Акт от 19.09.2018, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 464/19.09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ОГНЯН

ЕВГЕНИЕВ

Членове: СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар Д*** Д*** и с участието на прокурора Галя Александрова разгледа докладваното от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №402/2018г. по описа на

Административен съд

Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С

Решение №235 от 02.07.2018г., постановено по АНД №745/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №ИПТ-05/26.04.2018г. на Началник регионален отдел „Надзор на пазара“- Северозападна България-Л*** в ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което на „Л*** ф***“ ЕООД гр.В*** на основание чл.52д Закон за техническите изисквания за продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора не се явява като доводи в подкрепа на жалбата си излага в писмено становище.

Административнонаказващият орган не изпраща представител по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.4б, т.4 ЗТИП, с което не е изпълнено изискването на чл.13 Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на лични предпазни средства. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена и разпоредбата на чл.27, 28 ЗАНН, което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.

Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.4б, т.4 ЗТИП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН, като свидетелските показания на свидетелите И*** Т*** , Е*** З*** и М*** Ш*** са установили по безспорен и категоричен начин, че касатора е извършил описаното нарушение. Неоснователно е твърдението на касатора, че нарушението не е надлежно описано, като това обстоятелство се установява от прегледа както на АУАН така и на наказателното постановление, които съдържан необходимите реквизити, които са индивидуализирали и описали надлежно извършеното нарушение.

Изцяло следва да се споделят и доводите на въззивния съд, че в случая при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция отбелязва, че пороци свързани с надлежното връчване на наказателното постановление биха били съществени, ако правото на защита на касатора е било нарушено, а в случая това обстоятелство не се установява. С оглед пълното следва да се посочи, че съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест дори да се приеме, че сочените от касатора пороци в АУАН са налице, след като са изпълнени изискванията на чл.53, ал.2 ЗАНН не е налице пречка да се издаде наказателното постановление.

Следва с оглед изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид административни нарушения са свързани с относително висока степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че лишават потребителите на продукти от възможността да се запознаят на български език с начина на употреба, респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С оглед постигане на целите на наложеното наказание по смисъла на чл.27 ЗАНН следва да се посочи, че с налагането на административни наказания към минимума на санкционните разпоредби те са постигнати, както обосновано е приел въззивния съд.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е

Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №235 от 02.07.2018г., постановено по АНД №745/2018г. по описа на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: