Определение № 435 от 24.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 24.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500335 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на „Рай-Импекс“ ООД, ЕИК ********** против определение № 318/13.07.2023г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 290/2021г. и с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на предявения от него иск чрез увеличаването му в размер на сумата от 141 927 лева, от които 26 676 лева получени без основание от „Агромар България“ ЕООД, 10 080 лева неоснователно получени от „Агромар Глобъл Трейдинг“ ЕООД и 104 627 лева – получени без основание от М. К. П., както и е прекратено производството по приетите за разглеждане искове против „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобъл Трейдинг“ ЕООД и М. К. П. за заплащане на сумата от 37 300 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на връчване на нотариалната покана – 08.02.2021г., която сума е получена от тях без основание, поради недопустимост на исковете.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното определение. Твърди се, че съдът не се е съобразил с указанията на АпС – Варна, дадени с определение № 343/19.06.2023г., както и това, че в подаденото заявление от 12.07.2023г. са изложени основанията на търсената срещу всеки един от ответниците съдебна защита. Във връзка с последното се оспорва изводът на първоинстанционния съд за наведени нови фактически основания, съответно, че искането за изменение съставлява едновременно искане за изменение на основание и петитум, както и за недопустимост на предявените против тези ответници искове. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока по чл.276 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна – ответниците по първоинстанционото дело.

Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащи на обжалване актове на ОС – Силистра доколкото първоначално предявената искова претенция не е заявена като частична и по арг. от т.7б от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС отказът за изменението й чрез увеличаване подлежи на обжалване, а по отношение на постановеното прекратяване – на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя „Рай-Импекс“ ООД искове против Д.К.К. за заплащане на сумата от 37 300 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.02.2021г. /за периода от тази дата до датата на предявяване на исковата молба размер на претендираното обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД не е посочен, но тази нередовност е неотносима към настоящото производство/.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че между ищцовото дружество като изпълнител и „Агромар България“ ЕООД като възложител е бил сключен договор за СМР, както и че по повод поставени към възложителя финансови условия от Министерство на земеделието и храните между „Рай-Импекс“ ООД и управителя на „Агромар България“ ЕООД М. К. П. се били постигнати уговорки за представяне от страна на „Рай-Импекс“ ООД в полза на „Агромар България“ ЕООД на парични суми, които последното дружество е следвало да върне в срок до приключване на СМР. Писмен договор за заем не бил сключен, но се твърди, че с оглед тези договорки в периода 23.03.2019г. – 30.05.2019г. ищецът е предоставил на ответника Д.К., който е действал като представител на „Агромар България“ ЕООД вр. договора за строителство суми в брой, възлизащи в общ размер на 37 300 лева. Така предоставените суми не са били върнати нито от Д.К., нито от дружеството, нито от управителя му М. П.. В същото време ищецът не бил сигурен дали ответникът К. действително е бил упълномощен да действа като представител на „Агромар България“ ЕООД, нито дали действително е предоставил получените от него суми на това дружество, поради което и е насочил исковите си претенции към Д.К., твърдейки, че същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество с предоставената му от последното сума от 37 300 лева.

След депозиране на отговора по чл.131 ГПК и с оглед направените с него оспорвания и твърдения, че сумите са предадени на дружеството „Агромар България“ ЕООД, ищецът е поискал като евентуални ответници да бъдат конституирани „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П.. В молбата си по чл.228, ал.3 ГПК искането е обосновано единствено с твърдения, че съобразно представените с отговора на ответника писмени доказателства, предоставените от ищеца суми са били 2 предадени от К. на тези две дружества и на техния управител М. П., поради което счита, че и те са се обогатили неоснователно. Твърдения за това кой от тези ответници каква сума е получил не са наведени.

С протоколно определение от 16.12.2021г. първоинстанционният съд е приел за разглеждане исковата претенция на „Рай-Импекс“ за заплащане на претендираната сума от 37 300 лева срещу тези нови трима ответника.

В хода на процеса, в с.з. от 08.02.2023г. ищецът е направил искане за увеличение размера на търсената сума, уточнявано с молби от 13.02.2023г., 16.03.2023г. и 30.03.2023г. Направено е и искане за оттегляне на иска срещу първоначалния ответник Д.К., който не е дал съгласие за това.

С определение № 224/25.04.2023г. ОС – Силистра е оставил без уважение искането за изменение и едновременно с това е прекратил производството по отношение на „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П. поради недопустимост на предявените срещу тези ответници искове за сумата от 37 300 лева, претендирана по чл.59 ЗЗД. Това определение е отменено по реда на инстанционния контрол с определение на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 236/2023г. като основния мотив на съдебния състав е нередовност на исковата молба и последващото привличане на нови ответници, водещи до невъзможността да се прецени основателността на искането за увеличение на исковете и допустимостта на производството срещу тези трима ответници. С отменителното определение са дадени и указания за предприемане на следващите се процесуални действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, вкл. и на предявените срещу новоконституираните ответници искове.

