Решение № 535 от 15.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110213405 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-678 от 31.08.2021г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, връзка §1, т.51 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на ......... е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество ........., което в жалба /чрез адв. М.Г./ заявява, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че Дружеството не е извършило вмененото му нарушение при условията на повторност. Според жалбоподателя, за да е налице повторност следва нарушителят да е извършил процесното нарушение в 1годишен срок от влизане в сила на НП за нарушение по чл.108 от КЗ. Твърди се, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108 от КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл.107 от КЗ /отм./ представлява правоприлагане в 1 следствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е. „налагане на санкция по аналогия”, което било недопустимо според Закона за нормативните актове в административно-наказателното производство. По отношение прилагането на чл.644, ал.2 от КЗ в жалбата се твърди, че за да бъде приложен този квалифициран състав на нарушението е необходимо в Акта, с който същото се предявява, да са описани фактите, довели до приложението на този по-тежък състав. В тази връзка и на основание чл.84 от ЗАНН се прави позоваване на НПК. Твърди се, че повторността е елемент от обективната страна на квалифицирания състав /съставомерен признак/ и на основание чл.42, т.4 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани фактите, обуславящи квалифициращия признак, а не само основния състав на нарушението.

Индивидуализацията на наказанието не следва да се смесва като дейност с тази по определяне на приложимия състав - основен, квалифициран, привилегирован. Заявява се, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушението по чл.108 от КЗ и липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид. Едва с НП се въвеждали фактически твърдения за „повторност”, респ. Дружеството е наказано по реда на чл.644, ал.2 от КЗ. Поради това се прави извод, че в случая НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН. На Дружеството било наложно наказание за нарушение, което не било предявено по установения в ЗАНН ред. Нарушено било правото на защита, тъй като едва с НП Дружеството-жалбоподател е могло да се запознае с фактическите твърдения на административния орган за повторност, а не в хода на производството и да разбере още с АУАН за какво деяние ще бъде наказано. Така постановеното НП противоречало на принципа reformatio in peius, доколкото е наложена санкция на Дружеството за по-тежко деяние от първоначално установеното. С налагането на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е предявено с АУАН, Дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпния деяния, отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от административните нарушения. На следващо место в жалбата се посочва, че правната квалификация на нарушението била неправилна, тъй като следвало да се приложат разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ, а не общата норма на чл.108 от КЗ. Претендира се за нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като било налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП и дадената му правна квалификация. Жалбоподателят счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процедурните правила. Неправилно била определена и датата на извършване на нарушението. Досежно наказанието се заявява, че то не съответства на целите на административното наказание, нито на тежестта и характера на нарушението, тъй като не били налице отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това се приема, че извършеното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма настъпили обществено – опасни последици от деянието, а и защото към момента на съставяне на АУАН застрахованото лице изцяло е получило определеното му застрахователно обезщетение. Поради това се иска СРС да отмени атакуваното Наказателно постановление. Алтернативно се моли съдът да преквалифицира наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да наложи минималния 2 законов размер на административното наказание.

По делото са депозирани писмени възражения с вх. № 111863 от 20.12.2021г. от юрк.

..... С тях се иска СРС да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно.

Твърди се, че не са допуснати нарушения на материалния закон или съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на Наказателното постановление.

Посочва се, че застраховката „Гражданска отговорност“ никога не представлява „голям риск“ по аргумент от чл.109, т.1 от КЗ, поради което максималният срок за произнасяне по този вид претенции винаги е 15 работни дни, щом всички доказателства по чл.106 от КЗ са представени. Изразява се несъгласие с възраженията, описани в жалбата и се заявява, че взетите от административно – наказващия орган решения са правилни и съответни на закона. Нарушението е системно. Има тенденция застрахователят трайно да нарушава установения правен ред. Обезщетението е било платено не по инициатива на застрахователя, а след като е започнала проверката от КФН. Поради това се твърди, че не е налице маловажност на нарушението, още повече, че конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид, особено с оглед срока на забавата. Обществената опасност на деянието се завишавала и от това, че процесната претенция е била заведена от „трето увредено лице“, което не е в договорни отношения със застрахователя, а е било принудено да встъпи в такива, тъй като Гражданската отговорност на виновния от ПТП водач е била сключена със .......... Поради това се иска съдът да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокат над установените в Наредба № 1/2004г. минимални размери – юрк. .... възразява срещу размера им и моли за намаляване до нормативния минимум.

