Определение № 33875 от 22.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33875 гр. София, 22.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20241110144071 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411 ГПК.

Образувано е по заявление на ************* срещу Ж. Е. Х., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за паричен заем № 749280 от 09.11.2022 г. сключен с *************, прехвърлено на осн. чл. 99 ЗЗД в полза на ************* на 12.01.2024 г. Безспорно е, че записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Въпреки това от твърденията в заявлението и приложените писмени доказателства, е видно, че той е издаден, тъй като ответникът-заемател се е задължил по договор за заем, който е обезпечен с процесния запис на заповед, ето защо съдът приема, че е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по посочената директива качеството "потребител" 1 следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на същата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г, I т. о.; Решение № 84 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015 г., I т. о. Ето защо, следва да се приложи уредената в чл. 113 от ГПК местна подсъдност.

Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) в приложимата редакция заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд. Действително, за разпоредбата на чл.

411, ал. 1 ГПК е предвидено изменение /ДВ, бр. 11 от 2023 г./, но влизането в сила е отложено за 01.07.2025 г. съгласно ЗИД на ГПК, приет от НС на 31.07.2024 г. Ето защо, приложимата редакция на чл. 411 ГПК към момента на постановяване на съдебния акт е тази, обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.

От служебно изготвените за целите на производството справки за адресите на длъжника се установява, че настоящият адрес на Ж. Е. Х. е на територията на *************. Ето защо и делото следва да се изпрати на местнокомпетентния да го разгледа съд.

Ето защо компетентният съд по настоящ адрес на потребителя се явява РС-*************.

Тъй като е налице препирня за подсъдност, делото следва да се изпрати на Софийски градски съд за разрешаване на спора, поради което на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 44071/2024 г. по описа на СРС, I ГO, 166 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд на ч. гр. д. № 44071/2024 г. по описа на СРС, I ГO, 166 състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд за разрешаване на спора за подсъдност на основание чл. 122 ГПК.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3