Решение № 3254 от 03.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3254 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100504762 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по жалба на Б. М. Г., ЕГН **********, длъжник по изп.д.

№ 20247900400293 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление от 18.03.2024 г. в частта, с която съдебният изпълнител отказал да намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лв. Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение. Изпълнително дело № 293/2024 г. по описа на ЧСИ М. било образувано за събиране на вземанията на „Ф.Д.“ АД, ЕИК *******, за които бил издаден изпълнителен лист от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 65637/2023 г. на СРС, 47 състав.

Изпълнителният лист бил за сумата 28 121.05 евро - главница по договор за паричен заем от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 562.42 евро, представляваща договорна лихва за периода 21.08.2023 г. - 21.10.2023 г., сумата 295.27 евро - неустойка за забава за периода 24.10.2023 г. - 28.11.2023 г., държавна такса в размер на 1 133.55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 7 008 лв. Общият размер на сумите по изпълнителния лист бил 66 391.02 лв., включително законната лихва към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение 1 06.02.2024 г. Към момента на образуване на изп.д. № 293/2024 г., а и към настоящия момент, по отношение на длъжника били наложени и неотменени обезпечителни мерки по друго изп.д. № 2770/2023 г. по описа на същия съдебен изпълнител, образувано за събиране на вземания на П.А.А., ЕГН **********, който бил представител и изпълнителен директор на взискателя „Ф.Д.“ АД. Наложените по предходното изпълнително дело обезпечителни мерки били върху имущество на много (неколкократно) по-голяма стойност от размера на задълженията, за които се води изп.д. № 2770/2023 г., както и по настоящото изп.д. № 293/2024 г. на ЧСИ М.. Освен това изпълнението по изп.д. № 293/2024 г. (както и по изп.д. № 2770/2023 г.) било спряно на основание чл. 454 ГПК и длъжникът редовно изплащал задълженията си по предвидения в закона ред и в предвидените за това срокове. Поради това, че по изпълнителното дело не било необходимо и не било извършвано процесуално представителство извън подаването на молба за образуване на изпълнителното дело считал, че разноските за адвокатски хонорар за взискателя следвало да бъдат редуцирани до 200 лв. - възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело. Евентуално, ако съдът счете, че по изпълнителното дело е било извършвано процесуално представителство на взискателя, считал, че не дължи разноски за такова, тъй като по изпълнителното дело не били представени доказателства за реалното извършване на разноските, а ако такива доказателства са налице възнаграждението следвало да бъде редуцирано до 3 305.64 лв., колкото било минималното възнаграждение за представителство в изпълнителното производство съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид размер на вземането, за което се води изпълнителното дело. Поради това моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., евентуално - до размер от 3 305.64 лв. предвид размера на вземането, за което се води изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „Ф.Д.“ АД, ЕИК *******, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

2

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изп.д. № 20247900400293 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба от 30.01.2024 г. на „Ф.Д.“ АД, чрез пълномощник адв.

В.Б. от САК, въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 65637/2023 г. на СРС, 47 състав, съгласно който Б. М. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя сумата 28 121.05 евро – главница по договор за паричен заем от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 562.42 евро – договорна лихва за периода 21.08.2023 г. – 21.10.2023 г., сумата 295.27 евро – неустойка за забава за периода 24.10.2023 г. – 28.11.2023 г., както и разноски в общ размер 8 141.55 лв.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумите, както и възстановяване на направените разноски в изпълнителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение. Поискано е и налагане на възбрани върху описани в молбата недвижими имоти, извършване на справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запори по тях.

Към молбата е приложено пълномощно, с което взискателят упълномощава Адвокатско дружество „Б.И В.“ да го представлява, вкл. да извършва всякакви действия по изпълнителни дела. Приложено е и пълномощно за преупълномощаване на адвокати Б.И В.. Приложена към молбата е и фактура № 349/30.01.2024 г. с издател Адвокатско дружество „Б.И В.“ и получател – дружеството-взискател, за сумата 7 500 лв. с ДДС, с посочено наименование на услугата „Образуване и водене на изпълнително дело срещу Б. М. Г.“. Съгласно приложената разпечатка за кредитен превод, на 30.01.2024 г. взискателят е наредил по сметка на адвокатското дружество сумата 7 500 лв. по посочената фактура.

След извършени от ЧСИ справки са наложени възбрани върху ½ ид. част от три имота на длъжника. Възбрани върху останалите посочени от взискателя имоти не са наложени поради констатираното им отчуждаване от длъжника през 2023 г. Наложени са и запори по банкови сметки на длъжника 3 и върху трудово възнаграждение.

На 06.02.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 13.03.2024 г. длъжникът подал молба до ЧСИ, с която поискал редуциране на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя на 200 лв. На същата дата подал и молба с предложение за спиране на изпълнението по реда на чл. 454 ГПК, като след издадено му от съдебния изпълнител удостоверение за размера на дълга към 19.02.2024 г., на същата дата по сметка на ЧСИ е преведена сумата 15 929.47 лв. - 20 % от размера на дълга. Сума в размер на 10 % от дълга е преведена на 15.03.2024 г.

С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане) от 18.03.2024 г. съдебният изпълнител, като взел предвид, че адвокатският хонорар бил минимално определен съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., както и че към настоящия момент не е изплатена цялата сума, по делото били извършени множество изпълнителни действия в рамките на съответните изпълнителни способи, отказал да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар, както и „съответната пропорционална такса“ по ТТРЗЧСИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело 4 следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.

С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора и сега действаща редакция) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение п о чл. 7, ал. 2, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.

Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.

В случая по делото се установи, че взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 7 500 лв. с ДДС. До 15.03.2024 г. длъжникът е погасил 30 % от размера на дълга, като се е задължил да погасява всеки месец по още 10 %. След като обаче не е погасено цялото задължение, към настоящия момент не е възможно да се предвиди дали, от една страна, поетото от длъжника задължение за разсрочено плащане на дълга ще се изпълнява съобразно чл. 454 ГПК, а от 5 друга – дали ще се наложи извършване на други изпълнителни действия до пълното удовлетворяване на вземането. Поради това не може да се приеме, че се дължи единствено и само възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв. за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Дали и какви обезпечения има по друго изпълнително дело, и то в полза на физическо лице, различно от дружеството-взискател (било то и негов законен представител), е напълно неотносимо за дължимостта на адвокатско възнаграждение по настоящото изпълнително дело.

Съобразявайки материалния интерес по изпълнителното дело и извършеното до този момент от пълномощника на взискателя, съдът намира за основателен довода на длъжника, че възнаграждението в размер на 7 500 лв. с ДДС следва да се намали, тъй като е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, независимо дали и какви действия ще се извършват за в бъдеще по изпълнителното дело. Както беше посочено по-горе, съгласно задължителната практика на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Доколкото обаче по евентуалното си искане длъжникът признава да е дължим минималният размер по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, а изчислен по този ред (върху материалния интерес, посочен в ПДИ от 66 407.50 лв.) минималният размер възлиза на 3 817.56 лв. с ДДС, съдът следва да намали възнаграждението до този размер. В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.