Решение № 970 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202832 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Хеброс Бус“ АД, против Електронен фиш № 8506114107 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал.3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1278.23 евро. Счита, издаденият електронен фиш за незаконосъобразно издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М., който оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди електронния фиш. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.02.2023г. в 07.44 часа на път 64 км 45 + 850 с посока Намаляващ километър, с устройство № 10621, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, е било установено нарушение № F4903F9B06F75CE2E053011F160A4C6C с ППС автобус Темса Турмалин с рег. № ******

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен поради нарушения на процесуалния закон.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Овен това, тя се доказва от приложените по преписката: статични изображения, от които се установява, че процесният автомобил се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа; доклад за нарушението, от който е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесния автомобил и в този смисъл е пасивно легитимиран именно на него да се издаде ЕФ; справка от електронната система.

Настоящият състав намира обаче, че административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички 2 останали случаи. Безспорно в настоящият случай са изминали три години от извършване на административното нарушение - деянието е осъществено на 03.02.2023 година, като датата на нарушението е и датата на издаване на Електронният фиш. Приложима е хипотезата на чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият случай давността е прекъсната с издаването на правораздавателният административен акт, след което е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с предприемането на надлежни действия спрямо лицето, срещу което е насочено наказателното преследване. Така до връчването на електронния фиш – 10.05.2026г. е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. По тези съображения отговорността за административнонаказателно преследване е изключена поради изтичане на предвидената по закон погасителна давност, което е абсолютна процесуална предпоставка за продължаване на наказателното производство и за която в наказателният процес съдът следи служебно на основание чл. 289 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН - Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност.

Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага "институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава". След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите "включително и" преди израза "абсолютна давност" ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по 3

НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т. е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл са: Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к. а. н. д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к. а. н. д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Така още:

Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от 4 задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш.

Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административноинформационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му. Това означава, че наказващата администрация не оспорва правния извод, че атакуваният електронен фиш е издаден на дата 19.01.2023 г.

След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 03.02.2023 г., то от този момент е започнала да тече обикновената

3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 04.02.2026 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана. От данните по делото не се установява, че преди 10.05.2026 г. - датата на известието за доставяне, електронният фиш е връчван на друго лице или по друг начин, както и да са предприемани каквито и да е действия за неговото връчване.

Доказателства за осъществени други действия, прекъсващи давността, и на по-ранна дата не се представят, а такива обстоятелства не се и твърдят от страната, носеща доказателствената тежест. При тези факти съдът приема, че срокът на 3-годишната обикновена преследвателна давност не е прекъсван и е изтекъл на 04.02.2026 г., а електронният фиш е връчен след този момент – на 10.05.2026 г. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се предприемат постъпки за връчването на процесния електронен фиш на жалбоподателя, то към момента, когато той най-сетне е бил връчен, както и към последващите действия по подаване на жалбата и образуването на съдебното производство вече е бил настъпил срокът на давността, изключваща възможността за административнонаказателно преследване на дееца.

Предвид гореизложеното, подадената

5 жалба е основателна, а издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, и следва да се отмени.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63 д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира в размер на 336.00 евро, но възражението за прекомерност е основателно, тъй като делото не е фактически и правно сложно, процесуалният представител не е участвал лично в съдебно заседание, предвид което възнаграждението следва да се определи в размер на 200.00 евро.

Мотивиран от изложеното Районен съд - Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8506114107 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с което на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК: 204719212, на основание чл. 179, ал.3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1278.23 евро, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК: 204719212, сумата от 200.00 евро разноски, като ОТХВЪРЛЯ до пълния размер на 336.00 евро.