Решение № 6 от 09.01.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Плевен, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20234400900137 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

В Агенция по вписванията /АВ/ е постъпила жалба от „БИО КОП“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: 206017108 представляван от адв. Ч. Д., заведена с рег. № 20231211134853 срещу отказ с рег. №20231205104715-2 от 06.12.2023 г. на АВ, постановен по заявление с вх. №20231205104715.

В жалбата се твърди, че отказа не кореспондира с разпоредбите на чл.21 и чл.141, ал.8 и ал.9 от ТЗ, защото те не установяват изрична забрана едно и също лице да бъде и управител, и прокурист. Сочи, че когато лицето действа като прокурист, това ще бъде обозначено с добавка към името му, сочеща прокурата и че така за третите лица ще е ясно, че лицето в случая не действа като управител.

„БИО КОП“ЕООД моли обжалваният отказ да бъде отменен и съдът да даде задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията при АВ за извършване на поисканото вписване на обстоятелства относно учредената прокура.

Към жалбата са приложени: адв. пълномощно и вносна бележка за платена държавна такса.

В отговора на жалбата АВ поддържа аргументите за постановяване на обжалвания отказ, според които е недопустимо едно и също лице да съвместява качествата на управител и прокурист.

АВ претендира заплащането на направените от нея разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв.

1

Съдът като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата на „БИО КОП“ЕООД е изпратена от АВ в Плевенски Окръжен съд, където е заведена с вх. рег. № 11843/13.12.2023 г.

Окомплектована е с приложените към заявлението документи.

Жалбата е подадена в срок и като такава допустима. По същество е неоснователна, защото:

На 05.12.2023 г. адв. Ч. Д., упълномощен от Ю. П. Й. в качеството на управител и прокурист на „БИО КОП“ЕООД, е подал заявление образец Б1 с вх. № 20231205104715 с искане да бъдат вписани обстоятелства относно прокура.

Към заявлението са приложени: протоколно решение от 05.12.2023 г. на едноличния собственик на капитала в „БИО КОП“ЕООД – Б. Г. Д.; нот. заверено пълномощно /прокура/ от 05.12.2023 г. за назначаването на Ю. П. Й. за прокурист и упълномощаването със съответните права; декларация от Ю.

П. Й. по чл.141, ал.8 и ал.9 от ТЗ; декларация от Ю. П. Й. по чл.142 от ТЗ; декларация – съгласие за приемане на управление и образец от подписа на Ю.

П. Й.; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от Ю. П. Й.; пълномощно по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дадено на адв. Ч. Д..

Видно от обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че Ю. П. Й. е вписана по партидата на „БИО КОП“ЕООД като управител на дружеството и е приело, че е недопустимо тя да бъде вписана и като прокурист. В отказа е направено разграничение между управител и прокурист, като е прието, че управителят на ООД/ЕООД е задължителен орган на дружеството, а прокуристът не е и че правомощията на прокуриста възникват по силата на договорно правоотношение като са лимитирани от закона. Посочено е, че когато едно и също лице съвместява двете различни качества, би се създала несигурност у третите лица в кое качество, респ. с какви правомощия действа Ю. П. Й. – като управител или като прокурист.

Освен това – в подобна хипотеза няма как управителят и прокуристът да действат „заедно и поотделно“, в какъвто смисъл е решението на едноличния собственик на капитала.

Според съда, управителят е задължителен орган на ООД/ЕООД, без който дружеството не може да се конституира и да продължи да съществува повече от 3 месеца. Докато Общото събрание на съдружниците /ОСС/, респ. едноличният собственик на капитала /ЕСК/ са волеобразуващи органи, то управителят е волеизявяващ орган, чиито основни функции са да организира и ръководи дейността на дружеството и да го представлява. Без управител ООД/ЕООД е недееспособно. ООД/ЕООД влиза в правоотношения с други субекти само чрез управителя си като негов органен представител. Тук е мястото да се каже, че в противоречие с тези принципи в настоящия случай Б.

Г. Д. като ЕСК е взел решение да бъде учредена прокурата, но едновременно с това е станал и волеизявяващ орган на ЕООД, като директно от негово име е 2 упълномощил Ю. П. Й. като прокурист и е сключил договор с нея.

Учредяването на прокура е факултативна възможност, с която се цели разширяване на участието на дружеството в правния живот чрез натоварването и упълномощаването на още едно лице – прокурист, което да действа от името на търговеца и с последици за него. Прокуристът черпи представителната си власт от упълномощителна сделка, като обемът на тази власт е определен от закона – той може да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговското занятие. Затова прокуристът бива наричан alter egо /другото „аз“/ на търговеца и е безсмислено едно и също лице да бъде и управител, и прокурист – тогава качеството на органен представител покрива присъщите на договорния представител функции.

Смисълът на прокурата е да се разшири участието на търговеца в правния живот и то да бъде по-гъвкаво, а това е възможно когато управителят и прокуристът са две различни лица, които могат да имат различни умения и да бъдат на различни места в различни моменти.

За да бъде задължен прокуристът да извършва действията, за които е овластен, принципалът сключва договор с него, най-често трудов. Иначе казано – за разлика от управителя, прокуристът е служител на търговеца, негов подчинен. Трудно би могло да се приеме, че е в интерес на дружеството едно и също лице да бъде и властизразяващо, и в подчинено положение.

Органното представителство не изключва, но стеснява приложното поле на прокурата като вид договорно търговско представителство. Затова ако едно лице съвместява двата вида придставителство, за третите лица винаги ще стои въпроса в кое от двете качества действа лицето. Тази правна несигурност не може да бъде преодоляна с арг. от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ТЗ, защото тя регулира само правни действия, които се обективират писмено, но не и всички правни действия.

По така изложените съображения, съдът намира, че обжалавния отказ следва да бъде потвърден.

Относно претендираните от АВ разноски:

Съгласно вече установената константна практика на ВКС (обективирана напр. в определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и др.), създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния характер на охранителното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в рамките на което по правилото на чл.541 от ГПК само молителят може да претендира разноски, разбира се ако молбата му е основателна.

По тези съображения, претенцията на АВ за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да се уважава.

Водим от горното, Плевенски Окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания от „БИО КОП“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: 206017108, представлявано от адв. Ч. Д., отказ с рег.

№20231205104715-2 от 06.12.2023 г. на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА , постановен по заявление с вх. №20231205104715.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4