Протокол № 148 от 09.07.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 148 гр. Габрово , 30.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20214210100015 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. Д. П. – малолетен, представляван от своята майка и законен представител А.Я.Ю., редовно призован, не се явява, не се представлява от законния си представител. Представлява се от адвокат Жанета Димова от АК - Хасково с пълномощно към ИМ.

За ОТВЕТНИКА Гаранционен фонд, редовно призован, се явяват адвокат Н.И. и адвокат В.К., двамата от ВТАК с пълномощно по делото.

ДОПУСНАТИЯТ в режим на призоваване свидетел Б.И. се явява лично.

Съдът отвежда свидетеля от съдебната зала.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. М. ИЛ., редовно призован, се явява лично.

В залата се явява социален работник Венелина Венкова.

Съдът освобождава социалния работник, предвид неявяването на детето.

ИЗЯВЛЕНИЕ на адвокат Димова : Детето е със заболяване в момента и не може да се яви. Ако трябва призовете го лично.

Господин Председател, след подаване на ИМ адресът на моята доверителка е адресът на родителите й: гр. Г. Оряховица, ул. ********* № 2, 1 вх. А, ет. 2, ап. 4 - адресът на родителите й.

Становище по хода на делото.

АДВОКАТ Димова: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ И.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ Димова: Свидетелят, който водим е М.С.Ю..

Съдът поканва свидетеля в съдебната зала.

СНЕ самоличността на свидетеля, както следва:

М.С.Ю. – 42 години, роден на 15.08.1977 г., с постоянен адрес: гр. Г.

Оряховица, ул. ********** № 86, вх. А, български гражданин, не осъждан, детето ми е доведен син, съпруг съм на майката на детето.

СЪДЪТ разяснява на свидетеля правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.: Ще свидетелствам.

СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обещава да говори истината пред съда.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля:

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.: Към настоящия момент живея в гр. Габрово, ул.

2

********* № 26 Б. В момента живея с двете си деца - дъщеря ми и синът ми Б. Ю. и Б. Ю.. Към м. август, мин. год. живеехме с А. - моята съпруга, с нейните две деца - Д.П., М. П. и Я. Ю., и както казах двете ми други деца.

Живеехме на *********, гр. Габрово № 26 Б. Намира се в посока болницата, кв. Боровото го водят, точно над Дзалито отгоре се намира.

Знам за станал инцидент с моя доведен син. С моя големия син Б. Ю. и детето Д.П. бяхме излезли на разходка, трябваше да се видя с един мой познат. Малко късно беше и реших да взема двете деца с мен да се поразходят. Видях се с моя познат и решихме да се прибираме, но детето Димитър беше със скейтборда си и вървеше напред и му казах накрая на улицата да ме изчака, на ул. Чардафон, на пешеходната пътека. Пешеходната пътека се намира точно до завоя, който се завива за Общината, водят го стария Кореком. Той караше скейтборда, караше го по площада и към къщи.

Ние идвахме от площада, от централния площад, бяхме се запътили към къщи. След това, както си вървяхме, бавно вървяхме, чух свистене на спирачки. Бях с гръб към него и като се обърнах - детето беше паднало на земята на пешеходната пътека, на ул. Чардафон, която е. Видях син автомобил, който даде назад и тръгна. След това детето стана от пътя и седна на бордюра. Изтичахме до него и го попитах: "Какво стана?" Каза, че колата го ударила. Попитах го: „Защо не се огледа?” Той каза: "Аз се огледах, видях колата като излиза от завоя”. Но помислил, че ще намали, но той не намалил на пешеходната пътека. По пешеходната пътека той пресичаше от площада в посока Летния театър. Колата идваше от към Боровото, Синкевица.

Той видял, че излиза колата от завоя и преценил, че може да мине и тръгнал да пресича. Дори ходихме в магазина да питаме дали имат записи и може ли да ги вземем. Проверихме, но не се виждаше добре на записите. Магазинерът ни познава и искаше да ни съдейства.

Аз го видях като се изправи, аз се обърнах и той се изправяше и седна на тротоара. Почти в легнало положение по гръб се изправяше и се довлече като се държеше за крака и го болеше. Каза: „краката ме болят...” и седна на бордюра. Скейтбордът по това време беше по средата на пътеката. Колата казах, че е дала назад и пак тръгна, мина през скейтборда на детето. Той седна на бордюра, аз звъннах на майка му, тя звънна на 112 и полицията дойде и линейка дойде. Не можаха да разберат кой е човекът.

3

Имаше синини и охлузвания по тялото на детето, по краката и по лактите, по ръцете. След това една седмица трудно изкарахме детето да излиза навън, не излизаше навън, не искаше да излиза. То има малко сърдечни проблеми и не го притискахме да излиза, сам реши да излезе накрая. Детето го беше страх да излиза навън по улицата. Постоянно аз или майка му трябваше да сме до него, да се оглежда постоянно и като чуеше кола да бръмне покрай него – подскачаше. Споменаваше за случая, когато се сетеше.

