Определение № 257 от 28.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600321 по описа за 2023 година В Окръжен съд Варна е на производство НОХД № 756/2023 г. по внесен обвинителен акт срещу О. В. Х., за престъпления по чл.199, ал.1, т.4 и чл.150, ал.1, пр.1 от НК, извършени в съвкупност.

Подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 01.03.2023 г. на досъдебното производство. Разследването е започнало на 27.02.2023 г., а на 12.06.23 г. е внесен обвинителния акт за горните престъпления, с което делото е навлязло в съдебната си фаза. С разпореждане от 14.06.2023 г. е било насрочено, а на 26.06.23 г. е било проведено разпоредителното заседание по него, в хода на което не е имало искания във връзка с мярката за неотклонение, както и в последващото редовно такова, проведено на 25.07.23 г., когато делото е било отложено за нови доказателства. След тази дата е отправено искане по чл.270, ал.1 от НПК, разгледано на 21.09.23 г. и приключило с проверяваното определение.

В последното, първоинстанционният съдебен състав е приел, че не е налице промяна на обстоятелствата, налични при служебното му произнасяне в разпоредително заседание, а квалификацията на деянията презюмира опасност от укриване или извършване на престъпление, поради което не е уважил искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

С въззивната частна жалба срещу това определение се твърди, че са 1 налице фактически данни за друга квалификация, която не обуславя налагането на най-тежката мярка, и че опасността неправилно е аргументирана единствено с характера и тежестта на вмененото престъпление, на които се противопоставят твърдения във връзка с процесуалното поведение на подсъдимия, и това според защитата мотивира изменение на мярката за неотклонение и определяне на домашен арест.

Изложеното в частната жалба не се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Искането, адресирано до окръжния съд, не е било ново по смисъла на чл.270, ал.1, изр.2 от НПК, поради което съставът е бил задължен да провери законността на задържането, а не да се аргументира с липсата на нови обстоятелства.

Въззивният съд не констатира по делото факти или обстоятелства, които да доведат до разколебаване на предположението за съпричастност на подсъдимия по предмета на обвинението, като въпросът за правната квалификация на деянията стои извън неговата компетентност.

Не е намалял и интензитетът на опасността подсъдимият да се укрие, или да извърши престъпление. Основание, да се приеме наличие на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК, не е единствено безспорно наличната хипотеза на ал.2, т.1, пр.2 в същата норма, с оглед квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 от НК.

Във времето 2006-2021 г. са налице множество предходни осъждания, далеч надхвърлящи изискванията в чл.29 от НК, и съответно стоящи извън квалификацията, за различни престъпления от вида на инкриминираните с обвинителния акт, като последно подсъдимият е бил освободен от затвора на 08.08.2022 г. Сравнено със сходни престъпни прояви, инкриминираното поведение, по специфичните си и нетипични характеристики, от обективна страна е с по-висока от обичайната степен на обществена опасност, а от субективна - чрез него се разкриват и страни от личността на дееца, характеризиращи го в негативен план.

Не се констатира прекомерност в продължителността на задържането, обратно, производството се развива ритмично и в кратки срокове.

Задържането под стража и домашният арест са мерки за неотклонение, необходимостта от налагането на които се обуславя от едни и същи предпоставки. За определянето на по-леката от тях, каквото е искането на 2 жалбоподателя, е необходимо позоваването на важни социални причини, каквито в случая не се твърдят, не се и констатират служебно, поради което и по съображение на всичко изложено, по реда на чл.270, ал.4 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол № 875/21.09.2023 г. по НОХД № 756/23 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия О. Х..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3