С разпореждане от 30.06.2023г. съдът е указал на жалбоподателя „РайИмпекс“ ООД, че в дадения му срок следва да посочи на какво основава искането за връщане на процесната сума срещу всеки от ответниците като такава, с която те са се обогатили за негова сметка, при съобразяване наведените твърдения, че ответникът К. е действал като представител на трети лица, с които ищецът е бил в договорни отношения и получените от него суми са предадени на тези трети лица, твърденията за постигнати договорки за предоставяне на суми в заем, както и субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД.

В срок е постъпила молба, в която липсват изложени каквито и да било фактически твърдения, а само се сочат правни квалификации на исканията за заплащане на процесната сума срещу всеки един от ответниците. Заявено е поддържане на искането за увеличение на иска до размер на сумата от 141 383 лева, от която 131 303 лева се претендират от „Агромар България“ ЕООД и 10 080 лева от „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД, а в условията на евентуалност ако се установи, че М. К. П. е получил суми в качеството на физическо лице, а не като управител – от същия се претендират 104 627 лева, представляващи част от претенцията от 131 303 лева срещу „Агромар България“ ЕООД.

3

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е приел, искането за изменение на исковете е недопустимо, тъй като по същество се иска изменение на основание и петитум /доколкото от доказателствата се установявало, че процесните суми касаят други взаимоотношения между страните, а не неоснователно обогатяване/, поради което и същото е оставено без уважение. Едновременно с това е прието, че с оглед изложените в исковата молба и направените с уточнителните молби твърдения за договорни отношения между конституираните в хода на процеса нови ответници е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба срещу тях и заявената претенция за заплащане на сумата от 37 300 лева, претендирана на основание неоснователно обогатяване, поради което исковете срещу тях са недопустими.

Правилността на обжалваното определение в частта му относно произнасянето по чл.214 ГПК е обусловена на първо място от правилността на изводите за недопустимост на исковете срещу „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П.. От своя страна преценката за допустимост е предпоставена от законосъобразността на привличането на тези трима ответници при условията на чл.228, ал.3 ГПК. Съгласно тази разпоредба ищецът може да насочи иска си срещу нов ответник, наред с първоначалния, без тяхното съгласие, но в този случай, искът срещу новия ответник ще се счита предявен от деня на предяване на исковата молба срещу него. Няма спор, че това процесуално действие е форма на изменение на иска, водещо до последващо субективно съединяване на искове. Същото е допустимо само ако претенцията срещу новия ответник произтича или от същото основание, или има за предмет същия петитум като първоначалния. В резултат на това субективно съединените искове могат да бъдат съединени в условията на комулативност – първоначално претендираната сума вече се претендира от двама или повече ответници /солидарно или разделно/, като претенцията срещу всеки един се основа на общи правопораждащи факти /основание/ или в условията на евентуалност – цялата сума се претендира от всеки един от ответниците, но на различни основания. Съдът е този, който въз основа на наведените от ищеца твърдения по исковата молба и в искането за привличане на новия ответник, следва да определи предмета на търсената защита срещу всеки един от ответниците и да направи извод за допустимостта на исканото изменение, а при уважаване на същото да определи срещу кого и в какво съотношение са предявени исковите претенции и каква е тяхната правна квалификация. Съдът не е обвързан от сочената от страната правна квалификация, но е длъжен при противоречиви или неясни фактически твърдения да предприема съответните действия по отстраняване нередовността на исковата молба както срещу първоначалния ответник, така и срещу новия. Квалифициращото твърдение на ищеца за неоснователно обогатяване, без съответни му фактически твърдения и в същото време при наведени твърдения за договорни отношения, не дава основание да се приеме, че съдът е сезиран с иск по чл.59 ЗЗД. Задължение на 4 съда е да подведе фактическите основания на исковата претенция под съответната им материалноправна разпоредба.

От установеното по-горе отново следва да бъде споделен направения в определение № 343/19.06.2023г. на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 236/2023г. извод за нередовност на първоначалната искова молба /защо при твърдения за заемно правоотношение между „Рай-Импекс“ ООД и „Агромар България“ ЕООД, по което е била предоставена исковата сума от 37 300 лева и липса на еднозначни твърдения, че ответникът Д.К. е нямал представителна власт, респ. за това, че не е предал парите на заемополучателя, искът за нейното връщане е насочен срещу това физическо лице/, така и на предявената срещу новоконституираните трима ответници искова молба /при твърдения за заемно правоотношение с „Агромар България“ ЕООД и че процесната сума е давана в изпълнение на уговорки по това правоотношение не е ясно защо се твърди, че това дружество неоснователно се е обогатило, при отчитане и субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД; липса на каквито и да било фактически твърдения относно претенциите срещу „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. П.; как се претендира исковата сума от тези трима ответници – солидарно или разделно, съответно от кой по колко/. Може да се направи само извод, че претенциите срещу двете дружества и М. П. са предявени в условията на евентуалност спрямо иска срещу първоначалния ответник /обстоятелство, което не е отразено в определението за конституирането им/.