Във връзка здравословното му състояние посещавахме лекари, бяха му предписани лекарства. Лекар посетихме, същия ден ходихме в болницата, прегледаха го пак. Вечерта ходехме, не мога да кажа кой ден беше, работен ден беше, сутринта ходихме. Инцидентът се случи вечерта между 9.30 и 10 ч., почти беше се смрачило. Ходихме да търсим записите от камерите на магазина – по пътя има един хранителен магазин - продават плодове и зеленчуци. Собственикът на магазина беше там. Той не е видял нищо.

Попитах го дали може да видим камерите, врътна камерите назад, но не се виждаше пешеходната пътека, нито пътя. Виждат се само хладилниците и витрините, които са там.

По време на инцидента бях точно, където има една пресъхнала чешма с един лъв отгоре, до чешмата бях.

Казах, че посетихме лекар, но какви лекарства са изписани, дали са правени снимки - повече майката е била с него. По които лекари ходихме тук съдебните лекари бяха повечето в отпуск, само в Търново имало и ходихме до Търново. Ходихме, и тъй като е със сърдечни проблеми не може да му изпишат какви да е лекарства. Ходихме и до Плевен, на кардиолог. Това е след инцидента.

Заедно живеем от 2016 г. Според мен детето може да се каже, че беше стресирано от ситуацията. Дали е посетен лекар и дали са правени снимки не знам, защото тя ходеше с него по лекари. Аз съм бил на работа. С майка си е ходил, аз не знам. Тя отсъстваше от работа. Счупено нямаше.

Към момента не е открит извършителят. Другаде, освен този магазин не сме ходили да търсим камери. Полицията казаха, че те ще огледат улиците, където предполагат, че можело да мине колата и да погледнат дали има камери. Към момента няма развитие.

4

След като детето започна да излиза навън, майка му повече излизаше с него, тя имаше повече свободно време. Не мога да кажа за промяна в поведението му - майка му е излизала с него, аз не мога да кажа.

Сърдечните проблеми на детето са от както се е родил. Така ми е казвала майка му. Сърдечните му проблеми налагат ограничаване на физическата му активност, но той ходи да тренира и борба. Скейтборд не знам от колко време кара, от преди да познавам майка му.

Аз бях почти с гръб, говорих с моя син, той беше малко изостанал назад и се обърнах да говоря с него и чух свестене на спирачки и се обърнах и видях как автомобилът дава назад и да тръгва напред. Не видях удар, видях автомобилът да дава назад и да тръгва напред. Детето беше на земята. Докато се движеше детето скейтбордът беше по средата на пешеходната пътека.

Преди произшествието детето караше скейтборда, не го носеше. Аз съм ги учил като карат колело или скейтборд да спират и да се оглеждат, за тяхна безопасност.

Детето сподели, че колата го е ударила.

Веднага след като чух изсвирването на спирачки, се завъртях от моето обърнато положение към летния театър. По това време бях пред сухата чешма, която е преди острова на двете платна преди Боровския мост. Аз както вървях, както бях полуобърнат към сина ми, и като чух спирачките – веднага се обърнах към детето. Спрямо пешеходната пътека - аз бях долу на асфалта, синът ми вървеше подир мен, доведеният ми син – беше отпред.

Когато се обърнах, като чух спирачките, автоматично се обърнах и го виждам на земята. Автомобилът беше пред пътеката, върна назад и пак тръгна. Детето беше на пътеката. Скейтбордът беше по средата на пешеходната пътека.

Детето беше около средата на пътеката в напречно направление на пътя, паднало, на самата пътека беше паднало. Когато говорих за завоя имах предвид завоя, който е от ул. ********* към пощата, където е автомивката и гумаджийницата. Автомобилът се е движел в посока към Механотехникума.

Автомобилът беше спрял на метър и половина - два след пътеката, т.е. след пътеката в посока мястото, където строят в момента новото колело /разклонът за болницата/или посока паметника на Чардафон Велики. Автомобилът върна 5 назад и пак тръгна.

Въпрос на вещото лице: Когато автомобилът върна назад, той достигнали пешеходната пътека, къде спря преди да тръгне напред?

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.: Автомобилът върна назад, спря по средата на пешеходната пътека и пак тръгна напред. Тялото на детето беше между мен и автомобила. След като автомобилът върна, детето се оказа между мен и автомобила, детето беше на пешеходната пътека. Автомобилът беше син, хечбек, модел Хонда Сивик. При връщането назад премина през скейтборда, защото скейтбордът беше на средата на пешеходната пътека. Скейтбордът мога да го опиша - като дължина грубо около метър, от широките, големите професионални скейтбордове, има лагери и гумени колелата, шкурка отгоре.