Решение № 360 от 08.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. гр. Хасково, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640102865 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, представлявано от управителя Д.М.М., съдебен адрес:

***, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между Е. С. М. и „Кредисимо“ ЕАД, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № *** от ***г.; за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен на ***г. между Е. С. М. и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на *** г. сключил договор за паричен заем № *** с първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 4410 лева. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III, т. 12 от ОУ/ било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, 1 същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ било валидно 10 дни.

Поддържа се в исковата молба, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, същият сключил и с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, чийто капитал бил собственост на „Кредисимо" ЕАД, поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2500 лв.

Възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо" ЕАД като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план. Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предостави дължимите парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Според ищеца, с характеристики на потребителски договор бил и този за предоставяне на поръчителство и доколкото последният бил акцесорен от първия, то действието му било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последния търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (4410 лева). Не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция щяла да изисква също заплащане), или поръчител, или дружество, което да осигури 2 поръчителство. Касаело се в случая за кредит от типа „бързи кредити".

Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество било именно втория ответник - „Ай Тръст" ЕООД, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Така, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД бил сигурен от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. От страна па търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договора била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати па поръчителя и стойността му не била прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин, макар формално да били изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът действал в противоречие с принципа па добросъвестността, като не предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. Така потребителят бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване па договора, потребителят получил Обединен погасителен план в своя профил па онлайн платформата па търговеца /credissimo.bg/, съгласно който било начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. В конкретния случай бил посочен, размерът на ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не можел да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало изискуемо изначално и не зависело от поведението на потребителя.

Без значение дали същият ще погаси или не задължението си, то той дължал възнаграждението за поръчителство. Не можело да се приема още, че 3 кредиторът не знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство.

Посоченият от „Кредисимо" ЕАД поръчител „Ай Тръст" ЕООД било финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установявало се от данните от TP към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне па поръчителство с втория ответник „Ай тръст" ООД била посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението па поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо" ЕАД бил овластен да получава плащане на възнаграждението но него. Очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването па чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасяли. В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той можел да направи информиран избор дали да сключи договора или не. Освен това, ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният му размер би бил над 100%, а на ГЛП над 70%. В конкретния случай договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влизало в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Годишният процент на разходите бил част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което водело до неяснота за потребителя относно неговия размер, не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищецът посочва по-нататък в исковата молба, че С.ят договор за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата па посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на 4 кредитора „Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. В случай, че поръчителят „Ай Тръст" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не получавал каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани, а в случай, че поръчителят заплати задължението на потребителя, то търговецът имал право да претендира и допълнителни разноски, направени за заплащането му. С договора не просто не се предоставяла услуга, а се влошавало положението па потребителя. Съгласно чл. 2 ал. 4, Поръчителят ще остане задължен и след падежа на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, независимо дали Кредисимо е предявил иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок от 6 месеца от падежа на задължението по кредита. Тоест излизало, че потребителят следва да заплати възнаграждение, за което не просто нямало да получи каквато и услуга, а и ще обезпечи евентуалното бездействие на „Кредисимо" ЕАД. Клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. с чл. 1 от Раздел II от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо" ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Кредисимо" ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо" ЕАД, кредиторът плащал сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване па договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.