Решение № 262081 от 29.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 29.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15814/2017 г., за да се произнесе1 взе пред вид:

Предявен е иск от В.Е.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против И.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес:

***, с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 275 000 щ.д., от които 250 000 щ.д. – главница по Договор за паричен заем и 25 000 щ.д. – неустойка, съгласно чл. 10 от договора за заем, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2011 г. ищецът В.Е.Г. е предоставил паричен заем на ответника И.Ц.Ц., в размер на 250 000 щ.д. За предоставянето на заема между страните е подписан и Договор за паричен заем от 10.01.2011 г. Предаването на заемната сума от заемодателя В.Г. на заемополучателя И.Ц. е извършено към датата на подписването на Договора за заем, видно и от чл. 2 от подписания помежду им Договор за заем.

Впоследствие ищецът твърди, че датата на Договора за заем е 24.01.2011 г. и е допусната промяна в обстоятелствената част на исковата молба в този смисъл.

Връщането на заема било обезпечено със запис на заповед с дата на издаване 10.01.2011 г.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят И.Ц. се е задължил да върне заема в срок до 07.12.2012 г. Съобразно уговореното, издаденият от ответника запис на заповед е с падеж 07.12.2012 г.

Ищецът твърди, че, въпреки многократните устни покани към ответника, нито на уговорената дата на връщане на заема, нито към момента на подаване на исковата молба, ответникът не е върнал на ищеца каквато и да било част от заетата сума.

Заявява, че записът на заповед също е предявен на ответника, но последният не е погасил никаква част от задължението си.

Съгласно чл. 10 от Договора за заем, ако заемателят не върне заетата сума на падежа, то същият дължи на заемодателя и неустойка, чийто максимален размер е ограничен до 10% от сумата на заема.

В тази връзка ищецът предявява настоящия иск, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 275 000 щ.д., от които 250 000 щ.д. – главница по Договор за паричен заем и 25 000 щ.д. – неустойка, съгласно чл. 10 от договора за заем, ведно със законните последици – лихви и разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е допускане на гласни такива, но, въпреки че му бе допуснат, се отказа от него.

По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните последици, като основателен и доказан.

Претендира разноски по списък.

Ответникът И.Ц.Ц. оспорва изцяло така предявения иск както по основание, така и по размер. Претендира разноски.

На първо място заявява, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес за воденето му.

На следващо място оспорва наличието на валидно правоотношение между страните по процесния договор за заем, като твърди, че същият е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД, тъй като представлява симулативна сделка, целяща да прикрие действителната сделка между страните, а именно - договор за посредничество. Привидни са, според него, и разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Договора за заем, с които страните се съгласяват, че на ответника е предадена заетата сума.

Твърди, че Договорът за заем е нищожен по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като с него се целяло заобикаляне на данъчното законодателство.

Договорът за заем е нищожен и по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави и морала.

По – нататък в отговора ответникът заявява, че договорът за заем е ищожен и по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради невъзможен предмет. Според него, реално предаване на сумата по този договор от страна на заемодателя не е извършено, тъй като той не е разполагал с такава сума, за да я предаде на заемополучателя.

Навежда твърдения, че договорът за заем е нищожен и по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като ответникът не е имал воля да сключва с ищеца договор за заем, с който да признава, че е получил в брой заемна сума. Волята му е била да обезпечи плащане към ищеца, представляващо възнаграждение по договор за посредничество. В този смисъл е налице нищожност на Договора за заем по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, поради липса на основание за сключването му.

По – нататък в исковата си молба ответникът заявява, че вземането на ищеца за връщане на заемната сума не съществува, тъй като не е налице изпълнение на задължение от страна на заемодателя за предоставянето на договорената сума на заемополучателя.

Твърди още, че Договорът и записът на заповед са антидатирани, тъй като за дата на сключването им се сочи 10.01.2011 г., същевременно при изписване на данните на заемодателя В.Е.Г., и по-точно при изписване на номера и датата на издаване на личната карта на В.Е.Г. е посочена дата 24.01.2011 г.

Твърди, че от страна на ищеца са извършени измамливи действия, както и нарушения на данъчното и митническото законодателство.

Оспорва и предявения иск за неустойки като неоснователен, поради неоснователност на главната претенция.

На основание чл. 193 ГПК прави искане за откриване на производство по оспорване истинността на договор за заем от 10.01.2011 г. и запис на заповед от 10.01.2011 г. и такова е открито от съда.

Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства, ангажира гласни такива.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан със законните последици, вкл. И разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за заем, носещ дата 10.01.2011 г., в който е отразено, че страните са постигнали договорка за следното: ищецът - заемодател В.Е.Г. се е задължил да предаде в собственост на ответника - заемател И.Ц.Ц. сумата 250 000 щ.д. , която сума заемателят се задължава да върне в срок до 17.12.2012 г.

