Решение № 4715 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100503971 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от 81 ДГ „Лилия“, чрез адв. З., срещу решение № 1331/23.01.2026г., постановено по гр. д. № 12341/2025г. на СРС, 36 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която Детска градина №81 „Лилия“– гр.

София, с адрес: гр. София, Район Възраждане, ул. Одрин №62, представлявана от директора Р.И. е осъдена, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на М. Т., ЕГН: **********, роден в САЩ на 28.02.2019г., представляван от своята майка и законен представител Н. А. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж. к. ****, сумата от 6 135,50 евро /равностойност на 12 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от причинени от противоправно бездействие на служител на ответника на 10.07.2024 г. телесни увреждания - ухапване и одрасквания от друго дете в детската градина, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.07.2024 г., до окончателното плащане, както и в частта, в която Детска градина №81 „Лилия“ – гр. София, с адрес: гр. София, Район Възраждане, ул. Одрин №62, представлявана от директора Р.И., е осъдена на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на Н. А. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к.

****, сумата от 2 556,46 евро /равностойност на 5 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, 1 в резултат от причинени от противоправно бездействие на служител на ответника на 10.07.2024 г. телесни увреждания на сина й М. Т. - ухапване и одрасквания от друго дете в детската градина, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.07.2024 г., до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че липсва противоправно поведение, а размерът на обезщетението е прекомерно завишен. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба, с която са предявени искове с правно основание искове чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищците са изложили твърдения, че през м. 04.2024г. – м. 05.2024г. М. Т. започнал да посещава ДГ № 81 „Лилия“- гр. София. Поради установени проблеми в адаптацията на детето в групата, то започнало да посещава градината целодневно, като била дадена препоръка за включването му в СОП програма. За периода 01.07.2024г. – 05.07.2024г. за групата, към която бил зачислен ищецът, отговаряла С.У. – учител в детската градина. На 10.07.2024г., след като ищцата взела сина си от детска градина, след прибирането на детето вкъщи, установила по тялото на детето следи от ухапване, одрасквания и кръвонасядания в областта на гърба, гърдите и ръцете. Детето посочило, че дете на име К. го е наранило същия следобед. Вследствие на инцидента ищцата се почувствала объркана, излъгана и потисната, тъй като очаквала детето й да получи грижи в детската градина, а в действителност била застрашена неговата безопасност.

Ищцата не получила своевременно информация от преподавателите за случилото се, изпитвала притеснения за живота и здравето на сина си. Изложени са твърдения, че след инцидента ищецът се будел често нощем с плач, не искал да си играе с други деца пред дома си и започнал да се плаши от тях, станал нервен, реагирал остро на откази на близки и роднини, мислено се връщал към инцидента и разказвал за него. Ищцата е посочила, че в резултат на проявеното противоправно бездействие, представляващо неполагане на дължимата грижа и отговорност към опазване на здравето на М. Т. от страна С.У. при изпълнение на възложената й работа като преподавател, за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания от одрасквания и ухапвания от друго дете. По отношение на самата ищца, същата е посочила, че С.У. проявила 2 противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да предостави вярна и своевременна информация на родителя, да се свърже с родителя при настъпилия инцидент с детето, да предприеме мерки за ограничаване на негативните последици върху детето след инцидента, поради което ищцата изпитвала силно безпокойство, усещане на безпомощност, страх за здравето на сина й.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове. Посочил е, че в деня на инцидента ищецът бил превъзбуден, отказвал да спи, нарушавал дисциплината в групата, а след следобедната закуска започнал да дразни децата, да ги цели и удря с играчки. Преподавателят и помощник-възпитателят се опитали да го успокоят и го помолили да престане, но той продължил. Изложил е твърдения, че между ищеца и други деца в групата възниквали многократни конфликти.

