Решение № 786 от 16.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. П., 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира М. при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира М. Гражданско дело № 20255220100267 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по повод искова молба от Г. Д. Д. от гр. П. против „ЮтеКредит България“ ЕООД - гр. София, с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № 92758, сключен на 06.05.2022 г., сключен между страните, поради противоречие със закона и дбрите нрави и заобикаляне на закона, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева като платена при начална липса на основание, заедно със законната лихва от предявяването на иска. В условията на евентуалност по отношение на първия предявен иск предявява иск за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, поради нарушаване на добрите нрави.

В хода на делото искът за осъждане на ответника да заплати 50 лв. като дадени без основание е увеличен на 168 лв.

В исковата молба се твърди, че на 06.05.2022 г. между ищцата в качеството на заемополучател и ответното дружество в качеството на заемодател е сключен договор за кредит № 92758. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по кредита от 12,27% и годишен процент на разходите от 49,43% при общо дължима сума 1 към момента на сключване на договора – 1928,93 лева. Съгласно договора заемополучателят дължал и такса за разглеждане в размер 168 лв., платима на части заедно с месечната вноска. Счита таксата за неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и твърди, че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора, без реално да е извършена насрещна услуга; представлява скрит разход и цели да заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С невключването и в ГПР последният не отговаря на действителния, това представлява заблуждаваща търговска практика, освен това нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ГПК, а това на основание чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор. Излагат се доводи и за неравноправност на клаузата за такса разглеждане.

С отговора ответното дружество оспорва иска. Заявява, че таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а именно - определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки др. Таксата за разглеждане е изрично посочен разход в кредитната документация, който разход е включен в ГПР (общите разходи за кредита), посочен е в погасителния план и стандартния европейски формуляр, поради което не сме в хипотезата „скрито оскъпяване“.

В открито заседание страните не изпращат представители, поддържат становищата си с писмени молби.

Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД за обявяване нищожността на сключения между страните договор за кредит 06.05.2022 г., евентуално на клауза от него, и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договора за кредит или клауза от него.

По делото въз основа на писмените доказателства се установява, че по силата на посочения в исковата молба договор за кредит, сключен между „Юте Кредит България” ЕООД и Г. Д., на последната е предоставен кредит в размер на 1 000.00 лв. Кредитът следвало да се погаси за 12 месеца при ГЛП 12.27% и ГПР 49.43%. Освен дължимата лихва кредитополучателят дължи такса 2 разглеждане в размер на 168.00 лв , която следва да бъде погасена с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план - общо дължима сума 1236,03 лв.

Съобразно текста на договора таксата за разглеждане е еднократна, финансира се първоначално от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски според погасителния план.

Общите условия на договора в чл. 8 предвиждат, че при предсрочно погасяване на кредита се намалява единствено лихвата по кредита, а таксата за разглеждане, "финансирана от кредитора", остава да се дължи в пълен размер.

Изслушано е вещо лице, което дава следното заключение: в размера на ГПР, определен в договор N 92758/6.05.2022 г., са включени следните компоненти: Размер на кредита – 1 000.00 лв ; - Срок на кредита в месеци – 12 ; - Плащане на месечни анюитетни вноски ; - Размер на вноската – 102.98 лв., включваща главница, договорни лихви и такса разглеждане 168 лв, разпредЕ. на 12 месечни вноски по 14.00 лв. При тези параметри ГПР е равен на 49.6499%, а ако от него се изключи таксата за разглеждане - 12.9844%.

По договора ищцата е платила общо 1 228.01 лв , от които : - Платена главница – 1 000.00 лв ; - Платена договорна лихва – 33.15 лв ; - Платена такса разглеждане – 168.00 лв ; - Обезщетение за забава – 0.55 лв; - Платени разходи по събирането – 24.02 лв.

При така установените факти съдът намира от правна страна, че не са налице основания за недействителност на целия договор, нито посочените в исковата молба основания за недействителност на клаузата.

Действително таксата за разглеждане по същество е разход по кредита, но тя е и отчетена като такъв и е включена в изчисляването на годишния процент на разходите. ГПР нито е неточно посочен в договора - разликата между посоченото и изчисленото от вещото лице е 0,2 процентни пункта (49,43% и 49,65%), което е в рамките на незначителната грешка при изчисляване или закръгляне; нито надвишава петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредитополучателят е уведомен за този разход чрез предоставен му погасителен план и СЕФ.

