Решение № 1749 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507424 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20046862 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 30674/2020 г. Софийски районен съд, 69 състав, по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ e признал за незаконно и отменил уволнението на В. АС. СТ., ЕГН **********, извършено със Заповед № ЧР-1506/11.06.2020 г., издадена от проф. д-р Д. Д., Ректор на Университет за национално и световно стопанство /УНСС/, ЕИК ****, възстановил е ищцата на заеманата до уволнението длъжност „старши юрисконсулт “ в Поделение „Студентски столове и общежития“ при Университет за национално и световно стопанство /УНСС/, ЕИК ****, и е осъдил ответника да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставането й без работа за периода от 15.06.2020 г. до 14.10.2020 г. в размер на 4 399,45 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск за разликата над 4 399,45 лв. до претендираните 5 450 лв. С решението е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане, предявено от Университет за национално и световно стопанство срещу В. АС. СТ. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 855,47 лв. – заплатено от работодателя обезщетение за полагащи се 14 дни платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. Съобразно изхода на спора и по правилата, установени в чл. 78 ГПК са разпределени разноските по делото.

1

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответника Университет за национално и световно стопанство /УНСС/, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излагат се съображения, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, съдът не е обсъдил Графици на служителите от Поделение „Студентски столове и общежития“ при УНСС, както и Книгата за присъствие, от които е видно, че за периода от 16.03.2020 г. до 08.05.2020 г. ищцата е работила само дистанционно, а съгласно Книгата за присъствие ищцата не е била на работа от 10.03.2020 г. до 13.03.2020 г. включи телно, както и на 29.05.2020 г., т. е. общо 5 дни, като СРС не е посочил защо не прибавя тези 5 дни към срока за изпитване съгласно чл. 70, ал. 4 КТ. Съдът не е разгледал възражението на УНСС, че по време на работата си от разстояние С. не е изпълнявала в цялост възложените с длъжностна характеристика задължения /които би могло да бъдат изпълнявани само в помещенията на работодателя, с оглед естеството им /, поради което работодателят не е могъл да направи ефективна проверка на годността на служителката за изпълнение на длъжността „старши юрисконсулт“ в срок от 2 месеца – 16.03.2020 г. – 08.05.2020 г. Съдът не е обсъдил и свидетелските показания, според които ищцата е извършвала само задължения, които според длъжностна характеристика може да извършва дистанционно – актуализиране на някои от договорите за наем, по които работодателят е страна. Обстоятелството, че на ищцата е заплащано в пълен обем трудово възнаграждение през периода на извънредното положение е поради забрана за изменение на съдържанието на трудовия договор, а не поради реално престиране на труд. Неправилно е отхвърлено и искането на въззивника при изчисляване на срока за изпитване да се приложи чл. 3, ал. 1, т. 2 на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на цитираната разпоредба.

В тази връзка се излагат твърдения, че считано от 13.03.2020 г. срокът по чл. 70, ал. 1 КТ е спрял да тече, и е започнал да тече отново на 17.04.2020 г. Следователно, срокът за изпитване е следвало да бъде продължен с общо 40 дни – 35 дни /от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. вкл. /, както и 5 дни – за отсъствия на ищцата от работа, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Процесната заповед е връчена на ищцата на 12.06.2020 г., т. е. в уговорения срок на изпитване, което е достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71 КТ. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това за постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете по чл. 344, ал. 1 КТ. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна В. АС. СТ. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните части като правилно.

Не претендира разноски за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

2

Софийски градски съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

От фактическа страна не е спорно и по делото се установява, че въз основа на трудов договор № УЧР-2442/29.11.2019 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, със срок за изпитване – 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „старши юрисконсулт“ в Поделение „Студентски столове и общежития“ към УНСС, както и че фактическото изпълнение на длъжността е започнало на 02.12.2019 г.

Не е спорно, че за периода 27.01.2020 г. – 05.02.2020 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност – видно от болничен лист № Е20199274208/27.01.2020 г. /10 календарни дни или 8 работни дни отпуск по болест/.

На 12.06.2020 г. на ищцата е връчена /и подписана при особено мнение/ Заповед № ЧР1506/11.06.2020 г. на ректора на УНСС, с която се прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ /по инициатива на работодателя в рамките на изпитателния срок/, считано от 15.06.2020 г. и е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за платен годишен отпуск – 12 дни за 2020 г. и 2 дни за 2019 г.