Адаптацията му била трудна поради отказ да говори на български език, конфликтност и отказ да се придържа към правилата в групата. Посочил е, че причина за настъпване на инцидента е бил конфликтният характер на ищеца М. Т., както и че липсва противоправно поведение от страна на преподавателя.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са установени описаните в исковата молба следи от ухапвания и драскотини. Намерил е за доказана причинноследствената връзка между описаните травматични увреждания върху тялото на ищеца, нанесени следствие ухапване и одрасквания в областта на горните крайници, гърба и гърдите на ищеца от другото дете. Приел е, че за да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че в резултат на това поведение са настъпили увреждания на здравето на детето, което е било под надзора на съответния служител на детското заведение, на които е възложено от ответника да изпълнява тези функции и увреждането е настъпило при или по повод на изпълнение на задълженията им.

Приел е за доказано, че учителят С.У. е осъществила противоправно бездействие по отношение на ищеца, доколкото не е предприела своевременно мерки за предотвратяване на саморазправата между децата в групата, с което не е обезпечила безопасността на ищеца и е застрашила неговата психическо и физическо състояние.

По отношение на ищцата е счел, че в качеството й на родител на ищеца, при предаването на детето в края на учебния ден, не й е била предоставена информация относно случилото се, с което е приел, че с това си поведение преподавателят е допуснал противоправно бездействие при изпълнение на служебните задължения и законово вменените й задължения по смисъла на чл. 209 ЗПУО, като не е уведомил своевременно ищцата в качеството й на родител и законен представител на ищеца относно претърпените увреждания от ищеца, с което е накърнила правото на родителя да получава своевременна, пълна и адекватна информация относно засягането на здравословното състояние и психологическия статус на детето.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по 3 правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания първият спорен въпрос е дали е налице противоправно поведение от страна на учителката, отговаряща за групата в детската градина, която е посещавало детето, както и дали за обезщетяването на така установените вреди, следва да бъде ангажирана отговорността на детската градина.

Съгласно разясненията на ППВС № 7/1958г. и ППВС № 9/1966г., както и константната съдебна практика, отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.

С оглед на това и необходими предпоставки за ангажиране отговорността на възложителя на първо място са наличието на възлагане и виновно противоправно поведение от лицето, на което е възложена работата, по повод/при изпълнението на която са причинени вредите. В цитираното ППВС № 9/1966г. е прието, че такова противоправно поведение е налице, когато вредите са причинени виновно от това лице чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /в този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената му работа.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест доказването на противоправно поведение на изпълнителя, било то действие или бездействие, е за ищеца – лицето, което твърди, че са му причинени вреди, като само по отношение на вината важи презумпцията на чл. 45 ЗЗД.

4

Не е спорно между страните, а това се установява и от представения трудов договор и длъжностна характеристика, че е налице възлагане на работата, като ответникът е възложил на своите служители в детското заведение, включително С.У., под чийто надзор се твърди да е било детето М. към датата на инцидента, да изпълняват задълженията, свързани с полагане на необходимите грижи по отношение на поведението на посещаващите детското заведение деца.

От представените лист за преглед на пациент от 10.07.2024г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, „Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология“ и съдебно-медицинско удостоверение № 545/2024г. от 11.07.2024г., издадено от съдебен лекар при Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се установява, че при извършен личен преглед на ищеца М. Т. се установяват кръвонасядания в областта на гърба, кръвонасядане на гръдния кош, множество охлузвания и драскотини в областта на двата горни крайника; кръвонасядане на лява предмишница. Посочено е, че описаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и такива с ограничена контактуваща повърхност, каквато характеристика притежават човешките нокти и зъби и могат да се получат по време и при посочения при обследването начин – ухапване и одраскване от друго дете. В представеното медицинско удостоверение е отбелязано, че констатираните охлузвания и драскотини не засягат цялата дебелина на кожата и не могат да бъдат квалифицирани като рани, както е посочено в първоначално издадения лист за преглед на пациент от 10.07.2024г. от УМБАЛСМ „Н.