Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Разград, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200509 по описа за 2023 година

Постъпила е жалба от Т. Х. И. от гр. Р**** срещу Наказателно постановление №231075-000692 от 15.08.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал.3 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №23-1075-000692 от 15.08.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя Т. Х. И. от гр. Р**** на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал.3 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA915861/10.07.2023г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград.

В акта и НП се сочи, че на 10.07.2023г. в 15,35 часа в гр. Р**** на ул. ****** в двора на ЦПЛР ЦУТНТ база 2 жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Киа Сиид с рег. *************, като при излизане на ул. ****** предприема маневра за завиване наляво в посока бул. Априлско въстание и не пропуска движещият се по ул. ****** в посока ж.к.

1

Орел мотопед Априля 50 с рег. ***** с водач А.С., в резултат на което бива блъснат, с което е реализирано ПТП с материални щети и леко пострадал. В НП се сочи, че водачът не пропуска ППС, движещи се по пътя на който излиза от крайпътна територия, с което виновно нарушил чл.37, ал.3 ЗДвП.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител

В. ВлА.

/актосъставителя/. Същият свидетел сочи, че е посетил местопроизшествието. Полицейските служители установили, че жалбоподателят излизайки от двор – паркинг не пропуска движещият се към ж.к. Орел мотоциклет, при което се стигнало до произшествието, при което мотопедът паднал на шосето с водача си. Имало щети и по мотопеда /чийто водач леко пострадал при падането/ и по автомобила на жалбоподателя. Свидетелят допуска, че е възможно мотопеда да е паднал преди самия сблъсък при опит на водача му да избегне произшествието, но падащият мотопед се ударил в автомобила на жалбоподателя. Съдът също намира, че с оглед събраните доказателства, не може да се каже категорично дали падането на мотопеда се дължи на директен сблъсък на двете МПС или на действия на пострадалото лице в опит да избегне сблъсъка – накланяне на мотопеда инстинктивно от водача му в опит да заобиколи или употреба на спирачна уредба, при което мотопеда падайки се блъска в автомобила на жалбоподателя. Липсата на категоричност по този въпрос обаче не променя нещо във фактическата обстановка, изложена по-горе. При всички положения сблъсъкът се е случил /видно и от приложен снимков материал/ и то точно защото пострадалото лице явно не е имало възможност да го избегне, а причината за това е излизането на автомобила на жалбоподателя на платното, при положение, че пострадалият е имал предимство. Жалбоподателят явно не е имал добра видимост, както сочи и актосъставителя /имало растителност/ и затова излязъл по напред на платното, но именно положението на автомобила му на тази позиция се е превърнало в препятствие за идващия мотоциклетист /движещ се по наклон нагоре/. Очевидно това е причината за произшествието и този извод остава дори да се приеме /според обясненията на жалбоподателя/, че пострадалият е изгубил контрол върху мотоциклета, при което паднал.

Не става дума за загуба на контрол по вина на пострадалия, а за невъзможност за контрол и в този смисъл неизбежност, в резултат от създадената от жалбоподателя ситуация. Затова и съдът приема, че поведението на жалбоподателя е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, което и обуславя отговорността му. Фактът на ограничената видимост не оневинява жалбоподателя, защото именно тази ограниченост вече изисква друго поведение – прецизност при придвижване и изобщо избор на такова поведение, което да изключи създаване на опасност. Жалбоподателят обаче е действал по начин, че е отнел предимството на мотопеда и по този начин е създал непосрествена опасност, която се е реализирала в разглеждания сблъсък. Така или иначе произшествието се е случило, а не би се стигнало до него ако жалбоподателят би действал с необходимото внимание. За формиране на фактическите си изводи съдът се позовава и на нормативноустановената доказателствена сила на съставения акт, която в случая не е оборена. С оглед изложеното съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани по несъмнен начин.

2

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление и съставения акт са законосъобразни - не страдат от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът не споделя доводите за неяснота на изложената в НП фактическа обстановка – обстоятелствата в акта и НП са достътъчно ясно отразени и не е налице неяснота в какъвто и да е аспект.

Материалният закон също е приложен правилно, като и в този смисъл доводите за неправилна квалификация не се споделят. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, а именно излизайки на път от крайпътна територия не е пропуснал пътно превозно средство, което се движи по този път.

Жалбоподателят е нарушил чл.37, ал.3 от ЗДвП и законосъобразно е санкциониран на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП, тъй като е причинил ПТП, поради неспазване на правилата за предимство. Това нарушение е извършено от жалбоподателя непредпазливо – не е предвиждал последиците от поведението си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Наложеното му наказание е в абсолютно определения законов размер, поради което не може да се поставя въпрос за корекция. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1075-000692 от 15.08.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя Т. Х. И. от гр. Р**** на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал.3 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3