Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 17.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Частно наказателно дело 397/2026
Вид
Решение № 143
Подписан
17.07.2026
Състав
Румяна Вълчева Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 24 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Шумен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20263600200397 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Федерална Република Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от Централна служба за глоби на Полицейското управление на

Рейнланд-Пфалц,

Федерална

Република

Германия с

№

19.2039163.6/11.12.2025г., влязло в сила на 09.01.2026г. срещу българския гражданин А. А.

А. с ЕГН **********, с посочен от искащата държава адрес на обичайно пребиваване в ***.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства по делото, включително за пълно или частично плащане в друга страна-членка на ЕС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице А. А. А. е български гражданин, роден в България и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС - с посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване, постоянен и настоящ адрес в *** и с настоящ адрес в ***. Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето не е сключвало трудови договори в България.

Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР 1 на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от Централна служба за глоби на Полицейското управление на Рейнланд-Пфалц, Федерална Република Германия с № 19.2039163.6/11.12.2025г., влязло в сила на 09.01.2026г. срещу българския гражданин А. А. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***., е наложена финансова санкция в размер на 60,0 € /шестдесет евро/, за това че, на 15.10.2025г. в 01:51 часа като водач на МПС с ***, движейки се по пътищата в район Нойщадт/Вийд по път ВАВ 3 при 45+550-ия километър с посока на движението – гр.Франкфурт на Майн, е превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 19 км/ч и при разрешена скорост 100 км/ч. била констатирана скорост след приспаднатия толеранс 119 км/ч, което представлява административно нарушение съгласно чл. 41 ал.1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVО) и чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), като са го наказали съобразно т. 11.3.3 от Федералния Каталог за глобите (BKat). Били направени и разноски във връзка с административното производство в размер на 28,50 € /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/.

Решението е на несъдебен орган на Федерална Република Германия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение съгласно чл. 41 ал.1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVО) и чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG) и чл.11.3.3 от федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална Република Германия - страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС - санкционирано е поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Така то е получило официална информация за административнонаказателното производство, вследствие на което е постановено решението. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 01.01.2026г.

Наложената финансова санкция ведно с разноските не е по-малка от 70 евро. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 60,00 € /шестдесет евро/, според посоченото в Удостоверението, като са направени и разноски във връзка с производството в размер на 28,50 € /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е погасено по давност: датата на погасяване на финансовата санкция е 09.01.2029г., а на разноските 31.12.2029г.

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на засегнатото лице също не се твърди пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и изпълнен.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за общата сума на санкцията и разноските от общо 88,50 €, поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

2

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Централна служба за глоби на Полицейското управление на Рейнланд-Пфалц, Федерална Република Германия с № 19.2039163.6/11.12.2025г., влязло в сила на 09.01.2026г. срещу българския гражданин А. А. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, и го привежда в изпълнение за сумите от 60,00 € /шестдесет евро/ финансова санкция, 28,50 € /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ разноски или общо 88,50 € /осемдесет и осем евро и петдесет евроцента/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването пред АС - Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3