Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 02.02.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 524/2022
Вид
Решение № 31
Подписан
02.02.2024
В сила
05.03.2024
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. ХАСКОВО, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100524 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. Х. от град Хасково, с която срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира сумата 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 08.02.2022 година, ведно със законните лихви върху тази главница от 02.03.2022 година до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно настъпилото застрахователно събитие: На 08.02.2022 година, около 09:30 часа в гр. Хасково, ищцата пътувала с автобус марка „*****”, модел „****“, с рег. № *****, част от редовната градска линия № 102. В района на № 28 на спирката на ул. „Стара планина“, рейсът спрял, отворил вратите и пътуващите, в това число и В. Х., тръгнали да слизат от него. Без да изчака и без да се убеди, че всички пътници са слезли и са се отдалечили на достатъчно разстояние от превозното средство, шофьорът на рейса - Н. М., затворил рязко вратите и потеглил. В резултат на това действие от страна на водача на рейса, дясната ръка на ищцата останала затисната между вратите на автобуса, който потегляйки буквално я смачкал. Очевидци на произшествието се развикали, шофьорът чул виковете и спрял рейса, отворил вратите и освободил ръката на ищцата.

Непосредствено след настъпване на пътния инцидент, ищцата била 1 откарана по спешност първоначално в „МБАЛ - Хасково“ АД, а след това, предвид тежестта на получените травми - в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, където била хоспитализирана за периода от 08.02. – 23.02.2022 година. В болничното заведение ищцата била подложена на редица прегледи, изследвания и рентгенографии, в резултат на които лекарите констатирали следните травматични увреждания: Цялостна конквасация - смачкване на дясната ръка;

Счупване на ребрата от 2-ро до 7-мо, в дясно; Плеврален излив в белия дроб, в дясно; Компресионна фрактура на гръден прешлен Тх12; Транскондиларна фрактура на дясната раменна кост (хумерус), лакет и предлакетница, със значително разстояние между фрагментите; Фрактури на радиус и улна с дислокация (двете кости на предмишницата) на дясната ръка; Подкожен емфизем в областта на дясната гръдна стена. Поради сложността и тежестта на получената от ищцата конквасация на дясната ръка, още в деня на хоспитализацията пострадалата била подложена на оперативна интервенция, при която цялата й дясната ръка била ампутирана. След стабилизиране на състоянието й и няколко дни след първата операция, била извършена втора оперативна интервенция, при която фрактурата на Thl2 гръден прешлен била наместена, чрез поставяне на метални транспедикуларни игли. След изписването от болничното заведение, на ищцата били дадени препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и хранителен режим. В. Х. продължила лечението и възстановяването си в домашни условия. Първите месеци след катастрофата изпитвала изключително силни и непрестанни болки в областта на фрактурите и в областта на ампутирания си крайник, почти денонощно приемала обезболяващи и седативни медикаменти. Предвид получената фрактура в областта на гръбначния стълб била много трудно подвижна.

Предвид ампутацията на дясната й ръка, ищцата и към настоящия момент се нуждаела изцяло от чужда помощ за елементарни битови и хигиенни нужди.

Преди пътния инцидент ищцата била напълно самостоятелна и дейна жена.

След ПТП-то тя постоянно се нуждаела от помощта на своите близки. Това обстоятелство неимоверно потиснало и фрустрирало ищцата, тъй като същата не можела да приеме обстоятелството, че до края на дните си ще бъде в тежест на близките си. Поради това ищцата потърсила помощ и консултация от лекар със специалност по нервни болести. При извършения й амбулаторен преглед било установено „Тревожно разстройство, неуточнено“;

„Световъртеж от централен произход“. За повлияване на симптомите й била 2 предписана медикаментозна терапия.

Позовавайки се на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/08.02.2022 година, ищцата твърди, че вина за настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него има само водачът на автобуса Н. М.. Тъй като реализираното от него деяние представлявало престъпление по НК, било образувано и се провеждало наказателно производство по ДП № 95/2022 година по описа на РУ на МВР – Хасково (прокурорска преписка № 596/2022 година по описа на РП-Хасково).

Твърди, също, че ответникът е сключил задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/22/121000889447, валидна от 02.04.2021 година до 01.04.2022 година за увреждащия автобус марка „*****”, модел „****“, с рег. № *****. Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружествотоответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се предявява за сумата 250 000 лева. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за лихви, считано от уведомяване на застрахователя от страна на пострадалото лице – 02.03.2022 година молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Оспорва допустимостта на иска с довода, че ищецът не е представил всички поискани от застрахователя документи за определяне на обезщетението, както и че не е бил постановен отказ да се изплати обезщетението. Не признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, покриващо риска по процесния деликт. Заема становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва всички твърдения в ИМ относно обстоятелствата на ПТП, механизма, поведението на водача и на пострадалата, наличие на фактически състав по чл. 45 от ЗЗД и др.

Акцентува върху липса на произнасяне от страна на наказателния съд по въпроса за отговорността на водача на автобуса за настъпилото ПТП и нанасяне на телесни повреди на ищцата. Твърди, че изключителна вина за настъпилите увреждания има само ищцата. Релевантните за спора възражения на ответника са в смисъл, че ищцата поставила ръката си на вратите на превозното средство, с което пречила на затварянето им или се навела навън от превозното средство. При условията на евентуалност ответникът въвежда възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата ищца. В тази връзка ответникът моли съда да приложи 3 правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и да намали обезщетенията с процента съпричиняване. На самостоятелно основание се оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените телесни увреждания на ищцата, както и че от тези травми за нея да са настъпили твърдените неимуществени вреди: вид и характер уврежданията, медико биологичния им характер, продължителност на лечението и възстановителния период. Оспорва се и въведеното от ищцата твърдение за липса на настъпило пълно възстановяване. Искът се оспорва и по размер, с доводи за прекомерност и липса на съответствие на принципа по чл. 52 ЗЗД. Оспорват се и претенциите за лихви.

Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или, алтернативно, да присъди значително по-ниско от претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към делото са приобщени материалите на ДП № 95/2022 година по описа на РУ на МВР - Хасково. На база материалите на наказателното производство, в това число и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/08.02.2022 година, е назначена и извършена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза с в.л. Г. С. и д-р Х. Е.. След като анализира в съвкупност писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производства и кредитирайки изцяло заключението на КСАТМЕ като обективно, компетентно, пълно и в рамките на поставената задача, ХОС приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.02.2022 година, около 09:30 часа в гр. Хасково, ищцата пътувала с автобус марка „*****”, модел „****“, с рег. № *****, част от редовната градска линия № 102. Автобусът бил управляван от шофьора Н. М.. В района на № 28 на спирката на ул. „Стара планина“, рейсът спрял и шофьорът отворил вратите на автобуса. Пътниците започнали да слизат от него, а през задната врата се качил един пътник. В същото време, ищцата В. Х. също предприела слизането от автобуса: държейки се с дясната си ръка за вертикалната тръба за хващане, тя преодоляла стъпалото в посока надолу и с краката си стъпила на пътното платно до автобуса. В същото време, докато В.

Х. все още се била държала за вертикалната тръба за хващане, шофьорът М. задействал механизъм за затваряне на вратите и веднага потеглил с управлявания от него автобус от мястото. Това шофьорът сторил без да се 4 убеди, че всички пътници са слезли и се отдалечили на достатъчно разстояние от превозното средство. В резултат на това действие от страна на водача на рейса, дясната ръка на ищцата останала затисната между вратите на автобуса, който потегляйки я смачкал. Последвало влачене и претъркаляне на тялото на ищцата, като само виковете на очевидците привлекли вниманието на шофьора и той спрял рейса, отворил вратите и освободил ръката на ищцата.

Съдът кредитира извода на КСАТМЕ, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на произшествието е прибързаната реакция на шофьора при затваряне на вратите на автобуса и потегляне от спирката, преди да се е убедил, че пътничката В. Х. се е отдалечила от МПС-то.

Водачът Н. М. е имал техническата възможност своевременно да възприеме ищцата и да проследи поведението , тъй като процесният автобус е фабрично оборудван със странични огледала за обратно виждане, разположени от лявата и дясната страна на МПС-то в зоната на предни странични колони, както и с два броя панорамни (широкоъгълни) огледала за обратно виждане, разположени във вътрешната част на пътническия салон, над предното панорамно стъкло. Следователно, водачът М. е имал техническата възможност и да предотврати настъпването на ПТП, като не създаде предпоставки за настъпването му, а именно – преди да затвори вратите на автобуса и да потегли, да се убеди, че жената вече е на безопасно разстояние от МПС-то.

Наказателното производство по ДП № 95/2022 година е прекратено с постановление на ХОП от 05.06.2023 година.

От медицинската част на комплексната експертиза, представените и приети по делото писмени доказателства – медицинска документация, се установява, че непосредствено след настъпване на пътния инцидент, ищцата е била откарана по спешност първоначално в „МБАЛ - Хасково“ АД, а след това, предвид тежестта на получените травми - в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, където е била хоспитализирана за периода от 08.02. – 23.02.2022 година. В болничното заведение ищцата е била подложена на редица прегледи, изследвания и рентгенографии, в резултат на които лекарите са констатирали следните травматични увреждания: Счупване на гръбначен прешлен Т-12.

Политравма. Шок. Контузия на гръдния кош. Хематоракс вдясно. Счупване на ребра вдясно от 2-ро до 7-мо. Размачкване на раменна област и предмишница на дясната ръка. Било е проведено лечение: Торакоцентеза на гръдния кош за източване на кръвна колекция. Ампутация на дясната ръка на ниво горна трета на мишницата. Пластика на тялото на гръден прешлен 12.

Реанимация по повод травматичен шок. В резултат на травмата на ищцата е причинена загуба на дясната ръка; трайно (за повече от 30 дни) затруднение в 5 движението на снагата, което се дължи на счупването на тялото на 12 гръден прешлен, ведно със счупванията на ребра вдясно от 2 до 7. Причинено е било разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на кръвоизлив в гръдната кухина, пневмоторакс и подкожния емфизем в резултат на гръдната травма. Оздравителният процес, относим към животоспасяващите медицински процедури е приключил с изписването на Х. от болницата, т.е. за 15 дни. Но възстановителният период по отношение на травмата на гръбнака и гръдната клетка е продължил не по-малко от 12 месеца и към настоящия момент следва да е приключил. Възстановяването на дясната ръка няма да приключи предвид нейната ампутация. Освен това, В. Х. е изпитвала, изпитва и ще изпитва фантомни болки след ампутацията на ръката. От устния доклад на в.л Е. в с.з. става ясно, че извършената на ищцата операция гръбнака е била наложителна за възстановяване на обема му, в противен случай би се достигнало до дестабилизацията на цялата колона. В.л. пояснява, че не може да се говори за 100% възстановяване на гръбначния стълб и че ищцата ще има проблеми с гръбнака, които са обвързани с претърпения инцидент, респ. травмата от него и операцията. Освен това, при ПТП ищцата е имала нарушение на целостта на белия дроб, направила е вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. Наложила се е животоспасяваща операция, животът е бил застрашен, но състоянието е било овладяно и от него ищцата се е възстановила без последствия. В.л. е категорично, че уврежданията в коренчетата не е изначално и не се дължи на напредналата възраст на ищцата, а е породено от счупването при процесното ПТП, т.е. е в причинно-следствена връзка с деликта.