В чл. 2 и 3 от цитирания договор е отразено, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемополучателя е извършено при подписването на договора в брой, а, според чл. 6, връщането на дадената в заем сума ще бъде обезпечено със запис на заповед.

В хода на производството ищецът заяви, че датата на

Договора за заем е 24.01.2011 г., а не погрешно изписаната такава 10.01.2011 г. и в тази връзка бе допуснато изменение на обстоятелствената част на исковата молба, което бе оспорено от ответника по същество.

От ищцовата страна по делото е представен и Запис на заповед без протест и разноски, издаден на 10.01.2011 г., с падеж 07.12.2012 г. за сумата 250 000 щ.д. Ищецът заяви, че претенцията му намира своето основание в процесния Договор за заем и, в тази връзка, съдът счита, че не следва по същество да бъде коментиран издаденият запис на заповед. Следва да се отчете, обаче, че той носи дата 10.01.2011 г. – която фигурира и в договора за заем, послужил като основание за завеждане на настоящата претенция, но, според допуснатото изменение на исковата молба по искане на ищеца, към тази датата такъв договор все още не е съществувал /като сключен едва на 24.01.2011 г./ и, поради това, задължението по него все още не е било възникнало и, съответно, не би могло да бъде обезпечено със запис на заповед.

Плащане от страна на ответника във връзка с изпълнение на задължения по Договора за заем не е извършено.

По искане на ответника съдът допусна и изслуша свидетеля С.П.П..

В съдебно заседание той заяви, че познава ответника повече от 16 - 17 години, а ищеца е виждал веднъж в офиса на Ц., когато двамата разговаряли за кредит. Г., който работел в банка, обещал че ще му намери парични средства. Този разговор се състоял през месец октомври 2012 г. – около 26.10.2012 г. Свидетелят присъствал на срещата, тъй като по това време работел с Ц. и редовно ходел в офиса му. Присъствал на обещанията на ищеца, че ще подсигури парични средства – около 4 – 5 милиона евро, като, в тази връзка, представил договори за заеми и запис на заповед, които представлявали реална договорка на неговите комисионни във връзка с подсигуряването на кредит, някъде около 20 % от сумата по бъдещия кредит. Г. предоставил изготвените от него 5 или 6 документа на Ц. и той ги подписал, но самият Г. отказал да подпише документи, които Ц. му предоставил. Свидетелят впоследствие се запознал със съдържанието на документите, подписани от ответника.

По делото е представено Писмо - намерение за плащане от 26.10.2012 г., подписано от И.Ц. и двама свидетели за удостоверяване на обстоятелството, че от страна на ищеца е налице отказ да подпише съставения документ.

От ищеца са представени и приети

Трудов договор от 17.08.2007 г., сключен между ищеца и „Е.Е.Б.С.Б.", Цюрих, заедно със Сертификат за работа към договора от 17.08.2007 г., Трудов договор от 15.08.2008 г., сключен между ищеца и „Баркли Банк", Женева, заедно със Сертификат за работа към договора, Трудов договор от 30.03.2009 г. сключен между ищеца и „Е.Е.Б.С.Б.", Цюрих, заедно със Сертификат за работа към договора, за установяване размера на възнагражденията, които е получил ищецът и, косвено - за произхода на паричните суми, които той твърди да е предоставил в заем на ответника.

От него са представени също и приети като писмени доказателства Договор за пазене от 03.01.2004 г., Писмено нареждане от 03.01.2011 г. и Споразумение към Договор за пазене от 24.11.2017 г.„ сключени между ищеца и казахстанския гражданин Б.А., за доказване на обстоятелството, че на В.Г. е било възложено пазенето на сумата от 1 150 000 щ. д. за срок от 12 години, заедно с учредена представителната власт - да сключва договори за заем с предоставената сума, след изрично нареждане на доверителя Б.А.. Тези документи са оспорени от ответника и съдът откри производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.

По искане на ищеца и във връзка с оспорване на Договор за пазене от 03.01.2004 г., Писмено нареждане от 03.01.2011 г. и Споразумение към Договор за пазене от 24.11.2017 г.„ сключени между ищеца и казахстанския гражданин Б.А., по делото бе назначена, изслушана и приета съдебно

- графологична експертиза.

Вещото лице даде заключение, че в представения от ищеца Договор за пазене на сумата 1 150 000 щ.д. от 03.01.2004 г. и Писменото нареждане към него от същата дата, името А.В.и подписа след него не са изпълнени от казахстанския гражданин А.Б.Н., а подписът и името под него в Споразумение от 24.11.2017 г. по повод изпълнение на цитирания Договор за пазене на парична сума от 03.01.2004 г. са изпълнени от него.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели.

Други доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и качество.

В настоящия случай ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за сумата 250 000 щ.д., подробно описан по - горе.