Решение № 54 от 12.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Перник, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201926 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-001192 от 30.05.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД на МВР-Перник, с което на К. Р. З., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) за нарушение на чл. 150 от същия закон и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) за нарушение на чл. 147, ал.1 от същия закон.

Жалбоподателят К. Р. З., чрез пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК, по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство, довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, предвид факта, че към към датата на извършване на нарушенията, нарушителят е бил непълнолетен, което не е взето предвид от административнонаказващия орган (АНО). Лансира се теза, че материалния закон не е приложен правилно, тъй като не са установени по безспорен начин извършените нарушения.

Жалбоподателят К. Р. З. не участва лично в хода на съдебното заседание. Представлява се от пълномощника си адв. Г. Б., който поддържа изложените в жалба съображения и моли оспореното НП да бъде отменено 1 като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО началник сектор „ПП” към ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда е изразена позиция, че законосъобразно е издаденото НП, поради което следва да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 08.05.2023г. в 17:40 часа на общински път PER2091, в района на с.

Боснек, общ. Перник автопатрул на „ПП” към ОД на МВР-Перник спрял за проверка лек автомобил ВАЗ ******* с рег. № *******, собственост на И.П.П., ЕГН**********. Установили, че същия се управлява от К. Р. З., ЕГН **********, който не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което бил неправоспособен водач. При извършената справка в информационната система полицейските служители констатирали, че автомобилът не е преминал на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. За така установените нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 833456/08.05.2023г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събранието по делото писмени доказателства - АУАН серия GА № 833456/08.05.2023г., справка за нарушител/водач на К. Р. З., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират с показанията на св. К. Р. В..

От правна страна:

Не е спорно, че към датата на проверката, респ. датата на съставянето на АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство водачът и правонарушител е бил непълнолетен, предвид вписания в АУАН и в НП ЕГН **********.

Според чл. 26, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно отговорни 2 са пълнолетните лица, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Няма твърдения непълнолетния К.

З. да не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършване на административните нарушения – 08.05.2023г., когато е бил навършил 16 години. Преценката на АНО за това, че наказания е могъл да разбира и за ръководи постъпките си, обаче, не е обективирана при описание на нарушението, което е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като именно вписването на този обективен елемент обосновава определянето и на съответното релевантно наказание съгласно чл. 15, ал.2 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН не е предявен и препис от него не е връчен на жалбоподателя по надлежния ред, доколкото не е съобразено обстоятелството, че нарушителят е бил непълнолетен. Посочените действия несъмнено не са само фактически, но и правни такива, поради което и същите, за да породят действие, следва да бъдат извършени при спазване на изискването на чл. 4, ал.2 от Закона за лицата и семейството. Съгласно посочената разпоредба непълнолетните извършват такива действия със съгласието на техните родители или попечителите, с изключение на обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Предявяването и връчването на АУАН е свързано с правни действия, включително и упражняването на правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които непълнолетният по смисъла на закона не може да извърши сам. И след като от съдържанието на АУАН категорично се установява, че административнонаказателното производство срещу непълнолетния нарушител е образувано на мястото на проверката, непосредствено след установяване на нарушенията, без да е осигурена възможност извършените правни действия от непълнолетния да се реализират със съгласието на негов родител, се обосновава извод, че грубо е нарушено правото на защита, съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила и налагащо отмяна на процесното НП.

Извън изложеното, безспорно се установи, че жалбоподателят, при посочените в НП обстоятелства е управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач, с което е реализирал вмененото му в т.1 в НП нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворено за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

От приложената и приета по делото като писмено доказателство Справка за нарушител/водач на К. З. изцяло се потвърждава обстоятелството, че на името на жалбоподателя не е издадено валидно СУМПС, т.е. същият не е притежавал такова, поради което е неправоспособен водач, което не се и оспорва от санкционираното лице. Изложеното в съдържанието на 3 атакуваното НП е достатъчно, за да обоснове ясно изпълнението на фактическия състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, както правилно е било квалифицирано от АНО.

Правилно е приложената санкционнната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят е бил непълнолетно лице, при ангажиране на административнонаказателната му отговорност АНО не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 15, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща замяна на наказанието глоба с обществено порицание, с което е допуснал нарушение на материалния закон. В случая обаче, ако процесното НП не подлежеше на отмяна заради коментираното по-горе съществено нарушение на процесуалните правила, то съгласно чл. 63, ал.7, т.3 от ЗАНН съдът в кръга на правомощията си можеше да измени издаденото НП като замени наложеното административно наказание глоба в размер на 300 лв с по-лекото, предвидено в чл. 15, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл са и дадените указания с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълкувателно дело № 1 от 2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС.

Настоящият състав намира за несъставомерно вмененото нарушение на жалбоподателя по чл. 147, ал.1 от ЗДвП. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е възприета една и съща фактическа обстановка автомобилът не е представен на периодичен технически преглед, като е отразено, че моторното превозно средство не е собственост на жалбоподателя, а на различно лице, т.е. нарушителят е бил ползвател на автомобила, който го е управлявал по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Специалният състав на чл. 181, т.1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за собственика на моторно превозно средство, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай К. З. не е собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на пътните превозни средства. Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на 4 техническата им изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на моторно превозно средство, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на моторното превозно средство, поради което и не е субект на административнонаказателна отговорност за вмененото му в т.2 в НП нарушение.

Отчитайки коментираните по-горе в настоящото решение съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с непълнолетието на нарушителя към датата на нарушението, които са съществени и неотстраними в съдебната фаза, настоящият състав отменя обжалваното НП като незаконосъобразно.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.23 договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023г. се установява, че жалбоподателят К. Р. З. е възложил на адвокат Г. Б. от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП.

Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева и е заплатено изцяло в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като се касае за две наложени глоби и възнаграждението е уговорено в общ размер съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което и не следва да бъде намалявано под този най-нисък предел.