Решение № 188 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63/26.03.2025 г. по гр. д. № 1463 от 2024 г. по описа на РС - Козлодуй, съдът е отхвърлил предявения против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК *** иск за недължимост на сумата от 652,46 евро (1276,11 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 34,82 евро (68,11 лв.) лихва, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до излащането на вземането, както и направените разноски в заповедното производство 12,78 евро (25 лв.) държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро (300 лв.), за които е издаден изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч. гр. дело № 31/2017 г. на PС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 279/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, като погасени по давност, като са присъдени на ответното дружество и сторените пред първата инстанция разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от П. С. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. М. С. от АК Враца, с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. Изразено е недоволство срещу крайния извод на съда, тъй като на 04.12.2017 г. с образуване на изпълнително дело № 279/2017 г. давността на вземанията по процесния изпълнителен лист е прекъсната и е започнала да тече нова 5годишна давност, изтекла на 04.12.2022 г., до която дата не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Това е така, защото делото е присъединено по ИД № 10/2002 г., което ex lege е било 1 прекратено на 07.07.2005 г. и всички молби по него след тази дата не са били годни да прекъснат давността, вкл. и по отношение на присъединените изпълнителни дела – в случая по ИД № 279/2017 г. Сочи се, че последното валидно действие по ИД № 10/2002 г., прекъснало давността е на 07.07.2003 г., а следващото е извършено едва на 25.09.2013 г. – т.е на 07.07.2005 г. е осъществен съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и последващите молби по това дело са без правно значение и са негодни да доведат до прекъсване на давността. Именно затова е заявено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор И. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, тъй същият е съобразил събраните доказателства, релевантната практика и е постановил правилен съдебен акт.

Сочи се, че ИД № 279/2017 г. е било присъединено към ИД № 10/2002 г. и по делото са събрани доказателства за ежегодно предприемане на изпълнителни действия по последното, с конкретно заявявани изпълнителни действия, прекъсващи давността на вземанията, които се отнасят до всички присъединени изпълнителни дела между същите страни.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца П. С. Б., ЕГН ********** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК *** иск по чл. 124, ал.1 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по издаден изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч. гр. дело № 31/2017 г. на PС – Козлодуй, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 279/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд Козлодуй, тъй като са погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч. гр. дело № 31/2017 г. на PС Козлодуй за сумата от 652,46 евро (1276,11 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 34,82 евро (68,11 лв.) лихва, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащането на вземането, както и направените разноски в заповедното производство 12,78 евро (25 лв.) държавна такса и 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро (300 лв.). Образувано е било на 04.12.2017 г. изпълнително дело № 279/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй. Сочи се, че делото е било присъединено към изпълнително дело № 10/2002 г. на СИС при КРС, по което последното изпълнително действие е било на 07.07.2003 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, производството е прекратено на 07.07.2005 г., а следващото изпълнителното действие по ИД № 10/2002 г. е било извършено едва на 25.09.2013 г. Твърди се, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла на 04.12.2020 г., до която дата не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, тъй като ИД № 10/2002 г. е било прекратено на 07.07.2005 г. и всички молби по него след тази дата не са били годни да прекъснат давността по отношение на присъединените изпълнителни дела – в случая по ИД № 279/2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който същият е оспорил иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че доводите в исковата молба не кореспондират с приложените документи по изпълнително дело № 279/2017 г., присъединено към изпълнително дело № 10/2002 г. на СИС при КРС и не отразяват правилно фактическата обстановка по изпълнителното производство, като излага подробни съображения за това. Моли съда да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан предявеният иск, с присъждане на разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и възраженията срещу нея, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на процесните суми по изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч. гр. дело № 31/2017 г. на PС - Козлодуй. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 09.03.2017 г. по ч. гр. дело № 31/2017 г. на PС - Козлодуй за сумата от 652,46 евро (1276,11 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 34,82 евро (68,11 лв.) лихва, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до излащането на вземането, както и направените разноски в заповедното производство 12,78 евро (25 лв.) държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро (300 лв.), респ. е било образувано на 04.12.2017 г. изпълнително дело № 279/2017 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй. С молбата за образуване взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни действия върху движимото имущество на длъжника в гр. Козлодуй и да присъедини делото към ИД № 10/2002 г., което е сторено от ДСИ с постановление от 15.01.2018 г. Последвали са молби от взискателя за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, без предприемане на конкретни принудителни действия във връзка с тези справки. Установява се също, че с молба на ищеца от 23.01.2018 г. е отправено искане да се спре принудителното изпълнение, със задължение да 3 внася месечна вноска от 150 лв. Извършен е насрочен за 13.02.2018 г. опис на движимо имущество на длъжника. В последствие по молба на взискателя е насрочен нов опис на движими вещи на длъжника, който е насрочен от съдебния изпълнител за 29.10.2018 г. Също така с молби на взискателя от 29.01.2020 г. и от 08.06.2020 г. са направени искания за насрочване на опис на движими вещи на ищеца, а на 17.11.2020 г. е заявено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот на ищеца. На 11.04.2021 год. е направено ново искане за насрочване опис на движими вещи на ищеца, както и на 09.11.2022 год. – насрочен и проведен на 28.03.2023 г. Последната молба на взискателя е за извършването на опис на движими вещи и МПС на длъжника от 22.04.2024 г., насрочен и проведен на 11.06.2024 г.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на предявения иск по чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В случая за да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд правилно се е позовал на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, респ. е направил правилен извод, че след 26.06.2015 г. приложение следва да намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, като давността не се спира. В случая давността на процесното вземане е прекъсната с образуване на ИД № 279/2017 г. на 04.12.2017 г., с искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника. С тази молба е направено искане за присъединяване на делото към ИД № 10/2002 г., по което след 07.07.2003 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, при което от 07.07.2005 г. изпълнителното производство се явява прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.), поради т. нар. „перемпция", предвид действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. Въпреки че ИД № 279/2017 г. е присъединено към прекратеното по силата на закона ИД № 10/2002 г., то следва да се посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. В този смисъл са неоснователни твърденията на въззивника за това, че последващите молби за изпълнителни действия по това дело са без правно значение и са негодни да доведат до прекъсване на давността на процесното вземане по изпълнителния лист от 09.03.2017 г. От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че след образуване на ИД № 279/2017 г. давността е била многократно прекъсвана с молби на взискателя за насрочване опис на движими вещи на длъжника, които описи са били насрочвани и извършвани от съдебния изпълнител през 2018 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2024 г. Именно затова от всяко от тези прекъсвания давността на процесното вземане не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, вкл. на приключване на съдебното дирене по делото.