Решение № 128 от 29.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Ботевград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Административно наказателно дело № 20261810200104 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. Б. С. с ЕГН********** чрез упълномощения от него адв.Ив. Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №26-0246000017 от 02.02.2026г., издадено от Началник група при РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 255,65евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ж., който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото от С. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началник група при РУ - Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №4511307/14.01.2026г.; НП №26-0246000017/02.02.2026г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 3л.; ЗППАМ № GPAM-1621565/14.01.2026 г.; Анекс №2 към застрахователна полица № 14018331/BG/22/125002731123;

Застрахователна полица

№

BG/03/126000244984; постановление на БРП – 2л.; справка за собственост на МПС – 2л.; справка за нарушител/водач, писма от Гаранционен фонд и ОДМВР-София, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. И., Б. И. Ф. и Р. Г. Г., се установява следната фактическа обстановка:

На 14.01.2026г. около 22.30ч. свидетелите Б. И. Ф. и Р. Г. Г. – служители при Зонално жандармерийско управление – София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в гр.

Ботевград, на път І-3 при км.199. Тогава жандармерийските служители спрели за проверка движещия се път І-3 лек автомобил м.”**” с рег.№**.

Автомобила бил управляван от жалбоподателя В. Б. С.. При извършената проверка свидетелите Ф. и Г. установили, че горецитираният автомобил е негова собственост и е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 30.12.2025г. поради липса на валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност. С оглед на така констатираното на място за съдействие пристигнала св. П. И. И. – мл. автоконтрольор при РУ – Ботевград, която съставил АУАН серия GA №4511307/14.01.2026г на жалбоподателя в присъствието на свидетелите Ф. и Г. , за това че управлява дерегистриран автомобил. Акта бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и той го подписал без възражение. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление от 20.01.2026г. прокурор при РП-Ботевград отказал да образува досъдебно производство, и изпратил материалите на Началника на РУ - Ботевград. Въз основа на горецитираното постановление на БРП е издадено от Началник група при РУ - Ботевград атакуваното наказателно постановление №26-0246-000017 от 02.02.2026г

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от 2 показанията на свидетелите И., Ф. и Г. както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.

В съдебно заседание не се установи по безспорен начин, че към датата на извършената проверка – 14.01.26г. жалбоподателят е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация. В наказателното постановление се посочва, че след извършена проверка е установено, че лек автомобил с рег.№** е със служебно прекратена регистрация. Въз основа на това обстоятелство на жалбоподателя е вменена вина по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Видно от събрания доказателствен материал, по делото не е представено писмено доказателство, от което да е видно, че С., като собственик на въпросния лек автомобил е бил уведомен за факта, че му е прекратена регистрацията. В този смисъл, жалбоподателят не е могъл да знае факта, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и не е извършил виновно деянието по смисъла на чл. 7 от ЗАНН , поради което и не следва да бъде наказван. Не бяха представени от страна на наказващият орган никакви доказателства, че нарушителят е знаел за настъпилото обстоятелство и може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.

3

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200.00евро. В случая, платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на В. Б.

С. разноски в размер на 200.00евро/двеста евро / за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 104/2026г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №26-0246-000017 от 02.02.2026г., издадено от Началник група при РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против В. Б. С. с ЕГН**********, като неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на В. Б. С. с ЕГН********** разноски в размер на 200.00евро/двеста евро/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 104/2026г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4

5