Пред СРС жалбоподателят не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по спора.

Въззиваемата страна (след 23.12.2021г.) Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ - чрез процесуалния си представител юрк.

..... - оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 18.01.2022г. юрисконсултът моли съда да потвърди изцяло Наказателното постановление. Според юрк.

..... основателно наложената санкция е над минималния размер, тъй като закъснението на застрахователя е с повече от два месеца, нарушението е извършено повторно и се превръща в „стандартна“ практика на този застраховател. Изтъква се, че плащането от страна на ......... е станало едва след като КФН е уведомила Дружеството – жалбоподател, че започва проверка. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

С Наказателно постановление № Р-10-240 от 22.05.2020г., издадено от Заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, потвърдено с Решение от 18.11.2020г. по НАХД № 7542/2020г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, 3 потвърдено с Решение № 1920 от 24.03.2021г. на АССГ - X касационен състав, влязло в законна сила на 24.03.2021г., жалбоподателят ......... е бил наказан по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, извършено на 16.05.2019г.

На 20.02.2021г. лек автомобил „.... с рег. № .... е участвал в пътно – транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил „.....“ с рег. № ...... За случая бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 20.02.2021г., според който и по двете превозни средства имало щети, като виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил „.....”. За лек автомобил „.....“ с рег. № ..... имало сключена в ......... задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № ..... валидна от 28.09.2020г. до 27.09.2021г.

За настъпилото ПТП и щетите по лек автомобил „.... с рег. № .... (собственост на ........) била заведена щета № 2110005380 от 23.02.2021г. пред .......... Щетата била заведена от ..... Пред застрахователя той подал Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС и му било представено Уведомление за необходимите документи. В него било отбелязано, че на 23.02.2021г. поисканите документи („Уведомление за щета – материални и нематериални щети /попълнен образец/“, „Протокол от ПТП /констативен протокол/”, „банкова сметка“, „Св. за регистрация и ГТП”, „Св. за управление и к. талон”) били предадени от .... на застрахователя. След писма от ......... до ........ и до ОДМВР – Плевен с изх. № ОК-120272 от 01.03.2021г., на 11.03.2021г. ........ предоставил на застрахователя и допълнително изисканите му документи, описани в ново Уведомление за необходимите документи, а именно : „Удостоверение“ и „Св. за регистрация“. На 23.02.2021г. по отношение на увреденото МПС били извършени оглед и опис на щетите. Относно щетата била извършена калкулация. На 19.03.2021г. от ......... издали и Доклад по щетата. От застрахователното Дружество определили обезщетение по заведената щета в размер на 1065,29 лева. Реално плащане на сумата от 1065,29 лева било извършено от ......... по сметка на ........ на дата 21.06.2021г.

Междувременно в КФН под вх. № 91-02-723 от 15.06.2021г. е постъпила жалба от ........, касаеща неизплатено в срок обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за настъпило ПТП.

По повод на тази жалба е разпоредена проверка в КФН, във връзка с която от ......... с писмо изх. № 91-02-723 от 16.06.2021г. е изискана информация и документация касателно процесната претенция.

В отговора си ......... с писмо до КФН с вх. № 91-02-723 от 24.06.2021г. излага съображенията си и изпраща на КФН преписката по конкретната щета.

Със Заповед № З-2 от 08.01.2021г. Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” е определил В. Р. Ш. за лице, което да съставя Актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ по КЗ.

Във връзка с протеклата в КФН проверка по конкретния казус св. В.Ш. (в присъствието на други две лица – свидетели при съставянето и връчването на Акта :

Кристина Джорева и Виктор Матев) съставил Акт за установяване на административно 4 нарушение (АУАН) № Р-06-685 от 21.07.2021г., в който изрично е посочил, че за ......... е възникнало задължението, считано от 11.03.2021г., да се произнесе по претенцията в срок не по-късно от 01.04.2021г. включително по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини. Актосъставителят е приел, че ......... се е произнесло по заведената претенция извън законоустановения срок, с което е нарушило разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. В Акта е посочено, че нарушението е извършено на 02.04.2021г. в гр. София. Този АУАН е предявен на нарушителя и е подписан от пълномощник на ......... на 21.07.2021г.