Определение № 15 от 07.01.2026, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Тетевен, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД

Образувано е по искова молба на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххххх” № 8, вход В, етаж 8, ап. 24, чрез адв. Е. от САК, срещу М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, махала „хххххххх“ № 1, с предявен иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 200.00 лева и предявен иск по реда на чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 400.00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2025 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника М. И. сумата от 200 /двеста/ лева във вид на заем. Сочи, че познава М. И. от 4-5 години. На 26.02.2025 г. провели кореспондениция през социалната мрежа месинджър, като ответникът посочил, че има финансови затруднения и спешно се нуждаел от пари. Заявява се, че в знак на съпричастност ищецът превел на И. сумата от 200.00 лева.

След две седмици провели кореспонденция по месинджър неколкоктратно, както и телефонни разговори в които ищецът отправил молба за връщане на предоставените в нужда парични средства, но така и не постигнали разбиране и възстановяване на паричните средства. Сочи, че в продължение на 3-4 месеца имало телефонни разговори и обещания от страна на И. за връщане на получени парични средства, но реално връщане не се реализирало.

На следващо място в исковата молба се сочи, че на 10.08.2025 г., ищецът отправил писмена покана до длъжника М. А. И. да върне предоставените от Д. лични парични средства в седемдневен срок по банковата му сметка. Сочи, че писмената покана отправил до длъжника по пощата с обратна разписка на адреса на длъжника. Заявява, че ответникът И. получил поканата на 12.08.2025 г. лично, като до настоящият момент последният не е върнал, предоставената му в заем сума от 200.00 лева.

Ищецът сочи, че с оглед на факта, че търпи вреди от не връщането на заема от длъжника като неимуществени вреди, изразяващи в стрес, притеснение, в следствие на което здравословното му състояние се влошило. Кръвното налягане му се променяло рязко, в следствие на което получава световъртеж и прилошаване. Сочи се, че ежедневният начин на действия от страна на ищецът се променили. Наложило се да избягва напрегнати ситуация, като комуникации с познати и приятели от страх да не му поискат също пари и също да бъде излъган и ощетен.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено че длъжника М.

А. И. с ЕГН ********** дължи на ищецът М. Д. сумата от 200 лв. представляващи предоставен заем и сумата от 400 лв. претърпени неимуществени вреди от действията на длъжника и отказ за връщане на предоставените от ищецът лични парична средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното издължаване на дълга.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. А. И..

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1от ЗЗД за сумата от 200.00 лева, предоставени в паричен заем, както осъдителен иск, с правно основание чл.

45 от ЗЗД, за сумата от 400.00 лева за причинени неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1. възникване на претендираното парично задължение, размерът му и основанието на което е породено; 2. точно изпълнение на ищеца, по предоставяне на паричните средства.

В тежест на ответника е да докаже, изпълнение на претендираното ищцово задължение.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатили търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова молба писмени доказателства, а именно: Вносна бележка за извършен банков превод в полза на М. И.; Покана до М. И.; Обратна разписка;, следва да бъдат допуснати.

На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело № 1417 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за разглеждане в открито заседание на 05.02.2026 г. от 15.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА писмените доказателства подробно изброени в обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

2

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност найкъсно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.

234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните:

Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Тетевен, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД

Образувано е по искова молба на М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес в град София, жк. „хххххххххххххх” № 8, вход В, етаж 8, ап. 24, чрез адв. Е. от САК, срещу М. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, махала „хххххххх“ № 1, с предявен иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 200.00 лева и предявен иск по реда на чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 400.00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2025 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника М. И. сумата от 200 /двеста/ лева във вид на заем. Сочи, че познава М. И. от 4-5 години. На 26.02.2025 г. провели кореспондениция през социалната мрежа месинджър, като ответникът посочил, че има финансови затруднения и спешно се нуждаел от пари. Заявява се, че в знак на съпричастност ищецът превел на И. сумата от 200.00 лева.

След две седмици провели кореспонденция по месинджър неколкоктратно, както и телефонни разговори в които ищецът отправил молба за връщане на предоставените в нужда парични средства, но така и не постигнали разбиране и възстановяване на паричните средства. Сочи, че в продължение на 3-4 месеца имало телефонни разговори и обещания от страна на И. за връщане на получени парични средства, но реално връщане не се реализирало.

На следващо място в исковата молба се сочи, че на 10.08.2025 г., ищецът отправил писмена покана до длъжника М. А. И. да върне предоставените от Д. лични парични средства в седемдневен срок по банковата му сметка. Сочи, че писмената покана отправил до длъжника по пощата с обратна разписка на адреса на длъжника. Заявява, че ответникът И. получил поканата на 12.08.2025 г. лично, като до настоящият момент последният не е върнал, предоставената му в заем сума от 200.00 лева.

Ищецът сочи, че с оглед на факта, че търпи вреди от не връщането на заема от длъжника като неимуществени вреди, изразяващи в стрес, притеснение, в следствие на което здравословното му състояние се влошило. Кръвното налягане му се променяло рязко, в следствие на което получава световъртеж и прилошаване. Сочи се, че ежедневният начин на действия от страна на ищецът се променили. Наложило се да избягва напрегнати ситуация, като комуникации с познати и приятели от страх да не му поискат също пари и също да бъде излъган и ощетен.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено че длъжника М.

А. И. с ЕГН ********** дължи на ищецът М. Д. сумата от 200 лв. представляващи предоставен заем и сумата от 400 лв. претърпени неимуществени вреди от действията на длъжника и отказ за връщане на предоставените от ищецът лични парична средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното издължаване на дълга.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.