Определение № 26965 от 27.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26965 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110106203 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Г. М. срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 1/06.01.2026г на управителя на „.“ ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като незаконосъобразно; на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на вписаното в единния електронен трудов запис/в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение от основание по чл. 188, т.

3 КТ, вр с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на основание чл. 326, ал.1 КТ; на основание чл.215 КТ, вр чл.

31 . иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1750 евро, представляваща незаплатено обезщетение при командироване във връзка с издадени командировъчни заповеди и отработени дни в командировка в периода от 01.11.2025г до 10.12.2025г общо 35 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба от 09.03.2026г до окончателното плащане и на основание чл. 224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2025г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.03.2026г. до окончателното плащане.

Предявен е и насрещен иск от „.“ ЕООД срещу Н. Г. М. за осъждането на М. да заплати на „.“ ЕООД на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 258.76 евро, представляваща останала непогасена част след извършено прихващане от обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение при дисциплинарно уволнение, чийто пълен размер е 1651.98 евро.

Ищецът твърди в исковата молба и в уточнителни молби, че между него и ответника „.“ ЕООД е бил сключен безсрочен трудов договор от 01.05.2025г, по силата на който . е бил назначен на длъжност „.“ с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева и 6 месечен срок на изпитване. Сочи се, че трудовото възнаграждение следвало да бъде заплащано до 30 то число на месеца, следващ месеца за който се отнася. Поддържа се, че в трудовия договор бил предвиден 3 месечен срок за предизвестието за прекратяването му, 1 както и ползването на 25 дни платен годишен отпуск. Излагат се твърдения,че ищецът е постъпил на работа на 01.05.2025г. и надлежно е изпълнявал трудовите си задължения. Сочи се, че на ищеца са известни три адреса, на които ответното дружество осъществява дейност, като товарните автомобили най-често били вземани и оставяне от адрес в с.., на който адрес са били предавани и всички счетоводни документи. Твърди се, че в рамките на трудовото правоотношение ищецът е бил командирован по реда на чл.121 КТ и за това му се заплащало по 50 евро на ден командировачни. От името на ищеца се твърди, че на 10.09.2025г същият е подал молба до ответника за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ по взаимно съгласие или по чл. 327, ал.1, т. 1 КТ поради влошено здравословно състояние, като в молбата било вписано, че в случая че не се приемат посочените основание молбата следва да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.1 КТ. Така посочената молба се подчертава, че била подадена на хартиен носител на адреса на ответника в с.. на отговорните за администрирането и лица. Молбата била изпратена на ответника и по Вайбър. С оглед това се сочи, че поради липса на произнасяне на ответника по отношение на молбата, ищецът е възприел, че молбата му се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което трудовото му правоотношение било прекратено на 10.12.2025г., когато срокът на предизвестието изтекъл. Подчертава се, че независимо от това от страна на ответника не били надлежно оформени изискуемите от закона документи.

Предвид това ищецът изпратил на 19.12.2025г до ответника имейл с искане за оформяне на всички необходими документи и изчисляване на дължимите суми за командировъчни и за неизползван платен годишен отпуск. Въпреки това вместо отговор на отправеното искане, се сочи, че ищецът получил на 20.12.2025г. покана за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ във връзка с неявяване на работа считано от 10.12.2025г до 17.12.2025г. След получаване на поканата се поддържа, че ищецът отново изпратил писмо до ответника, с което било оспорено твърдението за неявяване на работа, предвид прекратяването на трудовото правоотношение.

