Определение № 4672 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4672 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501816 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. А. Ч. срещу определение № 952 от 09.01.2026 г., постановено по гр. д. № 40695 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 23120 от 16.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че производството е по спорна съдебна администрация по Семейния кодекс, но при цялостно отхвърляне на иска следва да се приложи чл. 78 ГПК съобразно задължителните разяснения в тълкувателната практика на Върховен касационен съд, поради което на жалбоподателката се дължат направените и доказани разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от М.М., с който изразява становище за неоснователност на същата при съображения, че в производството по спорна съдебна администрация разноските следва да се поемат от страните така, както са ги сторили.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима като подадена от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по реда на чл. 248 ГПК, и в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, е основателна.

С решение № 23120 от 16.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение предявения от М.К.А.М. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК във връзка с чл. 127, ал. 2 СК за изменение на действащия режим на лични отношения, като е отхвърлил и исканията на страните за присъждане на разноски. С последващото обжалвано определение първоинстанционният съд е приел, че независимо от изхода на производството разноски пред първата инстанция не се дължат и остават в тежест на страните така, както са направени.

В случая предмет на производството е молба за изменение на действащ режим на лични отношения по чл. 59, ал. 9 СК, като се поддържа необходимост от ограничаване на режима чрез отпадане на преспиването при майката, мотивирано с твърдения за риск за 1 здравето на детето и неизпълнение на медицински препоръки. От фактическите констатации в решението се установява, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства относно твърдяното влошаване на здравословното състояние и необходимостта от поддържаща терапия, поведението на родителите при полагане на грижи и отражението на родителския конфликт върху детето и е достигнал до извод, че заявените от молителя фактически основания за исканата промяна не се установяват по делото в степен, която да обоснове изменение на режима, поради което е оставил искането без уважение изцяло и е запазил действащите мерки непроменени.

С тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС е прието, че в производствата по спорна съдебна администрация по Семейния кодекс разпоредбите на чл. 78 ГПК намират съответно приложение, но при отчитане на особеностите на тези производства и засиленото служебното начало, както и при съобразяване конкретиката на делото и поведението на страните във всеки отделен случай.

Тълкувателното решение подчертава, че поначало в този тип производства съдът може да постанови мерки, различни от поисканите, воден от преценка за целесъобразност, при което по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила. Наред с това обаче ОСГК приема, че съдът може да бъде неправомерно сезиран с искане за съдействие, както и че в част от случаите необходимостта от процеса се дължи изцяло на поведението на една от страните, поради което е предвиден коректив, а именно, че в първоинстанционното производство правилото за присъждане на разноски намира приложение, когато молбата е изцяло уважена или отхвърлена, както и когато производството е прекратено по причини, дължащи се на поведението на една от страните. Отделно, когато молбата е подадена след вече уредено правоотношение със съдебен акт и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат нова съдебна намеса, в полза на насрещната страна следва да се присъдят разноски, доколкото процесът се явява предизвикан без необходимата фактическа основа.

Приложено към конкретния спор, от делото се установява, че подадената молба цели изменение на действащ режим на лични отношения чрез отпадане на преспиването при майката, обосновано с твърдения за риск за здравето на детето и неглижиране на медицински указания. След обсъждане на доказателствата съдът е приел, че не се доказва настъпване на релевантна нова фактическа обстановка, която да обуславя ревизия на вече определените мерки, като са констатирани и сериозни междуличностни проблеми между родителите, свързани и отразяващи се върху отглеждането на общите им деца.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, поведението на родителите при полагане на грижи и отражението на родителския конфликт върху детето и е достигнал до извод, че заявените от молителя фактически основания за исканата промяна не се установяват по делото в степен, която да обоснове изменение на режима, поради което е оставил искането без уважение и е запазил действащите мерки непроменени.

В този контекст постановките на първоинстанционния съд в частта за разноските са принципно правилни дотолкова, доколкото изхождат от разбирането, че производството е по спорна съдебна администрация и водещ е интересът на детето, а не санкционирането на един от родителите. Неправилен е обаче крайният извод, че поради този характер не следва да се присъждат разноски независимо от конкретния резултат и причините за процеса, тъй като тълкувателното решение въвежда разграничение, което държи сметка за поведението на страните във връзка с причините и степента на необходимост от конкретното съдебно производство, като изтъква, че при пълна неоснователност на искането и при констатирана липса на новонастъпили обстоятелства, налагащи съдебна намеса, отговорността за разноските се възлага на подателя на молбата като причинител на процесуалните разходи.

Този подход отразява баланса между особеностите на материята и общия принцип, че разноски не следва да тежат върху страна, която е въвлечена в производство, оказало се ненужно от гледна точка на установените факти.

2

Предвид изложеното, доколкото в случая съдът е отхвърлил изцяло молбата за изменение на режима на лични отношения, при мотиви, че не се установяват твърдените от молителя нови обстоятелства, които да налагат съдебна намеса, следва да се приеме, че са налице предпоставки за възлагане на отговорността за разноските върху подателя на молбата, съобразно приложимите принципи на чл. 78 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 952 от 09.01.2026 г., постановено по гр. д. № 40695 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в частта, с което е оставена без уважение молбата на К. А. Ч. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 23120 от 16.12.2025 г. в частта за разноските и вместо него постановява:

ОСЪЖДА М.К.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К.

А. Ч., ********** сумата 511,29 евро /1000 лева/ адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3