Решение № 148 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002103329 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 2758 от 29.05.2023 год., постановено по в. гр. дело №3124/2022 год. по описа на СГС, ГО, ІV-А с-в, с което е потвърдено решение № 20007262 от 25.01.2022 год., постановено по гр. дело № 53016/2020 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, в частта му, в която Прокуратурата на Република България е осъдена за заплати на Б. З. П. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК и за престъпление по чл. 387, ал.

4 вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 3 НК, приключило с оправдателна присъда № 95 от 07.04.2017 год. по НОХД № 165/2011 год. по описа на СГС, потвърдена с решение № 196 от 14.05.2018 год., постановено по ВНОХД № 1255/2017 год. по описа на САС, което е оставено в сила с решение № 236от 11.03.2019 год., постановено по КНД № 910/2018 год. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2019 год. – влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

С определение № 3747 от 25.07.2024 год., постановено по настоящото дело, е 1 допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за всички обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение?

2/ Как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди?

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна Б. З. П. счита, че касационната жалба е неоснователна.

Претендира присъждането на направените разноски по делото.

По правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на тези въпроси е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл.

290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др./. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на 2 размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно 3 преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай.

Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т.ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

В разглеждания случай, за да приеме, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, въззивният съд е зачел установените по делото и безспорни между страните обстоятелства, а именно: че срещу ищеца било водено наказателно производство, като на 03.02.20009 год. същият бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК и престъпление по чл. 387, ал. 4 вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 3 НК, като бил задържан под стража за 72 часа, а впоследствие му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“. На 17.01.2011 год. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт и в тази връзка било образувано НОХД № 165/2011 год. по описа на СГС. С присъда по посоченото дело от 07.04.2017 год., която е влязла в сила на 11.03.2019 год., ищецът бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, а мярката му за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лв. била изменена в „подписка“.

За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. въззивният съд е приел, че: 1/ ищецът е неосъждано лице; 2/ престъплението, за което е обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК /за него е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години/; 3/ наказателното преследване е продължило около 10 години и 2 месеца, който период не е кратък и през който ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи и на съда, явявал се е пред разследващия орган и пред съда; 4/ времето и мястото на увреждането; 5/ възрастта на ищеца; 6/ етапа на обществено-икономическото развитие, конкретната икономическа конюнктура и средностатистическия стандарт на живот; 7/ професионалните и моралните изисквания към заеманата от ищеца длъжност, както и че със заповед с peг.№К-1627 от 25.03.2009 год. на същия е наложено дисциплинарно наказание „Понижаване в степен на 4 длъжност - Разузнавач III степен за срок от една година“, заради допуснато нарушение на служебната дисциплина – превишаване на правомощията; 8/ в резултат от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е преживял душевни терзания и негативни преживявания от накърняване на правото му на чест, достойнство, лична неприкосновеност, стрес и несигурност от изхода на производството, ограничил контактите със свои близки и познати, които се отдръпнали от него и здравословното му състояние се влошило – развил „нервен колит“.

Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, с така изложените съображения относно размера на процесното обезщетение, въззивният съд е разрешил поставените по делото правни въпроси в противоречие с цитираната по-горе практика /включително задължителната такава/ на ВС и ВКС. Предвид даденото с нея разрешение на въпросите, при извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Основателно е касационното оплакване, че релевантен факт, относим към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – тежест на повдигнатите на ищеца обвинения, е оценен неправилно от въззивния съд и съответно не обуславя определянето на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Прилагането на общите правила за пределите на действие на нормите на Наказателния кодекс е обвързано с времето на извършване на престъпленията – чл. 2, ал. 1 НК и с преценката за по-благоприятния закон – чл. 2, ал. 2 НК. За вменените на ищеца престъпления се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването им – в частност към 21.01.2009 год. Престъпленията по чл. 123, ал. 1, пр. 1 НК /в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 26 от 2010 год./ и по чл. 387, ал. 4 вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 3 НК не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за всяко от тях е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до пет години.