Решение № 172 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Р. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201175 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на "Траката порт" ЕООД, ЕИК:205086724 представлявано от Р. С. Д. с адрес: гр.Варна, ул.“Проф. Н. Державин“бл.5, вх.Б, ет.3, ап.9 срещу Наказателно постановление № 03-2300742/16.08.2023г., на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.

С жалбата се изразява становище, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си да провери обосноваността и законосъобразността на акта, както и да събере допълнителни доказателства за извършването на нарушението, нарушени били нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.

Оспорва изложената в НП фактическа обстановка, както и извършването на вмененото му нарушение.Не било направено разграничение между постъпване на работа и действителното постъпване на работа на лице, 1 гражданин на трета държава.Оспорва се и посоченото място на извършване на нарушението.Оспорва се и компетентността на актосъставителя и АНО и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява, депозирано е писмено становище с молба НП да бъде отменено.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2023г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сред които и свид. Ж. А. Г., извършили проверка в обект на въззивното дружество , което стопанисвало търговски обект - ресторант "Немо Евксиновград", находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст „Траката“, м-ст „Старите лозя“. В хода на проверката било установено, че с трудов договор № 52/12.03.2023г. лицето А.

П., била назначена на длъжност "сервитьор" с място на работа - посоченият ресторант. Трудовият договор бил сключен за неопределено време. В трудовият договор било отразено, че А. П. е постъпила на работа на 13.03.2023г.. Работникът А. П. била гражданин на Украйна. Прието било за установено, че въззивното дружество не е подало уведомление до съответното поделение на ИА "ГИТ" за сключения трудов договор в законоустановения 7дневен срок от датата на която лицето е започнало работа. Проверяващите направили справка в регистрите на Дирекцията и установили, че въззивното дружество не е уведомило ТП на ИА "ГИТ" за започването на работа на А. П..

Във връзка с тези констатации на 28.07.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въз. дружество за това, че на 21.03.2023г., не е уведомило съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето А. П., гражданин на Украйна. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , поради което въз основа на съставения акт на 16.08.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.

2

10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

В съдебно заседание бе проведен разпит на св.А. П., от чийто показания не се установи действителната дата, на която същата е започнала да престира работна сила през 2023г., но се установи, че и през 2022г. същата е била в ТПО със санкционираното дружество.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - от показанията на св. Г. и св.П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на св. Г. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Липсват доказателства, които да оборват и показанията на св.П., поради което съдът ги кредитира.

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената в хода на съдебното производство заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока, а и Д“ИТ“-Варна е компетентно поделение на ИА ГИТ съобразно работното място на П..

Неоснователни са възраженията за липса на съответна компетентност на лицето, съставило акта и наказателното постановление. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по 3 спазването на закона, а втората алинея на цитираната норма предвижда специализираната контролна дейност да се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник (УП) на ИА "Главна инспекция по труда" (действал към момента на съставяне н а акта и издаване на НП), изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава НП по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от УП при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Втората алинея на посочената норма изрично посочва, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Нормата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от УП предоставя право на инспектора, при установяване на нарушение на законодателството, да съставя акт за установяване на административно нарушение и да образува административнонаказателно производство.

Свидетелката Г., на длъжност инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"Варна, е разполагала с правомощия по силата на чл. 21, ал. 2 от УП, а съответно и с нужната компетентност за съставяне на АУАН.Въпреки горното съдът споделя становището, че както в АУАН, така и в НП не са посочени съставомерни факти, касаещи описанието на нарушението от фактическа страна, тъй като липсва основен факт- кога св.П. в действителност е започнала да престира работна сила, а от там, кога е започнал да тече и законоустановения седмодневен срок.Както в АУАН, така и в НП декларативно е посочена дата, на която се приема,че е извършено нарушението, но факти, касаещи тази дата липсват.Липсата на съставомерни факти при описанието на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита 4 на санкционираното лице.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7- дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че * П. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че "Траката порт" ЕООД има качеството работодател по отношение лицето А. П. гражданин на Украйна същата се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ , а именно - лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Следователно по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ въззивното дружество е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на * П. писмено да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. Срокът за това действие е седмодневен, считано от действителното започване на работа на лицето, а не от датата на сключване на трудовия договор, нито от датата посочена като такава, че работника е постъпил на работа (т. е. във водените от работодателя регистри фигурира като негов служител). Действителното постъпване на работа по см. на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ се свързва с момента, считано от който служителя започва да престира работната си сила.От приложените копия от присъствена форма за м. март 2023г., график за работните смени за м.март 2023г. и Трудов договор се установява, че А. П. е следвало да започне да полага труд за дружеството на 13.03.2023г., но реално тя е започнала работа на следващия ден 14.03.2023г., като е била на работа втора смяна.Безспорни доказателства, че А. П. е престирала работна сила за санкционираното дружество преди дата- 14.03.2024г. не са събрани в хода на АНП, не се ангажираха и в с.з. , като следва да се отбележи, че в графика за м. март 2024г., представен в хода на касационното производство от процесуалния представител на въззиваемата страна св.П. изобщо не фигурира, но фигурира 5 в платежната ведомост за този месец.Дружеството не е уведомило ТП на ИА "ГИТ" за това, че лице на трета държава е назначено на работа в законоустановения срок, но той не е 20.03.2023г., , а е с един ден по-късно а именно - до 21.03.2023г. . Нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени и следователно на 21.03.2023г., като не е подало необходимото уведомление, дружеството не е извършило нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за което неправилно и незаконосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.Нарушението е извършено на 22.03.2023г.

Предвид изложеното и съдът не намира за нужно да обсъжда подробно останалите възражения на въззивника изложени в жалбата. Безспорно е установено от представените писмени доказателства, че за датата 21.03.2023г, която е посочена като дата на извършване на нарушението по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, такова нарушение не е било извършено.