Решение № 103 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500117 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2029/18.12.2025г.,постановено по гр. дело № 1545/2025 г. по описа на РС – Плевен е осъден на основание чл.200 от КТ „***“ ООД, ЕИК ***,гр. Плевен, Западна индустриална зона, ул. „***“ № 233, представлявано от управителя Й.Л., да заплати на Л. А. Л., ЕГН ********** от с. ***, обл.

Плевен, ул. „***“ № 3, сумата в размер на 10 000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 31.01.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до претендираните 20 000,00 лв. е отхвърлена претенцията, като неоснователна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК „***“ ООД, ЕИК*** е осъден да заплати на Л. А. Л., ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ № 3, сумата от 650,00 лв. деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК Л. А. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на „***“ ООД, ЕИК *** сумата от 1524,40 лв.-деловодни разноски съобразно 1 отхвърлената част от иска.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК „***“ ООД, ЕИК *** е осъден да заплати по сметка на РС -Плевен сумата от 400,00 лв. ДТ върху уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ООД, ЕИК *** ,чрез адв. Х. В. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която „***“ ООД, ЕИК *** е осъден да заплати на Л. А. Л. сумата от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 31.01.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 31.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото. Въззивникът изразява становище, че решението е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се определят по справедливост на 10 000,00 лв., като включва в обхвата на вредите заболяването „осифициращ миозит“ и неговите негативни последици за ищеца. Неправилно съдът е приел, че няма основание за намаляване на така определеното обезщетение, поради съпричиняване, тъй като ищецът не бил допуснал груба небрежност. Неправилно съдът е приел, че няма основание от определения размер на обезщетение да се приспадне изплатеното на работника от застрахователна компания „Дженерали застраховане“ АД обезщетение за трудова злополука в размер на 1506,96 лв. за временна неработоспособност, тъй като то репарирало само имуществени вреди,както и няма основание от определения размер на обезщетение да се приспадне изплатеното на работника обезщетение от държавното обществено осигуряване, тъй като то репарирало само имуществени вреди. Неправилно съдът е приел, че няма основание определеното обезщетение да се намали, с оглед извършените от работодателя разходи за транспорт и престой на близки на ищеца на стойност 10436,05 лв., както и да се приспаднат изплатените по негова собствена инициатива 3240,00 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като те не били поискани от ищеца и представлявали „хуманно отношение в изпълнение на нравствен дълг“.

Въззивникът посочва, че съгласно приетото от първоинстанционния съд ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 2

15.04.2024 г. - 28.04.2024 г. и 13.05.2024 г., като твърди, че съгласно представените от ищеца болнични листове, които са придобили стабилитет и задължителна сила като неоспорени, ищецът е бил във временна нетрудоспособност, поради трудова злополука само в периода 15.04.2024 г. 28.04.2024 г. Същевременно, съгласно приетата по делото СМЕ, както и съгласно епикризата, издадена от болницата в Антверпен, в резултат на злополуката на 31.01.2024 г. ищецът е преживял болки и страдания, които са били с продължителност няколко седмици, т.е. до около месец, като при изписването му от болницата на 09.04.2024 г. ищецът е изпитвал „слаба болка“. Следователно според събраните доказателства, болките и страданията, изпитани от ищеца и пряко свързани с трудовата злополука, настъпила на 31.01.2024 г. имат продължителност около три месеца, като в този период те са с намаляваща сила и интензитет. Твърди, че последвалите болки и страдания нямат пряка причинно-следствена връзка със злополуката, тъй като са свързани с възникналия осифициращ миозит, за който не е доказано да се намира в пряка и непосредствена връзка с инцидента от 31.01.2024 г. По делото не е установено дали и с каква продължителност биха били евентуалните болки, страдания и неудобства в случай, че ищецът не беше развил осифициращ миозит. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е приел, че като следствие от травмата ищецът е диагностициран с осифициращ миозит, но никъде в мотивите си не е направил извод, че това заболяване се намира в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Употребеният от съда израз „последствие от травмата” не означава непременно пряка причинна връзка. След завръщането си в България ищецът се е настанил при родителите си, където е започнал да изпитва силни болки в дясната тазобедрена става. По повод тези оплаквания, той е бил диагностициран с “Осифициращ миозит в зоната на дясна тазобедрена става”.

В тази връзка му е проведено оперативно лечение, като видно от издадената на 19.05.2024 г. от МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен“ ООД епикриза, след проведеното оперативно лечение пациентът е изписан в добро общо състояние, без усложнения, без значими субективни оплаквания и без медицински риск въз основа на диагнозата.

