Определение № 270 от 14.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500183 по описа за 2026 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от община Варна чрез гл. юр. к. Г. И., насочена против решение № 268/11.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2518/2024г. на Окръжен съд-Варна, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е собственик на: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 15011 кв.м. /стар идентификатор ***/ по КККР на гр. Варна, начин на трайно ползване за водна спортна база, при граници: имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

*** и

***, намиращ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Черноморец“, ведно с намиращите се в него сгради, както следва: сграда с идентификатор *** с предназначение хангар, депо, брой етажи 1, със застроена площ от 568 кв. м.; сграда с идентификатор *** с предназначение хангар, депо, брой етажи 1, със застроена площ от 281 кв.м.; сграда жилищна, без идентификатор по КККР на гр.

Варна, брой етажи 1, със застроена площ 20 кв.м., при граници: от всички страни поземлен имот с идентификатор *** /*** стар/; сграда-трафопост с идентификатор ***, функционално предназначение сграда за енергопроизводство, брой етажи 1, застроена площ от 43 кв.м., и община Варна е осъдена да предаде владението на посочените земя и сгради на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Икономически университет-Варна, на осн. чл. 108 ЗС; община Варна е осъдена да заплати на Икономически университет-Варна и на държавата, представлявана от министъра на 1 регионалното развитие и благоустройство, суми от по 1 316.57 евро, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като избирателно е кредитирал едни, а други не е разгледал и е игнорирал такива, които са релевантни за спора и подкрепящи твърденията на ответника.

Отделно от това не са били обсъдени и всички възражения на ответника, свързани с предназначението на процесния имот, неговото фактическо ползване и субектът, който го е ползвал към датата на влизане на ЗМСМА, както и по отношение на придобивната давност. Оспорва се извода на съда, че процесният имот е следвало да се ползва само от студентите на висшите учебни заведения в гр. Варна, тъй целта на договора от 04.07.1986г. за създаване на асоциацията за водни спорове, е била да се повишава физическата дееспособност, здраве и жизненост на студентската младеж чрез използване на природните дадености на гр. Варна за развитие на водните спортове и овладяване на спортно майсторство. Поддържа се, че с разпореждане № 1250/1961г. на МС на ВИНС „Д. Благоев“ е предоставена 20 дка земя за физкултурен комплекс, но не и за реализиране на строително мероприятие „воден комплекс Академик“, както е приел съдът. Дори и да се приеме, че ВИНС „Д. Благоев“ е извършил строителството в процесния имот, то по делото не е било установено последният да е бил използван от това учебно заведение по предназначението му, тъй като учебната и спортна дейност е била осъществявана от ССК „Академик“, преименувано на СГК „Черно море“, на когото ВИНС „Д. Благоев“ с договора от 04.07.86г. е делегирал права по стопанисването и използването на имота. В устава на този спортен клуб е било записано, че се обединяват доброволно и свободно гражданите и техните сдружения за занимания с академично гребане, независимо от месторабота, местоучене и местоживеене, както и за практикуване на академичното гребане в гр. Варна и областта. Поради това неправилен се счита изводът на съда, че този имот не е обслужвал общинската инфраструктура в общ план, което е в разрез не само с писмените, но и с гласните доказателства по делото. Поради това е била налице хипотезата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и обектът е преминал в собственост на общината като задоволяващ обществени потребности от местно значение.

Оспорва се приетото от съда, че не е било налице изключението на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като от една страна ВИНС „Д. Благоев“ не е търговско дружество, предприятие или фирма с държавно имущество, а от друга страна към влизането в сила на ЗМСМА вече е бил делегирал правата си за стопанисване и управление на ССК „Академик“. Завеждането на имота в баланса на ищеца и записването му в счетоводните книги като ДМА не доказват, че именно това юридическо лице го е ползвало. Изтъква се още, че нормата на чл. 89, ал. 2 ЗВО е в сила от 04.07.00г., а още от 20.05.99г. е бил издаден Акт за частна общинска собственост, поради което на осн. чл. 6, ал. 2 2

