Решение № 568 от 13.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Стара Загора, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530103829 по описа за 2022 година

Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствен имот, като производството е във фаза по извършване на делбата.

В съдебно заседание ищците Т. И. Т. и Д. Д. Т. , чрез процесуалния си представител, правят искане допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.

В съдебно заседание ответниците В. В. П. и Т. В. В. молят да не бъде изнесен имотът на публична продан, за да го продадат на по – висока цена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

С влязлото в законна сила съдебно решение № 149/19.02.2024г., постановено по настоящото дело, е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................................, при квоти: 2/12 идеални части от апартамента (в режим на СИО)- за Т. И. Т. и Д. Д. Т., 7/12 идеални части от апартамента - за В. В. П., и 3/12 идеални части от апартамента - за Т. В. В..

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – 1 техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице (неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено) процесният апартамент е неподеляем, а пазарната му стойност е определена на сумата от 105 700 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

С оглед установените по делото факти – че апартаментът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, тъй като не са налице изискванията по чл. 349 ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът намира, че единствено приложима в случая е горепосочената правна норма - чл. 348 ГПК.

Многократно в хода на делото ответниците изразяваха желание за доброволно уреждане на спора, което не бе постигнато, като в последното съдебно заседание те отново правят искане да не се изнася имотът на публична продан, а да се изчака да продадат имота, което искане не намира опора в закона и няма как да бъде уважено от съда.

Предвид гореизложеното процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан.

Съгласно чл.355 ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. С оглед стойностите на дяловете (за ищците – 17 616,66 лева, за ответницата В.

В. П. – 61 658,31 лева, а за ответницата Т. В. В. – 26424,99 лева), то съделителите следва да заплатят държавни такси, както следва: ищците сумата общо от 704,67 лева, ответницата В. В. П. – 2 466,33 лева, а ответницата Т. В. В. – 1057 лева. Тъй като в производството по извършването на делбата всички страни са едновременни ищци и ответници, за възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите дължи разноски по делото съразмерно с правата /квотите/ си. В случая разноските по делото за възнаграждение за вещо лице възлизат на 400 лева и те изцяло са заплатени от ищците по разпореждане на съда. Затова ответницата В. В. П. следва да бъде осъдена да заплати на ищците приспадащата й се част от това 2 възнаграждение, а именно сумата от 233,31 лева, а ответницата Т. В. В. следва да бъде осъдена да заплати на ищците приспадащата й се част от това възнаграждение, а именно сумата от 99,99 лева. Съдът констатира, че след приключване на съдебното дирене, без да й е възложено В. В. П. е заплатила 200 лева за възнаграждение за вещо лице, която сума, с оглед горното се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена на лицето.

При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им (както е в случая) всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д.

№ 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в т.9 от ПП ВС № 7/1973 г..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......................................................................., при квоти 2/12 идеални части от апартамента (в режим на СИО)- за Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: .....................................и Д. Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: .......................................; 7/12 идеални части от апартамента - за В. В. П., ЕГН ............................., с постоянен адрес:

....................................... и 3/12 идеални части от апартамента - за Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: .....................................

ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:

........................................ и Д. Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:

.................................................., да заплатят в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 704,67 лева.

ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ................., с постоянен адрес: .........................., да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 2466,33 лева.

3

ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:

.................................., да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 1057 лева.

ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ....................., с постоянен адрес:......................., да заплати общо на Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:

............................. и Д. Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:

............................., сумата в размер на 233,31 лева, представляваща приспадащата й се част от възнаграждението за вещо лице по делото.

О С Ъ Ж Д А Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:

..........................., ДА заплати общо на Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ................................. и Д. Д. Т. , ЕГН **********, постоянен адрес:

.................................., сумата в размер на 99,99 лева, представляваща приспадащата й се част от възнаграждението за вещо лице по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4