Твърди, че приетото от първоинстанционния съд, че копчето на дистанционното на крана е залепнало от боя и това непредвидимо събитие е довело до злощастния инцидент по време на работа е обстоятелство, което 3 съдът извежда само и единствено от обясненията на ищеца, дадени по негова инициатива в съдебно заседание, които са третирани като годно доказателствено средство в процеса. Твърдението, че бутонът на дистанционното управление е „залепнал“ е изгоден за ищеца факт, тъй като въз основа на него съдът изключва евентуалната му отговорност. В тази връзка въззивникът счита, че съдът черпи факти от недопустимо доказателствено средство в процеса, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че вредоносният резултат е съпричинен от ищеца чрез проявена от негова страна груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, поради което е налице основание за намаляване отговорността на работодателя по чл.201 ал.2 т.1 от КТ. Твърди, че работодателят е предприел активни действия за компенсиране на изпитваните от пострадалия душевни страдания и неудобства, като е осигурил пътуването и престоя на негови близки в Белгия за целия период до изписването му, но неправилно съдът третира тези действия като израз на „хуманно отношение“ и „нравствен дълг“ на работодателя. Твърди, че неправилно съдът отрича правото на работодателя доброволно и по своя инициатива да обезщети работника за претърпени болки, страдания и неудобства, преди подаването на иск за това. Наред с това, е налице съществено противоречие в изложените от съда мотиви, тъй като, от една страна, възприема, че заплатените суми в размер на 10436,05 лв. и 3240,00 лв. са подпомогнали ищеца за причинените неудобства, а от друга, отрича техния характер на компенсация/обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивникът посочва, че разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ не диференцира отговорността на работодателя според вида вреди, а я определя като разлика между действително претърпените имуществени и неимуществени вреди и обезщетението по общественото осигуряване, поради което полученото обезщетение за временна нетрудоспособност подлежи на приспадане от обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че тъй като ищецът е получил застрахователно обезщетение за временна нетрудоспособност по сключена от ответника застраховка „Трудова злополука на работниците“ в размер на 1506,96 лв., на основание чл.200 ал.4 от КТ, след приспадане на обезщетенията по общественото осигуряване, от дължимото от работодателя обезщетение следва да се приспадне и размера на получените суми по сключения от последния договор за застраховане на работниците и 4 служителите срещу риска “трудова злополука. В исковата молба ищецът е посочил размера на полученото от него застрахователно обезщетение, което въззивникът заявява, че не оспорва, а именно: 500 лв. за медицински разходи и 1506,96 лв. обезщетение за временна неработоспособност.

Въззивникът моли Окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като недоказан по размер. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Л.

А. Л., чрез пълномощника адв. Р. И. от Пл.АК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са налице нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Посочва се, че всички направени от Пл.РС правни изводи са последователни, аргументирани и относими към събраните по делото доказателства.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди решението на Пл.РС като правилно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени във въззивната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред Пл.РС е депозирана искова молба от Л. А. Л., ЕГН ********** против „***“ ООД, ЕИК *** с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 20 000,00 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на трудова злополука на 31.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Безспорно е по делото, че страните са се намирали в трудови правоотношения, въз основа на сключен Трудов договор № 1924/17.08.2023 г., по силата на който ищецът Л. А. Л. е бил назначена на длъжност „заварчик“ в ответното дружество „***“ ООД.

На 31.01.2024 г. по време на работа в Белгия, където е бил командирован 5 със Заповед № 1925/18.08.2023 г. в гр. Хайст-от-ден-Берг, предприятие Лареманс Геерт НВ за периода от 21.08.2023 г. до 06.08.2024 г., ищецът Л. А.

Л. е претърпял инцидент, като с Разпореждане № 5104-14-8/19.02.2022 г. на ТП на НОИ – Плевен декларираната от работодателя злополука от 31.01.2024 г. е приета за трудова, на основание чл.55 ал.1 от КСО.

По делото са представени справки от ТП на НОИ – Плевен, от които е видно, че на ищеца са издадени следните болнични листове: № Е20232159466 за периода 15.04.2024 г. - 28.04.2024 г., № Е20240285566 периода 13.05.2024 г.

- 18.06.2024 г., № Е20240861587 за периода 19.06.2024 г. - 18.07.2024 г., № Е20240861718 за периода 19.07.2024 г. - 17.08.2024 г., № Е20240861856 за периода 18.08.2024 г. - 16.09.2024 г., № Е20240862008 за периода 17.09.2024 г.

- 16.10.2024 г., от които се установява, че Л. А. Л. е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност за периода 15.04.2024 г. - 28.04.2024 г. и от 13.05.2024 г. - 16.10.2024 г. Представено е Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ – гр. Свищов № 90393 от 04.03.2025 г.

Представена е медицинска документация, свързана с проведеното от ищеца лечение във връзка с уврежданията, които същият е получил, вследствие претърпяната трудова злополука. Представени са писмени доказателства за закупени самолетни билети на близките на ищеца - С.Г. - негова фактическа съжителка и И.Г. от страна на ответното дружество, както и за заплатен престой в отделни хотелски стаи за същите, които доказателства не са оспорени от ищеца.