Разпореждане № 2112 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2112 гр. София, 11.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Частно наказателно дело № 20231100204544 по описа за 2023 година

Днес, 11 август 2023 г., в проведено закрито заседание, СТЕФАН МИЛЕВ, съдиядокладчик по н.ч.д. № 4544/23 г. по описа на СГС/НО, 30-ти състав, като се запознах с изпратените по компетентност материали по н.ч.д. № 280/23 г. на Кърджалийския окръжен съд (КОС), образувано по чл. 12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС, намерих за установено следното:

По делото следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд (чл. 44, ал.1 НПК).

За да изпрати производството по подсъдност на СГС, в протоколното си определение от 04.08.2023 г. (л. 36 от н.ч.д.) КОС е тълкувал неправилно разпоредбите на чл. 7, ал.1-2 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Въпреки отразената в регистрите на населението информация за постоянен адрес на българския гражданин Т. И. С. (ЕГН: **********) на територията на с. Петлино, обл.

Кърджали (адресни данни, обозначаващи неговото „местоживеене“ в Р. България по смисъла на чл. 7, ал.1,), съдът е приел, че пребиваването му в местата за лишаване от свобода в Кр. Дания (откъдето се предлага неговият трансфер) сочи на това, че „неговото местоживеене е неизвестно“, поради което компетентен да признае акта е Софийският градски съд (чл.7, ал.2).

Подобен подход не кореспондира с логиката на закона, защото стриктното му приложение би довело до изначално дефинирана подсъдност пред СГС на всички дела, по които осъдените български граждани са започнали да търпят наказания в друга държава. Напротив – критерият „местоживеене“ (чл.7, ал.1) остава валиден дори затворникът да е извън страната, защото местната подсъдност на делото за неговия трансфер е свързана с мястото, което лицето принципно е заявило като негов адрес в Р. България; където са неговите близки и роднини и където най-лесно би могъл да организира правото си на защита. Ето защо, в случая няма как да се твърди, че местоживеенето на осъдения е извън страната, или че то е неустановено и в този смисъл Върховният касационен съд е последователен в практиката си по приложението на чл. 44 НПК (напр. Опр. 60117/21-II;

29/22-II и 363/23-II). Именно българското гражданско на осъдения е дало повод на датските съдебни власти да адресират удостоверението си до българския съд, а това, че в Р. България лицето е заявило само един адрес – „постоянен“ (на който обяснимо няма как да бъде открит в момента) не обосновава автоматично извод за неизвестно местоживеене.

Така – приемайки, че делото продължава да бъде подсъдно на КОС и то неправилно е било изпратено за разглеждане в СГС, на осн. пар. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, във връзка с чл. 44, ал.1 НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по н.ч.д. № 4544/23 г. на СГС (НО, 30 с.) 1

ПОВДИГАМ пред Върховния касационен съд спор за подсъдност за произнасяне: кой съд – Софийският градски или Кърджалийският окръжен, следва да разгледа производството по постъпилото удостоверение по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС относно лишения от свобода в Кр.

Дания български гражданин Т. И. С. (ЕГН: **********).

На ВКС да се изпратят материалите от н.ч.д. № 4544/23 г. на СГС и н.ч.д. № 280/23 г. на КОС.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2