Определение № 4076 от 17.07.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4076 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120103304 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба от “Д.” АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. “П.”, представлявано от Н.Г. – председател на съвета на директорите, чрез адв. М. В. – БАК, съдебен адрес гр. Б., бул. “Ст.С.” № **, против “Б.” ООД, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. С., ул. “Ч.” № **, представлявано от М. и М. – управители, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че “Б.” ООД, ЕИК: *********** дължи на ищцовото дружество сумата от 20 000 лв., частично претендирана главница по фактура № 28120/14.09.2023г. за продаден от кредитора на длъжника бетон на обща стойност 96626, 40 лв. с ДДС, неплатения остатък по която е в размер на 76 626, 40 лв., сумата от 3916 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.09.2023г. до 17.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата посочена в заявлението – 18.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 478, 32 лева – разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 558 от 18.02.2025г. по ч.гр.д. № 1108/2025г. по описа на БРС.

Видно от материалите по заповедното производство, заповедта за изпълнение е била връчена на управителя А. М. на 01.04.2025г.

На 16.04.2025г. срещу така издадената заповед е било депозирано възражение по чл.414 ГПК от адв. Т. М. – БАК. Към възражението е представено пълномощно изхождащо от двамата управители – М. М. и А. М., по силата на което адв. М. е упълномощена от тяхно име, като представители на дружеството – длъжник да подаде възражение срещу заповедта и да ги представлява по делото. Пълномощното носи подписа само на един от управителите.

С разпореждане от 17.04.2025г. по ч.гр.д. № 1108/2025г. на БРС, съдът е приел, че е надлежно сезиран с възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта и е дал указания на заявителя в 1-месечен срок да депозира установителен иск за вземането си.

С определение № 3596 от 23.06.2025г. постановено по гр.д. № 4392/2025г. към настоящото гр.д. № 3304/2025г. на БРС на основание чл.213 от ГПК е присъединено гр.д. № 4392/2025г. на БРС.Последното е образувано по искова молба на “Д.” АД против “Б.” ООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 20 000 лв. – частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 76 626.40 лв., представляваща неплатена цена на доставен (продаден и превозен) бетон, за което е съставена фактура № 28120/14.09.2023г. на БРС, ведно с мораторна лихва от 3916 лв., начислена върху частично претендираната сума, за периода от 14.09.2023г. до 16.02.2025г. и законната, начиная от 17.02.2025г. до окончателното й изплащане, за което вземане издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 530/18.02.2025г. по ч.гр.д. № 1107/2025г. на БРС.

Видно от материалите по изисканото за послужване заповедно производство по ч.гр.д № 1

1107/2025г. на БРС, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена лично на управителят М. М. на 25.04.2025г.

На 12.05.2025г. същият е депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта, подписано лично от него.

С оглед горното, с разпореждане от 14.05.2025г. , БРС на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е дал указания на заявителя в едномесечен срок от съобщението да депозира установителен иск относно присъдените със заповедта вземания.

Съгласно чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, когато длъжникът подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Само при надлежно и редовно подадено възражение, предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим.

В настоящия случай, в срока по чл.414 от ГПК по ч.гр.д. № 1108/2025г. на БРС и ч.гр.д. № 1107/2025г., е депозирано възражение от името на ответника – “Б.” ООД, ЕИК: **********, което е търговско дружество от вида ООД, вписано в Търговския регистър с начин на представителство “заедно”, т.е. съвместно от двамата управители – М. К. М. и А. Г. М.. Предвид съвместния характер на представителството, видно от вписването в Търговския регистър и по арг. от чл. 141 от ТЗ, се налага извода, че възраженията са подадени от лице без надлежна представителна власт и следователно няма как да породят правното си действие. Това е така, тъй като възражението по ч.гр.д. № 1108/2025г. на БРС е подадено от адв. М., която не е надлежно упълномощена, доколкото представеното от нея пълномощно носи подпис само на един от двамата управители на ООД, а по ч.гр.д. № 1107/2025г. на БРС, възражението е било подадено лично само от един от двамата управители. Съгласно Определение № 570/04.10.2021г. по гр.д № 2622/2021г. на ВКС, IV г.о., когато възражението е подадено от лице, което няма надлежна представителна власт, то не може да породи правното си действие, визирано в чл.415, ал.1, т.1 ГПК – спиране на изпълнението на заповедта и преминаване към исково производство.

Заповедният съд не е валидно сезиран с възражения по чл.414 от ГПК, респ. не е била налице процесуалната предпоставка по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че предявените в настоящото производство в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за признаване съществуване на вземанията по ч.гр.д. № 1107/2025г. и ч.гр.д. № 1108/2025г., двете по описа на БРС, се явява недопустими, поради липсата на правен интерес за ищеца, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за възникване и съществуване правото на иск.

Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено, а след връщането му на заповедния съд, същият следва да продължи съдопроизводствените действия като даде изрични указания на длъжника за отстраняване на констатираните процесуални нередовности на подадените от него възражения.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 20667/13.05.2025 г. и искова молба с вх. № 26788/18.06.2025г. подадени от “Д.” АД срещу Б.” ООД, ЕИК: ***********, с правно основание чл.422 от ГПК като недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3304/2025 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Бургаският окръжен съд.

След влизане в сила на прекратителното определение, ч.гр.д. № 1107/2025г. и ч.гр.д. № 1108/2025г., двете по описа на БРС да се докладват на съдиите-докладчици за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2