Видно от приетите писмени доказателства, ректорът на УНСС е издал Заповед № 631/13.03.2020 г., във връзка с регистрираните случаи на заразяване с COVID-19 и с осъществяване на превенция срещу заразяване с COVID-19 на преподаватели, служители, студенти и докторанти в УНСС, решението на Народното събрание за обявяване на 3 извънредно положение на територията на Република България и заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е наредено да се преустановят присъствените учебни занятия в УНСС, считано от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 г. включително, отменени са планирани предварителни кандидатстудентски изпити, държавни изпити и защити на дипломни работи за посочения период, както и да се ограничи присъствието на служители на УНСС в сградите на УНСС, като е предвидено изготвянето на график за присъствието на служителите за периода от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 г., както и че служителите, невключени в графика за присъствие за съответния ден, изпълняват задълженията си дистанционно /т. 11 от заповедта/. Срокът на действие на посочената заповед е удължен със Заповед № 707/27.03.2020 г. на ректора на УНСС, считано до 24.05.2020 г. включително, със Заповед № 1149/22.05.2020 г. на ректора на УНСС, считано до 14.06.2020 г. Дистанционната форма за работа на служителите на УНСС е отменена със Заповед № 1268/05.06.2020 г. на ректора на УНСС, считано от 08.06.2020 г.

От приетите по делото График на служителите на Поделение „Студентски столове и общежития (ССО)“ – УНСС в периода 16.03.2020 г. – 20.03.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 16.03.2020 г. – 20.03.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 23.03.2020 г. – 27.03.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 23.03.2020 г. – 27.03.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 30.03.2020 г. – 03.04.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 30.03.2020 г. – 03.04.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 06.04.2020 г. – 10.04.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 06.04.2020 г. – 10.04.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 13.04.2020 г. – 17.04.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 13.04.2020 г. – 17.04.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 21.04.2020 г. – 24.04.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 20.04.2020 г. – 24.04.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 27.04.2020 г. – 30.04.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 27.04.2020 г. – 01.05.2020 г., График на служителите на Поделение „ССО“ – УНСС в периода 04.05.2020 г. – 08.05.2020 г., е видно, че ищцата не е била включена в график за периода 04.05.2020 г. – 08.05.2020 г. или ищцата е работила дистанционно за периода от 16.03.2020 г. до 08.05.2020 г.

От представената извадка от Присъствена книга на служителите в Поделение „ССО“ – УНСС за периода 09.03.2020 г. – 12.06.2020 г. е видно, че ищцата се е подписала на 09.03.2020 г. /без 10, 11, 12, 13.03.2020 г./, на 11, 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 22.05.2020 г., на 26, 27, 28.05.2020 г. /без 29.05.2020 г./ и за периода от 01.06.2020 г. до 12.06.2020 г.

По делото не е спорно, а и се установява от приетата без оспорване от страните съдебно – счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като компететно изготвена, че последното брутно трудово възнаграждение, изплатено на ищцата за цял отработен месец /м. май 2020 г./ е в размер на 1099,89 лв., във фиша за начислени възнаграждения за м. юни 2020 г. е начислено полагащо се обезщетение за 14 дни неизползван платен годишен отпуск 4 в размер на 855,47 лв., което е заплатено заедно с начисленото трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.

Не се спори и по това, че считано от 15.10.2020 г. ищцата е започнала работа при друг работодател.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х.Й.Ш. и Д.Л.В..

От показанията на свидетеля Ш. – изпълнителен директор, управление на Поделение „ССО“, пряк ръководител на ищцата, се установява, че работното време е от 8 ч. сутринта до 17 ч., с почивка 40 мин. на обяд. Присъствената книга се поставя сутрин към 7 ч. и стои до 8,10 ч. на бюрото във фоайето на дирекцията, свидетелят носи отговорност да следи присъствената книга. На 13.03.2020 г. били уведомени, че ще работят на графици, за което свидетелят уведомил ищцата, графикът се определял от началник на отделите, подписвал се от свидетеля, който го изпращал на помощник – директора за утвърждаване. Ищцата казала, че не може да идва по график, защото нямало кой да гледа детето. За това Ш. не я включил в график и тя останала да работи от вкъщи /дистанционно/. Свидетелят добавя, че през цялото извънредно положение не е виждал ищцата на място, няколко пъти пращал договори и анекси по вайбър, имало е моменти, в които ищцата е трябвало да бъде на разположение на място.