3

Самата такса за разглеждане, макар и дефинирана по друг начин, фактически представлява печалба за кредитора, разновидност на възнаградителната лихва и добавка към нея, но в рамките на ГПР. При неотпускане на кредит тя не се дължи от кандидатствалия за кредит, макар и договорът да декларира, че с нея се посреща разходът по определяне на кредитен лимит. При това положение, след като не е нарушено изискването за вярно посочване на ГПР и ограничението за размера му, няма никаква причина договорът да се счете за недействителен на това основание. Всички доводи на ищцовата страна за нищожност на договора или на конкретната клауза са свързани с твърдения за невключване в ГПР и заблуждаване на потребителя за крайния размер на разходите по договора, които твърдения обаче не се доказват. По тази причина са неоснователни и двата предявени в условията на евентуалност установителни иска.

Таксата за разглеждане обаче освен печалба за кредитора има още една функция и в случая тя не е позволена от закона - да представлява формално основание за задържане на сума при предсрочно прекратяване на договора.

Това е уредено в чл. 8 от общите условия и е в нарушение на чл. 32 от ЗПК, който не позволява обезщетение за кредитора във връзка с предсрочното погасяване, по-голямо от определеното там. Уговарянето на такси за разглеждане, усвояване и пр. услуги, които приключват при отпускането на кредита, вместо цената на тези услуги да е калкулирана във възнаградителната лихва, може да служи за заобикаляне на правилото на чл. 32 ЗПК, както и правилата за отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му, които също не допускат задължане на по-големи суми от кредитора. Това е причината подобни такси за са забранени от чл. 10а от ЗПК. Нарушаването на забраната е свързано с нищожност само на съответната клауза, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК (доколкото не е посочено в чл. 22). Затова клаузата за такса разглеждане, макар и надлежно обявена на потребителя и включена в размера на ГПР, е нищожна на основание противоречие с чл. 10а от ЗПК, тъй като представлява такса за за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Иск за нищожност на това основание обаче не е предявен. Искът за нищожност на клаузата е заявен само поради противоречие с добрите нрави, а противоречието със закона, каквото е налице тук, не е непременно противоречие и с добрите нрави. В случая според този състав е нарушен единствено законът - изричният текст на чл. 10а от ЗПК. Затова изрично по 4 нищожността на клаузата на това непредявено основание съдът не би следвало да се произнася.

Основателен е обаче искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание по нищожната клауза. За да се произнесе по него, съдът следва да вземе предвид не само основанията за нищожност на договора или клаузата, претендирани от ищеца, но следва служебно да съобрази всички основания за нищожност, вкл. непосочените от ищеца, в това число тези по чл. 10а от ЗПК. След като е стигнал до извод за нищожност на клаузата, съдът следва служебно да съобрази тази нищожност: това не е основание на предявен иск за установяване на нищожност, а преюдициален за иска по чл. 55 от ЗЗД въпрос. В резултат, макар и да се отхвърлят всички искове за прогласяване на нищожност на заявените основания, следва да се присъди връщане на платеното като такса разглеждане до увеличения размер от 168 лв.

На упълномощения от ищцата адвокат следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА в размер 200 евро - размерът по Наредба 1 на ВАдвС, само за уважения иск.

На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение само по отхвърлените искове за прогласяване на нищожност в размерите по НЗПП - по 102,50 евро за всеки иск, или общо 205 евро.

Дружеството следва да бъде осъдено за заплати държавна такса по уважения иск, от която ищцата е освободена. На ищцта следва да се присъди половината от направените разноски за възнаграждение на вещо лице, предвид че заключението има значение както за иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД, така и за иска за недействителност на целия договор поради неточно посочване на ГПР, който се отхвърля.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на Г. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р. Д. № ***, против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, адрес за кореспонденция гр.

София, УЛ. "ЧЕРКОВНА" 38, ап.4, офис 4, общ. Столична, за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 92758, сключен на 06.05.2022 г. между страните, поради противоречие със закона - чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във 5 връзка с чл. 22 от ЗПК, заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и накърняване на договорното равноправие между страните.

Отхвърля иска на Г. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р. Д. № ***, против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, адрес за кореспонденция гр.

София, УЛ. "ЧЕРКОВНА" 38, ап.4, офис 4, общ. Столична, за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, от договор за кредит № 92758, сключен на 06.05.2022 г. между страните, на основание противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, адрес за кореспонденция гр. София, УЛ. "ЧЕРКОВНА" 38, ап.4, офис 4, да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р. Д. № ***, сумата 85,90 евро (168 лева), платена от нея без основание по клаузата, предвиждаща такса разглеждане от описания по-горе договор, заедно със законната лихва, считано от 24.01.2025 г. до пълното изплащане на сумата.

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД да заплати на Г. Д. Д. разноски за вещо лице по делото в размер 51,16 евро.

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД да заплати на Е. Г. И.-М., адвокат от Адвокатска колегия - Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер 200 евро на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Осъжда Г. Д. Д. да заплати на "ЮтеКредит България" ЕООД разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 205 евро.

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 51,16 евро.