поръчител, като в случай че не предостави такова в 3-дневен срок дължи заплащане на неустойка в размер на 0,14% на ден от стойността на усвоената сума. В погасителния план е включена неустойка 2016 лева, като общият размер на сумата, която следва да се върне е в размер на 4670,26 лева. Твърди се, че ищецът е наредил плащани по договора в размер на 2251 лева. заплатил Излага се, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора и ако същата бе включена при изчисляване на ГПР то същият 1 не е 49,65%, а 158,93 %. По този начин размерът на ГПР значително надвишава императивно заложеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е недействителен, а платената над чистата стойност на кредита сума следва да се върне като платена без правно основание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, в който се признават исковете по основание и размер. Моли да не се присъждат в полза на ищеца, тъй като ответникът не е станал причина за водене на делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните няма спор, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № 207290 от 1.05.2023г., който е недействителен, както и че платената над чистата стойност на кредита сума е в размер на 251 лева.

Относно разноските: При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 186,81 лева заплатена държавна такса. Съдът не споделя възраженията на ответника да не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ответникът е страна по недействителния договор, по който неоснователно е престирана сумата от 251 лева.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Б. Д. К. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

Предявени са два обективно съединени иска, които произтичат от едно и също правоотношение. Касателно размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. К., съдът съобрази Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), според което установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. С оглед изложеното по-горе и липсата на фактическа и правна сложност на спора, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. К. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева, платимо от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит № ******г., сключен между А. И. И., ЕГН ********** и МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485.

ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485 да заплати на А. И. И., ЕГН ********** на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 251 лева, недължимо 2 платена по недействителен договор за потребителски кредит № *******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485 да заплати на А. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 186,21 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485 да заплати на адв. Б. Д. К., сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца А. И. И., ЕГН ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3