Решение № 594 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503746 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14284 от 09.12.2022г. по гр.дело № 74461/2021г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в, Е. Н. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 49.28 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода 1.11.2018 г.-30.04.2020 г., 6.58 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 12.1.2021 г., 24.97 лв. стойност на дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 30.04.2020 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Отхвърлени са предявените искове за заплащане на топлинна енергия за разликата над 49.28 лв. до предявените 68.33 лв. и за периода 1.05.2017 г.-31.10.2018 г., за лихва за забава върху нея за разликата над 6.58 лв. до предявените 9.12 лв. и за периода 15.09.2018 г.-14.09.2019 г., за дялово разпределение за разликата над 24.97 лв. до предявените 41.83 лв. и за периода 1.12.2017 г.-30.11.2018 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.81 лв. за периода 31.1.2018 г.-12.01.2021 г. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 18277/24.01.2023г., подадена от ответницата Е. Н. П., с която е обжалвала решението на районния съд в частта, с която е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 49.28 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 1.11.2018 г.-30.04.2020 г., сумата от 6.58 лв., представляваща законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 12.1.2021 г., сумата от 24.97 лв. стойност на дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 30.04.2020 г., както и сумата от 275,65 лева за разноски.

1

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Въззивникът счита, че е останало недоказано между страните да е налице съществуващо облигационно правоотношение, тъй като по делото не бил представен писмен договор, а общите условия не били приети и подписани от него. Всички фактури били издавани на името на Е.В.П., който не е страна по делото.

Договорът между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД бил с изтекъл срок.

Неправилно било взето предвид и заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на формални изчисления и на документи, които не са приети по делото като доказателства. Освен това районният съд не изпълнил задължението си по чл.7, ал.3 от ГПК да провери за наличието на неравноправни клаузи в общите условия на ищеца. В тази насока страната счита, че общите условия са в цялост неравноправни по смисъла на Директива 93/18/ЕИО от 05.04.1993г., тъй като не е участвала при формирането на тяхното съдържание и те не били индивидуално уговорени. Допълнила е още, че третото лице-помагач по делото е изчислявало енергия по топломер № 60887, докато СТЕ била изготвена при изследване на топломер № 4016194. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове-отхвърлени.

Претендира и разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД и третото лицепомагач „Техем Сървисис“ ЕООД не са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове за заплащане на топлинна енергия за разликата над 49.28 лв. до предявените 68.33 лв. и за периода 1.05.2017г.-31.10.2018г., за лихва за забава върху нея за разликата над 6.58 лв. до предявените 9.12 лв. и за периода 15.09.2018 г.-14.09.2019 г., за дялово разпределение за разликата над 24.97 лв. до предявените 41.83 лв. и за периода 1.12.2017г.-30.11.2018г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.81 лв. за периода 31.1.2018г.-12.01.2021г., поради което в тази си част решението не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 116672/30.12.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата Е. Н. П. обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 68,33 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. 30.04.2020 г., сумата от 9.12 лева, представляваща законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г., сумата от 41.83 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 1.12.2017г.-30.04.2020 г., както и сумата от 6.81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.1.2018 г.-12.01.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че от началото на процесния период до 19.04.2018г. ответницата е била собственик на топлоснабден недвижим имот - гараж № 8Б, находящ се в гр.София, ж.к. „Дървеница“, ул. „****“, като след 19.04.2018г.

2

Е. П. е била титуляр на правото на ползване. Поради това същата била и клиент на топлинна енергия за битови нужди и в това си качество е страна по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответницата не заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Заявява, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е. Н. П. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни.

Изтъква се, че между страните не е налице съществуващо облигационно правоотношение, като ищецът не ангажирал никакви доказателства в тази насока, в т.ч. и писмен договор, а освен това фактурите били издавани на името на Е.В.П.. Общите условия не били подписани от ответницата, като същите съдържали и неравноправни клаузи. Твърди се още, че липсва валиден договор между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД, тъй като срокът на сключения на 09.10.2001г. договор бил изтекъл на 09.10.2005г. В имота нямало радиатор, а самият имот не бил присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода преди 31.12.2018г.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приет нотариален акт за собственост върху гараж върху държавно място № 4, том 14, дело № 2190/1988г. от 13.05.1988г., с който В.А.П. е придобил правото на собственост върху процесния имот – гараж № 8Б, находящ се в гр.София, ж.к. „Дървеница“, ул. „****“. Приет е и нотариален акт № 146, том 2, дело № 319/2013г. от 25.04.2013г., видно от който Е.В.П. е дарил на ответницата своята 1/4 идеална част от процесния имот. Установява се от нотариален акт № 64, том 1, дело № 58/2018г. от 19.04.2018г., че между ответницата Е. Н. П. и Л.Е. П. е бил сключен договор за прехвърляне на процесния гараж срещу задължение за издръжка и гледане, като ответницата е прехвърлила процесния имот, но е запазила пожизненото си вещно право на ползване върху него.

Прието е удостоверение за раждане № 898, видно от което ответницата е майка на Е.В.П., а В.А.П. е негов баща, както и удостоверение за сключен на 01.10.1961г. граждански брак между ответницата и В.А.П..

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 20.09.2001г. и договор № 969 от 09.10.2001г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „Дървеница“, бл. 23, е избрало и възложило на „Техем 3

Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ, одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок, само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечните фактури са по прогнозни суми и дяловото разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

За установяване размер на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени фактура № 1005550702 от 31.07.2020г., съгласно която дължимите суми за абонатен номер 221540 за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. възлизат на 22,48 лева, съобщение към фактура № 0106536380/31.07.2019г., в което е посочено, че за периода 01.05.2015г. – 30.04.2019г. се дължи сумата от 25,69 лева и съобщение към фактура № 0096727736/31.07.2018г. за сумата от 23,40 лева за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца.

Ответникът е представил 18 бр. фактури за периода за процесния период, като същите са издавани на името на Е.В.П. за дължима топлинна енергия за абонатен номер № 221540.

Приети са и изравнителни сметки, като от тях се установява, че за процесния имот е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че топлинното счетоводство в сградата се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. В процесния имот е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна иснталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект, като в имота липсват радиатори. За процесния имот не е ползвана топлинна енергия за БГВ. Общият топломер № 4016194 се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От общото количество топлоенергия били изваждани технолочните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Били извършени метрологични проверки, чието заключение е „съответства“. Стойността на потребената топлинна енергия в имота за процесния период, след приспадане на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 68,33 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна 4 норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.