Ищецът посочва, че на 26.02.2026г му била връчена заповед

№1/06.01.2026г за прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В исковата молба се излагат твърдения, че издадената от ответника заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание след като трудовото правоотношение вече е било прекратено. Ето защо се сочи, че нарушение на трудовата дисциплина не е било извършвано, като се оспорва и спазването на процедурата по чл. 193 КТ, защото са изискани обяснения само за неявяване за периода от 10.12.2025г до 17.12.2025, но не и за период от 17.12.2025г до 05.01.2026г. Поддържа се, че заповедта не е надлежно мотивирана съгласно изискванията по чл. 195 КТ и че не е спазено изискването на чл. 189 КТ за съобразяване на тежестта на твърдените нарушения. Изтъква се и, че датата на налагане на дисциплинарното наказание е датата на връчване на заповедта, а именно 26.02.2026г, към която дата е изтекъл срокът по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание за периода от 10.12.2025г до 25.12.2025г. Моли се исковете да бъдат уважение, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който е предявен и насрещен иск. В отговора се оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че работодателят е спазил изцяло процедурата по чл. 193 КТ, като е изпратил покана с изх.№ 50/17.12.2025г за даване на обяснения до ищеца за неявяването му на работа, която е била получена лично, и доколкото самият ищец я споменавал в исковата молба следвало да се приеме, че същият признава това обстоятелство.

Твърди се, че ищецът не се е явил на работа за 5 дни от 10.12.2025г до 17.12.2025г., като не е подавал по надлежния ред предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи се, че такова предизвестие не е получавано нито по пощата, нито по куриер или на имейла на дружеството, а по отношение на адреса в с .. се подчертава, че на този адрес не се намира нито управителя на дружеството, нито друго лице, което да е оправомощено да входира документи. Изрично се оспорва и получаването на снимка от молбата по вайбър, като се заявява, че това не представлява входиране на молба, а от доказателства не можело да се установи между кого е водена тази кореспонденция и на коя дата. В отговора на исковата молба се признава, че ответникът е имал задължение да заплати на ищеца за командировките му сума в размер на 1393.22 евро за месец ноември и декември 2025г, но с тази сума било извършено прихващане на задължението на ищеца в размер на 1651.98 евро – обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ. С оглед изложеното се моли предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени, да бъде уважен предявения насрещен иск, като в полза на ответника се присъдят и сторените по делото разноски.

От ищеца е подаден и писмен отговор по насрещния иск, в която изложените от ответника твърдения се оспорват изцяло като неоснователни. Оспорва се и направеното прихващане.

Относно насрещния иск:

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде приет за съвместно разглеждане в производството предявения от ответника насрещен иск, доколкото в случая нормата на 314, ал. 2 ГПК е неприложима. Ответникът е предявил искове, част от които – исковете по чл. 344, ал.1 КТ в действителност подлежат на разглеждане по реда на чл. 310 и следващите от ГПК, но доколкото самият ищец е съединил с исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.

4 КТ и искове, които не са посочени в чл. 310, ал.1, т.1 КТ, то по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК бързо производство не се допуска.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 4 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено на соченото от него основание преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, а именно че е отправил писмено предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор, че предизвестието е достигнало до работодателя и срокът на предизвестие е изтекъл на сочената от него дата.

В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на соченото от него основание, а именно, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина - че в периода от 10.12.2025г до 3

05.01.2016г ищецът не се е явил на работа без уважителни причини, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено с мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 КТ, след поискване на обяснения по чл. 193 КТ и в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил командирован от надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа в посочения период, размера на командировъчните пари за всеки ден командировка.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че в негова полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и неговият размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, за което не се ангажират доказателства.

По насрещния иск по чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ответника е да установи наличието на безсрочно трудово правоотношение с ищеца, което е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като заповедта за наложеното дисциплинарно наказание да е влязла в сила, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение и срока на предизвестието. С оглед твърденията на ответника следва да бъде установено и надлежно извършено прихващане на задълженията за заплащане на командировъчни с обезщетението по чл. 221, ал.2 КТ.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ищеца е да установи плащане на претендираното обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с оглед твърденията на страните безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на който ищецът е заемал длъжността „.“ при брутно трудово възнаграждение 1077 лева на месец; че в трудовия договор е било уговорен тримесечен срок на предизвестие за прекратяването му за всяка от страните; че за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение при командироване във връзка с издадени командировъчни заповеди и отработени дни в командировка в периода от 01.11.2025г до 10.12.2025г в размер минимум 1393.22 евро; че ищецът в периода от 10.12.2025г до 05.01.2016г не се е явил на работа при ответника.

По доказателствените искания:

Към исковата молба, към отговора на исковата молба и към отговора на насрещния иск са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде оставено обаче без уважение искането за задължаване на ответника да представи цялото трудово досие на ищеца, доколкото същото е приложено към отговора на 4 исковата молба.