Решение № 3476 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3476 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100510977 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 11371 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 58537/2022 г. на Софийски районен съд, 174-ти състав е отхвърлен предявеният от К. Я. В. и Д. Т. В., като наследници на Т.Р.В., срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за признаване установено в отношенията между страните, че ищците не дължат следните суми: по ½ от претендираните с изпълнителен лист от 08.10.2015 г. издаден по гр.д. 31720/2015 г. по описа на СРС, 72. сътав, суми за топлинна енергия с главница в размер на 1340, 29 лева за период от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва за забава от 05.06.2015 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 71,77 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 20.11.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнитлено дело № 20188410401592 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841.

Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 100 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците Д. В. и К. В., подадена чрез адв. В. Т., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивниците първото валидно изпълнително действие, годно да прекъсне 1 давността по образуваното изпълнително дело, е разпореждане от 02.11.2020 г., с коeто са конституирани наследниците на длъжника Т.В., към който момент вече са изминали повече от пет години от влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 31720/2015 г. по описа на СРС, 72-ри състав. Молят да бъде взето предвид и обстоятелството, че длъжникът е починал на 08.09.2017 г., във връзка с което намират, че образуваното посмъртно изпълнително дело при ЧСИ е недопустимо, с оглед на което всички последващи действия след образуване на изпълнителното дело са негодни да санират нищожността на последното. Сочат още, че изпълнителното дело поначало е следвало да бъде образувано срещу наследниците на починалия длъжник.

По-нататък в жалбата е отправена молба да бъде съобразено приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., а именно, че годни да прекъснат течащите давностни срокове в изпълнителното производство са само валидните действия, извършени от взискателя и съдебния изпълнител, като в тази връзка се позовават на практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 и сл.

ГПК.

Намират и, че в противоречие със задължителната съдебна практика решаващият съдебен състав е приел, че вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, се погасяват всякога с 5годишна давност. В тази връзка аргументират теза, че подаване на заявление на издаване на заповед за изпълнение не може да бъде приравнено на действие по предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. В заключение посочват, че дори да бъде възприета тезата, че в случая е приложима 5годишната погасителна давност, то същата е била изтекла към момента на конституиране на наследниците на починалия Т.В..

С оглед изложените съображения е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Мария Николова е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата. На първо място е застъпена тезата, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което намират, че в случая давността за вземанията е 5-годишна.

На следващо място за неправилно намира становището на първоинстанционният съд, че след като изпълнителното дело е образувано след смъртта на длъжника по изпълнителния лист, то това действие на съдебния изпълнител е недопустимо поради липса на правен субект. Според въззиваемия изпълнителното дело е било образувано законосъобразно и правилно съдебният изпълнител е продължил изпълнителните действия, като е предприел действия по конституиране на наследниците. В отговора са изложени и твърдения, че доколкото длъжникът по изпълнителното дело е починал на 08.09.2017 г., то делото е било спряно, докато се конституират законните наследници на длъжника, през което време не са текли срокове, с 2 оглед на което намират, че не е възможно по изпълнителното дело да е изтекъл давностният срок.

С оглед изложеното в отговора е отправена молба за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и оставяне на въззивната жалба без уважение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението обаче е неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че доколкото към датата на образуване на изпълнителното дело през 2018 г. длъжникът е бил починал, то същото е недопустимо, поради липса на правен субект и е следвало да се прекрати от частния съдебен изпълнител. Приел е обаче още, че последващите изпълнителни действия не са без правно значение и по-конкретно – счел е, че давността е прекъсната с поисканото изпълнително действие – запор и опис на движимите вещи на длъжниците на 03.09.2019 г. В мотивите на обжалвания съдебен акт е застъпена тезата, че единствената правна последица от факта, че съдебният изпълнител е следвало да се прекрати изпълнителното дело срещу починалия преди образуването му длъжник е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е следвало да прекрати. Посочил е, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Според настоящия съдебен състав тези изводи са неправилни поради следното:

Районният съд е бил сезиран със субективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания, за които е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1) да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2) да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3) да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да 3 установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал.

2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла ГПК. На изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания, каквито без съмнение са както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тълкуването на чл.

117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага както по отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение (в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

Няма спор между страните, че длъжникът в заповедното производство не е възразил по предвидения за това процесуален ред срещу заповедта по чл.

410 ГПК и тя е влязла в сила. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата. Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е приложима и в настоящия случай. Ето защо възраженията на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.

В случая при липса на доказателства за връчване на процесната заповед за изпълнение с оглед преценка за изтичане на двуседмичния срок за възражение срещу заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК (в редакция до изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.) и съответно за датата на нейното влизане в сила, за такава се счита датата на издаване на изпълнителния лист на 08.10.2015 г.

По делото е безспорно, че ответникът е образувал изп. д. № 20188410401592 по описа на ЧСИ Н.М. срещу наследодателя на ищците за принудителното събиране на процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 31720/2015 г. на СРС, 72-ри състав. Не е и спорно, че длъжникът по изпълнителния лист е починал на 08.09.2017 г., т.е. след образуване на изпълнителното дело. Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред въззивната инстанция, е дали изпълнителните действия по изпълнително дело, образувано срещу починал длъжник, са годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист.

Видно от удостоверение за наследници на л. 10 от изпълнителното дело, 4 длъжникът действително е починал на 08.09.2017 г. Т. е. към датата на образуване на изпълнителното дело, длъжникът е бил починал, поради което делото е образувано срещу лице без процесуална правоспособност. Липсата на процесуална правоспособност, предхождаща процеса, е процесуална пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение. То не е възникнало както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници – в случая ищците. В този смисъл всички доводи на въззиваемия за прекъсване на давността, поради предприетите действия за принудително изпълнение, са несъстоятелни. От друга страна ищците са конституирани като страни по невалидно процесуално правоотношение, поради което за тях не е възникнало задължението да удовлетворяват по принудителен ред вземането на ответника.

Според настоящия съдебен състав ако изпълнителното производство е незаконосъобразно образувано, действията, предприети в рамките на такова производство, не могат да се считат за валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Аргумент в полза на това становище е и застъпеното в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС и поконкретно, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, но само когато тези действия са законосъобразни и валидни. В случая, когато изпълнителното производство е образувано срещу починал длъжник, действията по него не могат да се считат за законосъобразни, следователно и не могат да прекъснат давността.