Определение № 549 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 521/2025
- Вид
- Определение № 549
- Подписан
- 11.08.2025
- В сила
- 11.08.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 549 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500521 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Кеш пойнт България“ ЕООД чрез адв.М. срещу определение №187/24.04.2025 г., постановено по гр.д.№940/2024 г. по описа на РС – Пещера, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №61/24.02.202 г. в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се развиват подробни съображения в тази насока.
Излагат се доводи за ниската фактическа и правна сложност на спора, на Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС, практика на ВКС, СГС, окръжни и районни съдилища, за да обоснове тезата си, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен. Твърди, че в хода на производството били събрани доказателства, от които се установявало, че ищецът не е материално затруднен. Поддържа, че съдът не е разгледал по същество наведените от дружеството възражения, по отношение на материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт.
Твърди, че ищецът подал две искови молби срещу ответното дружество с цел да се възложат в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Исковите молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в това число петитуми и обстоятелствени части. И че въпреки че ищецът имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като 1 предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал множество дела, по –конкретно настоящето 940/2024 г. и 941/2024 г. по описа на РС – Пещера, с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Направено е доказателствено искане да се изискат и приложат исковите молби по двете горецитирани дела, както и представените по тях списъци чл.80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като се отмени осъждането за заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в полза на пълномощника на ищеца, алтернативно присъдения размер да бъде значително намален.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна чрез адв.П. П. депозира писмен отговор, в който се поддържа неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице изложените в частна жалба основания за неговата отмяна.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:
Производството по гр.д.№940/2024 г. на РС – Пещера е образувано по искова молба от Н. И. Ч. чрез адв. П. П. срещу „Кеш пойнт България“ ЕООД, с която са обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №1000776/16.01.2024 г. е нищожен и за осъждане на ответника да заплати върне на ищеца сумата от 430 лева – надплатени над заемната сума по договора.
С решение №61/24.02.2025 г. е уважил предявените искове и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. П., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 861 лв.
По реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като е направил искане да не се присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, при съображения, че последният не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА или да не се присъдят разноски на ищеца, поради злоупотреба с право от негова страна, предвид преценката му да предявява почиващите на различни основания/договори/ свои претенции срещу ответника в 2 отделни производства, както и преценката му да предявява повече от един иск в производството.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Направените доказателствени искания пред въззивната инстанция за недопустими и неотносими към предмета на спора, поради което следва да се оставят без уважение.
За пълнота на изложението, следва да се допълни:
Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава. Ето защо, в случая въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.
След преценка фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, доколкото предмет на същото са разгледани и уважени два 3 иска - за прогласяване на нищожност на договор за кредит и осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, след преценка действително осъществената защита от оказалия безплатна адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство адвокат, съдът намира, че присъденото в полза на адв.П. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА не е прекомерно, а е справедливо и обосновано и със същото трудът на оказалия безплатна правна помощ адвокат не е надценен.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че присъденото в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА адв. П., адвокатско възнаграждение в размер от 861 лв. съответства на характеристиките на защитата, осъществена по конкретното дело, на обема и процесуалните усилия на оказаната адвокатска защита и в този смисъл не е прекомерно и не са налице предпоставки за неговото намаляване.
Неоснователно е оплакването, че районният съд е трябвало да изследва материалната затрудненост на ищеца, както и че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по смисъла на чл.38, ал.2, т.2 ЗА, тъй като ищецът няма това качество и не са представени доказателства в тази насока. По този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело за произнасяне по този въпрос. Доколкото обаче към настоящия момент не е постановено решение, настоящия състав на въззивния съд поддържа, че за присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно да се предостави договор за безплатна адвокатска помощ, като обстоятелството, че клиентът е материално затруднен, не се нуждае от доказване.
Неоснователно е и възражението за злоупотреба с правото на иск, страната преценява колко и какви производства да инициира. За наличието на недобросъвестно упражняване на процесуални права всеки съд е длъжен да следи във всеки поставен пред него за разрешаване казус според спецификата на казуса.
Не на последно място, следва да се посочи, че за въззивния съд по силата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК задължителна е само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, а с оглед възможността за ревизиране на решенията на въззивния съд от горната инстанция е препоръчително те да бъдат съобразени и с практиката на ВКС като цяло. В този смисъл практиката на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по 4 степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на други окръжни и/или районни съдилища.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №187/24.04.2025 г., постановено по гр.д.№940/2024 г. по описа на РС – Пещера.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5