Определение № 433 от 24.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно частно гражданско дело № 20253100500008 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. Ж., ЕГН **********, срещу протоколно определение от о.с.з. на 04.10.2024г. по гр. д. № 577/2023г. на ПрРС, с което е оставена без уважение молбата с вх. №7156 от 30.09.2024г. на С. И. Ж. за встъпване по делото като трето лице-помагач на ответницата П.

К. Й., на осн. чл.218 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че след допуснатото изменение на исковата молба, искът по чл.108 от ЗС засяга не само реална част от УПИ II-59 по плана на село Венчан, но и източната част на УПИ I-58. Така спорът вече се пренасял върху цялата граница между двата посочени УПИ, а не само относно спорната реална част. От точното определяне на границите между имотите в най-голяма степен се извличал правният интерес от встъпване на Св. Ж. по делото като помагач на ответницата. С отказа да допусне последното ВРС е нарушил и принципа на чл.9 от ГПК. Освен всичко друго съдът бил длъжен да да изследва и уреждане на сметките по регулация между ПИ №58 и ПИ №59.

С оглед на това се моли за отмяна на определението и допускане встъпването на жалбоподателя като трето лице-помагач на страната на ответницата.

Производството по чл.218 от ГПК е едностранно и се развива само между отправилото искането лице и съда, поради което и частното по обжалване на отказа на сезирания съд по молбата е също едностранно. Поради това жалбата не е подлежала на връчване по реда на чл.276, ал.1 от ГПК.

1

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Г. С., Д. А. и А. А., с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено спрямо ответницата П. К. Й., че ищците са собственици (при отделни квоти всеки) на 200кв.м. реална част от УПИ II-59 по плана на с. Венчан, общ. Провадия, защрихована в червено на приложена към исковата молба скица, както и за осъждане на ответницата да им предаде върху същата реална част.

По делото са проведени две о.с.з.,като на второто от тях (на 04.07.2024г.) е прието заключение по СТЕ относно точното ситуиране на процесната реална част в рамките на УПИ II-59 и с навлизане към съседни имоти.

В същото второ по делото о.с.з. на 04.07.2024г. ищците са отправили молба по чл.214, ал. 1 от ГПК за изменение на иска по чл.108 от ЗС, като освен реалната част от УПИ II-59 в предмета на иска се включи и другата посочена от вещото лице част от имот, навлизаща в съседните такива по комбинираната скица към експертизата.

В същото о.с.з. ПрРС е отложил произнасянето си по молбата.

С молба вх. №7156/30.09.2024г. (преди следващото о.с.з. и преди съдът да се произнесе по искането по чл.214, ал.1 от ГПК) С. И. Ж. е поискал да встъпи като трето лице-помагач на ответницата П. К. Й.. Молбата е обоснована с твърденията, че Ж. е син на отв.П. Й., че двамата се грижат и са се грижили за УПИ II-59, че съседният му УПИ I-58 е на С. Ж. „по документи“, като в двата терена двамата са гледали животни.

С обжалваното протоколно определение от о.с.з. на 04.10.2024г. (отново преди първоинстанционният съд да се произнесе по искането по чл.214, ал.1 от ГПК), ПрРС е оставил без уважение молбата от 30.09.2024г. по чл.218 от ГПК, след което е оставил исковата молба без движение с указания по редовноста.

Последващи процесуални действия от ПрРС не са извършвани.

При тези данни и към настоящия момент въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На общо основание правен интерес от участието на трето лице – помагач на главна страна по делото е налице, когато при неблагоприятно решение по делото за подпомаганата главна страна, тя или подпомагащата ще разполагат със съответно на вътрешните им отношения регресно притезание. В случаите на привличане по чл.219 от ГПК интересът е на главната страна, доколкото ако 2 загуби делото ще възникне нейно право на вземане от помагача си. В хипотези на встъпване по чл.218 ГПК интересът е на третото лице – ако подпомаганата от него страна загуби делото, помагачът да може да придобие съответно или аналогично право спрямо подпомаганата страна. Във всички случаи интересът произтича от вътрешните отношения между подпомагана страна и трето лиценеин помагач, а не от отношенията на някой от тях с насрещната страна по делото. А преценката е винаги конкретна за случая.

В настоящия случай молбата за встъпване е обоснована с твърденията за съвместно ползване (съвладение) от третото лице С. Ж. и майка му (ответницата П. Й.) на УПИ II-59, реална част от който е предмет на иска по чл.108 от ЗС. При уважаване на ревандикационен иск срещу единия от фактическите ползватели обаче, между него и другите такива няма да възникнат насрещни вземания,освен при облигационно правоотношение между тях, каквато не се сочи. Поради това и последните нямат интерес (в изяснения по-горе смисъл) от встъпване като помагачи на ответника – ползвател. А ако повече от едно лица се позовават на придобивна давност в тяхна полза, всеки от тях е обикновен другар и главна страна по иска по чл.108 от ЗС, но не и трето лице по него.

Вторият основен аргумент за замоленото встъпване в случая е, че видно от СТЕ процесната реална част засяга не само сочения от ищците УПИ II-59, но и част от УПИ I-58, която била на С. Ж. „по документи“. Ако това е вярно (и искът би бил с предмет и части от УПИ I-58), то собственикът му въз основа на конкретен титул би бил легитимиран ответник по ревандикационния иск, но не и трето лице-помагач на другия ответник, формално легитимиран като собственик на УПИ II-59.

На следващо място и при постановяване на обжалвания акт, и досега, първоинстанционният съд не е разгледал искането по чл.214, ал.1 ГПК относно предмета на делото, като същото не е обусловено от произнасянето по чл.218 от ГПК. Отделно исковата молба е оставена без движение към момента. Така се създават неясноти относно предмета на разглеждане на делото, а той има отношение към страните по делото.

Доводите в жалбата, че съдът бил длъжен да изследва и уреждане на сметките по регулация между ПИ №58 и ПИ №59, са неясни и хаотични, поради което няма как да бъдат разгледани и споделени. За пълнота следва да се посочи, че ако при уважаване на иска по чл.108 от ЗС би възникнал въпросът за някакво уреждане на сметки между правоприемниците на Е. Б.

(Снежанка С.а и Г. С., респ. ищците по делото) и С. Ж. (ако би бил собственик на ПИ №58), то въпросът би касаел отношенията на ищците с третото лице, а не на третото лице с ответницата, на която желае да помага, но именно последните са от значение за преценката на интереса по чл.218 от ГПК.

Оплакванията за нарушения на чл.9 от ГПК са изцяло голословни, след като молителят по чл.218 от ГПК очевидно не е страна по делото.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Крайният резултат от преценката на двете инстанции е идентичен, но по съществено различни съображения.

3

По разноските: Както беше обяснено производството по чл.218 от ГПК е едностранно и се развива само между отправилото искането лице и съда, при което и частното такова по обжалване на отказа на сезирания съд по молбата е също едностранно. Поради това и разноски в полза на „насрещната страна“ по настоящото частно производство не се дължат.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. Ж.,

ЕГН**********, срещу протоколно определение от о.с.з. на 04.10.2024г. по гр. д. № 577/2023г. на ПрРС, с което е оставена без уважение молба с вх. №7156 от 30.09.2024г. на С. И. Ж. за встъпване по делото на ПрРС като трето лицепомагач на ответницата П. К. Й., на осн. чл.218 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4