ЗДС, за да бъде обявен имотът за публична държавна собственост, е било необходимо нарочно решение на МС, каквото липсва. Поради това е текла придобивна давност на общината по отношение на имота за периода от 01.06.96г. до 31.05.2006г. и липсващият един ден от 10-годишния период, е изтекъл в периода от 31.12.17г. до 19.01.18г. (съгл. решение № 50080/26.10.22г. по гр. д. № 1814/21г. на ВКС, ІІ г. о.). Давността е продължила да тече и след отпадане на мораториума и до подаване на исковата молба в съда. Поради изложеното се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни Икономически университет- Варна и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които същата е оспорена като неоснователна. В отговора на ИУ-Варна се поддържа, че е ирелевантно наименованието на мероприятието, за което е била предоставена земята през 1961г. на неговия праводател – дали е за изграждане на спортна база за определен спорт или физкултурен комплекс, тъй като предназначението е било за изграждане на съоръжения за физкултура и спорт. Поради това в съставяните във времето книжа за изграждането на съоръженията са били посочвани различни наименования – физкултурен комплекс-Академик, Водна спортна база „Академик“- Варна, гребноветроходна база ВИНС „Д. Благоев“, учебно-ветроходна база „Академик“ на ВИНС. Фактическото предназначение, изграждането и използването на процесния имот и сградите и съоръженията в него, е било за нуждите на студентите и преподавателите на ВИНС, а не от цялото население на общината, което е било отразено и в приетия генерален план с протокол № 46/10.12.1981г. Именно поради това и възложител на отделните етапи на изграждане на сградите и съоръженията е бил ВИНС „Д. Благоев“. Поддържа се още, че създадените преди 1989г. физкултурни дружества не са провеждали учебния процес на висшите учебни заведения, не са били държавни учреждения и не са стопанисвали и управлявали недвижимите имоти на държавата. ВИНС „Д. Благоев“ е било държавно учреждение, държавна организация по см. на чл. 7 от ЗС в редакцията до 1990г., на което е бил предоставен процесният имот. Като такова на което е било предоставено управлението и стопанисването на поземления имот и изградените в него сгради и съоръжения, същото не е имало право да прехвърля държавната собственост, нито да я предоставя за управление на друго учреждение или обществена организация. Поради това и подписаният договор от 04.07.86г. не е прехвърлил управлението на процесните имоти на ССК „Академик“ при ФСФД „Черно море“. Предметът на договора е бил да се създаде асоциация между физкултурното дружество и висшите учебни заведения, като последните е следвало да заложат в катедрите си хонорувани или щатни преподаватели по водни спортове и да се изградят морски студентски клубове, като в договора е било записано, че е „при запазване на юридическата собственост на участващите страни“. Поради това към датата на влизане в 3 сила на ЗМСМА правата на стопанисване и управление на ВИНС „Д. Благоев“ не са били прехвърлени на ССК „Академик“, ФСФД „Черно море“ или на друга обществена организация – те само са ползвали гребната база. Именно поради възникналите спорове относно стопанисването на сградите в имота през 1991г., на 28.11.91г. е бил подаден иск от учебното заведение против ФСФД „Черно море“ и с решение по гр. д. № 71/94г. на ВОС е бил осъден АСК „Черно море“ (чийто правоприемник по-късно е ВМСК „Черно море“, Варна) да предаде на ИУ-Варна владението върху два броя хангари и жилищна сграда в процесния имот. ВС е отменил това решение през 1998г. по гр. д. № 340/95г., но последното е било отменено от 5-членен състав на ВКС с решение № 205/08.07.99г. по гр. д. № 64/99г. и делото е било върнато за разглеждане от друг състав. С решение от 08.12.99г. по гр. д. № 661/99г. на ВКС е било оставено в сила първоинстанционното решение на ВОС. В тези решения било прието, че процесните имоти не са обслужвали общинската инфраструктура в пряк смисъл, за да се приложи нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, а освен това е било налице ограничението на ал. 2 от посочената норма.

Решението било вписано по партидата на посочения ответник. Поради това ИУ-Варна с действията си през периода от 28.11.91г. до 08.12.99г. ясно и явно е демонстрирал, че е собственик на гребната база, потвърдено и от гласните доказателства по настоящото дело. Поради това съставяните по-късно за процесните имоти актове за частна държавна и частна общинска собственост не са създали правата върху имотите нито са прекъснали съществуващите такива в патримониума на държавата, още повече, че с нормата на чл. 89, ал. 2 от ЗВО недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са посочени като държавна публична собственост. Оспорено е с подробни съображения и възражението на ответника за придобиването на имотите въз основа на придобивна давност, проследявайки във времето действието на относимите правни норми на чл. 86 ЗС, ЗДС и ЗОбС, чл. 89, ал. 2 ЗВО.

Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

В отговора на държавата се споделят изцяло съображенията на съда за уважаване на исковете – за липсата на предпоставките на нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и наличието на пречката по ал. 2 от същата разпоредба, предвид предоставянето на имота за стопанисване и управление на праводателя на ИУ-Варна, зачисляването му като ДМА от държавното висше учебно заведение ВИНС „Д. Благоев“ и впоследствие в баланса на ИУ-Варна, както и използването му като спортна база за нуждите на учебната и спортна дейност на университета. Сочи се, че имотът не е могъл да бъде придобит о ответната община и чрез придобивна давност, предвид забраната за придобиване на държавни имоти по давност до 01.06.1996г., а след това – за имоти публична държавна собственост. Освен това се поддържа, че общината е била само държател, а не владелец на имота. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред 4 настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт.

Същата обаче е нередовна, тъй като не са представени доказателства за внесена ДТ по сметка на настоящата инстанция в размер на общо 1 786.33 евро (изчислена като половината от дължимата ДТ за първата инстанция при съобразяване на размерите на данъчните оценки на всеки от процесните имоти – т. ІІ, л. 371 от първоинстанционното дело, както и определената от съда цена с разпореждане № 225/15.01.25г., както и нормите на чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че съобразно нормата на чл. 84 ГПК се освобождават от заплащане на ДТ само ищците, но не и ответниците, когато предмет на исковете са права върху вещи, за които се поддържа, че са публична собственост. Поради изложеното въззивното производство следва да се остави без движение с указания до въззивника да представи доказателства за внесена по сметка на настоящия съд ДТ в посочения размер.