Решение № 744 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110107304 по описа за 2025 година

Ищцата П. В. Вълкова действаща в качеството си на майка и законен представител на детето П. А. М. сочи, че с решение №2213/06.07.2022г. по гр.д.№20213110115428/2021г., по описа на PC Варна, 51 с-в, ответника А. Д. М. е осъден да заплаща в полза на роденото от съжителството им дете П. А. М., род. ***, месечна издръжка в размер на 177.50лв., чрез нея.

Твърди, че към настоящия момент са настъпили изменения в обстоятелствата имащи отношение към определяне размера на издръжката, а именно:

До момента на подаване на искова молба ответникът е заплащал дължимата издръжка, но плащането е съпроводено с големи забавяния, а няколко месеца вече издръжка от него не е постъпвала. Освен издръжката бащата не е правил други постъпки в полза подобряване материалното положение на детето си и не се е интересувал от нуждите му, нито от здравословното му състояние, което е съпроводено с допълнителни разходи.

Определената издръжка към момента не е достатъчна с оглед ежедневно нарастващите нужди на детето, а от около четири месеца същата не се изплаща. Извън посоченото ответникът не полага грижи за възпитанието и не взима конкретно отношение относно нарастващата финансова нужда с която е съпроводено отглеждането на едно дете. Не взема отношение и относно здравословното състояние на детето, което боледува често и това, че заради менталното му здраве и развитие - има поставена диагноза F80 разстройство на експресивната реч, специалисти са препоръчали да отложим записването му в първи клас, необходима е работа с логопед, както и с психолог и ресурсен педагог. Ищцата сочи, че ответника има и друго дете и предполага, че полага грижи за него, но това не го освобождава от както моралното, така и законовото задължение да се грижи и за общото ни 1 дете. Така определеният размер на дължимата издръжка към момента се оказва недостатъчен за покриване нуждите на детето за храна, облекло, дневни разходи, както и за разходите свързани с посещаваната от детето детска градина. На детето предстои да посещава логопед, психолог и да има ресурсен учител, като досега е ползван логопед към детската градина, но се налага да се ползва логопедична грижа извън тази предоставяна в градината, а това има своя материален израз, който не е малък. В момента майката няма постоянна работа и не работи по трудов договор, съответно няма постоянен доход, помага и съпругът й с който съвместно отглеждат детето от връзката ми с ответника, но и той е недостатъчен за покриване на всички разходи относно отглеждането на подрастващото ми дете и неговото здравословно състояние. Детето също така има нужда и от специфични грижи свързани със здравословното му състояние - психолог, педагог, занимания и посещения в заведения специализирани за деца със здравословни проблеми от неговия вид, които от своя страна отново са свързани с финансови разходи.

Освен това ответника е в работоспособна възраст и доколкото й е известно работи и вероятно получава месечно трудово възнаграждение, което може да му позволи да покрива един по висок размер на месечна издръжка за детето си.

Предвид гореизложеното, счита, че с оглед нуждите на детето и възможностите на ответника, който е млад мъж в трудоспособна възраст, същия би могъл да заплаща месечна издръжка в размер на 350лв.

Моли, да измени присъдената издръжка по гр.д.№20213110115428/2021г., по описа на PC Варна, 51 с-в, като я увеличи от 177.50лв. на 350лв., която ответника да заплаща в полза на детето П. А. М., чрез неговата майка и законен представител, считано от момента на завеждането на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена или закъсняла вноска.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.150 от СК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено гр.д.№15428/21г. на ВРС с решение по което, по реда на чл.127, ал.2 от СК са уредени отношенията между страните досежно общото им дете П., като ответникът е осъден да заплаща за него месечна издръжка в размер на 177.50лв. считано от 25.10.2021г.

Ищцата е представила удостоверение от което се установява, че детето е записано да посещава ДГ 32 „Моряче“ Варна за учебната 2024г./2025г. Съгласно представеният медицински протокол на лекарска консултативна комисия детето е с разстройство на експресивната реч, което изисква работа с логопед. Представено е и психологическо изследване на детето проведено в ДКЦ „Св.Марина“ от което се установява, че с детето следва да работят логопед и психолог, както и да му се осигури ресурсен учител. Следва да се отбележи, че при посещението за психологическо изследване макар детето да е било придружено от няколко роднини в самият кабинет то е влязло само със своята баба.

2

По делото липсват ангажирани други доказателства.

На първо място съставът констатира, че от момента на определяне на настоящата издръжка са изминали три години и половина, за което време нуждите на детето са се увеличили по силата на самото му израстване, което се явява достатъчно основание за изменение на присъдената издръжка чрез увеличаването й.

От събраните доказателства се установява, че се търси издръжка за дете, което към момента е на 8г. и страда от разстройство на експресивната реч изискващо работа с психолог, логопед и подпомагане от ресурсен учител. Съгласно отразеното в медицинската документация, детето е със силно изоставане в речта, което говори за недостатъчна работа с логопед и това изисква бързо наваксване на изоставането чрез провеждане на повече занимания.

При това положение по отношение на детето се стига до извода, че то е със завишени нужди като своевременното задоволяване на същите е от съществено значение за правилното му интелектуално развитие.

По отношение на бащата липсват доказателства за доходи и задължения поради което съставът приема, че той има доходи в размер на средните за страната.

Съобразявайки горното съставът намира, че детето за правилното си отглеждане има нужда от ежемесечна издръжка в размер на по 255.65евро, от която в тежест на бащата следва да се възложи предоставянето на 180евро., като по този начин искът се уважи изцяло.

Воден от от горните съображения съставът намира, че искът следва да се уважи изцяло, а ответника да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 259.20евро.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката дължима от А. Д. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** в полза на детето П. А. М. ЕГН********** дължима чрез неговата майка и законен представител П. В. С. ЕГН********** от гр.Варна, ***, като го увеличева от присъдените с решение №2213/6.07.2022г. по гр.д.№15428/2022г. на ВРС 177.50лв. на 180евро считано от 6.06.2025г., с падеж до пето число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.150 от СК.

ОСЪЖДА А. Д. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 259.20евро дължима се държавна такса по уважената претенция.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4