Решение № 2 от 28.01.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Мадан, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20255430200102 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. О. К. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул.

„****** № ****, срещу наказателно постановление № ********/*******., издадено от началник ***** - С. ** – М., с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева/102,26 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмЯ. на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че липсата на съставен АУАН за нарушението и непредявяването на постановлението за отказ да се образува наказателно производство на РП С. въз основа на което е издадено НП срещу жалбоподателя са нарушили възможността да упражни правото си на защита и са в противоречие с принципите на ЗАНН за равнопоставеност и информираност. Прави се и искане за квалифициране на нарушението като маловажен случай. В съдебно заседание възраженията се поддържат от пълномощник адв. К..

Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. В с. з. и в писмени бележки, чрез пълномощника си гл.юрк. Василев при ОДМВР Смолян, излага доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на процесното наказателно постановление.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери следното от фактическа страна:

1

На ******* около *******часа в с. Ч., общ. Р., обл. С., на ул.

„********* до молитвен дом - джамия, свидетелите Е. Б. и К. К. - полицаи в ** на *** - М. спрели за проверка МПС – мотоциклет тип „кросов“ марка „*****с номер на рама *******без поставени регистрационни табели, който се движил в посока от ул. “******“ към центъра на селото. При проверката установили, че водач на мотоциклета е жалбоподателя Х. О. К., който не представил документи за регистрация на превозното средство и заявил, че мотоциклета е негова собственост и не е регистриран. За установеното полицейските служители докладвали в дежурната част и на място бил съставен констативен протокол. В хода на работата си полицаите установили, че мотоциклета управляван от жалбоподателя е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места и не е регистриран. За установеното полицай К. К. изготвил докладна записка до началника на ** М. и образувана преписка рег. ******** ****** С. и заведена като пр. пр. № ***/*****, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. С постановление от 16.10.2025 г. наблюдаващият прокурор е постановил отказ да образува досъдебно производство за деяние по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, позовавайки се на чл. 9, ал. 2 от НК. На 21.11.2025 г. е съставено процесното наказателно постановление срещу жалбоподателя, връчено му на 27.11.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Наказателно постановление № ******/*****, показанията на свидетелите очевидци – Е. Б. и К. К., Заповед № *******/******* на Министъра на вътрешните работи, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ****** на **– С., както и приобщените към доказателствата писмени материали по пр. пр. № ***/***** на ** С. /******* на ** М/.

Намерената фактическа обстановка се установи въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си, не са противоречиви, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14 - дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на ********., а жалбата е депозирана в РС М. на *****). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, 2 съобразно приложената по делото Заповед № ******/******на Министъра на вътрешните работи, а именно началник група в *******-С., ** М. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на територията обслужвана от съответната ******.

На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Атакуваното НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – нормативно установено изключение при което административно-наказателната преписка се образува въз основа на постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство и в този случай, не е необходимо съставяне и прилагане на АУАН. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането на материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление е от 16.10.2025 г., поради което наказателното постановление издадено на 21.11.2025 г. се явява постановено в рамките на законоустановения срок.

Съдът намира, че протеклото административнонаказателно производство не страда от сочените от жалбоподателя съществени процесуалния нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя свързани със несъставянето на АУАН и невръчване на жалбоподателя на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на прокуратурата. Обжалваното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща отклонение от принципното положение в закона, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. В случая, предвид кумулативното наличие на предпоставките посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - по наказателното производство е постановен отказ за образуване на досъдебно производство от прокурора и е препратено на административнонаказващият орган, който се е произнесъл и в предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок - съгласно дадените му в постановлението писмени указания по приложението на закона, тъй като в случая осъществява правомощията си в условието на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Противно на твърденията на жалбоподателя, не е налице нарушено законово задължение, нито от страна на прокуратурата, а още по малко от страна на административнонаказващия орган, да връчи постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия НПК съществува подобно изискване, за да може да се възприема обективираното в жалбата становище, че посочения е от актовете, които подлежат на изрично връчване на лицето срещу което е било образувано административно наказателно производство, а наказателно такова не е образувано с оглед постановения отказ. Двата нормативни акта ясно 3 разграничават актовете, които подлежат на връчване, съответно адресатите, които са оправомощени да се запознаят със съдържанието им и да ги оспорят, касателно настоящия случай с оглед постановения отказ за образуване на наказателно производство респ. досъдебно такова – за това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление са само посочените в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК, а именно пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, сред които не е жалбоподателя. От тази позиция, за неоснователно съдът възприема становището на инициатора на настоящото производство, че постановлението на прокурора е подлежало на връчване на осн. чл. 213, ал. 1 от НПК или по смисъла на чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и с неизпълнение на това задължение е било засегнато правото му на защита.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че нито се представят доказателства, нито се излагат твърдения, постановения от прокуратурата отказ за образуване на досъдебно производство от 16.10.2025 по пр. пр. № ***/****** на РП С. да е бил обжалван, съответно да е преминал през инстанционния контрол на по-горестоящата прокуратура. С посочения акт, доколкото не е сложено началото на наказателно преследване, относно деянието за което е била сезирана прокуратурата и спрямо жалбоподателя в настоящото производство няма да бъдат предприемани действия по наказателното му преследването, е ирелевантно и основанието на което е постановен отказа за образуване на досъдебно производство. Поради което даже и да се приеме, че акта на прокуратурата е подлежал на проверка от погорестоящата прокуратура преди сезирането на административния орган, то преди издаване на обжалваното наказателно постановление, същият е станал стабилен прокурорски акт относно обстоятелството, че деянието не съставяла престъпление и не би се стигнало до ангажиране на наказателна отговорност за дееца два пъти за едно и също деяние в нарушение на принципа non bis in idem.

Не се спори, а и в подадената жалба няма изложени възражения, че санкционираното лице е съумяло да разбере какво нарушение му се вменява и за какво нарушение се ангажира отговорността му, бидейки запознато при спазване на установения процесуален ред със съдържанието на процесното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което напълно ясно и изчерпателно е описано конкретното деяние на водача и обстоятелствата, при което то е било реализирано, като не е налице и противоречие между обстоятелствената част на НП и на постановлението, с което се отказва образуване на досъдебно производство.

Оспореното наказателно постановление се явява законосъобразно и по същество. Ясно дефинирано е противоправното поведение на водача, съответно то е съотнесено към релевантния законов текст от ЗДвП. Фактите по делото сочат с категоричност, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят Х. О. К. е управлявал мотоциклет "*******" с рама № *******който не е регистриран по надлежния ред. Установените по делото факти обосновават извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение, доколкото към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС и е знаел, че мотоциклета му няма действаща регистрация.

4

С оглед изложеното настоящия състав приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер от 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, са определени в минималния размер, предвиден в закона. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Имайки предвид вида на нарушението, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. За формирането на този извод допринасят и данните от приложената справка за нарушител/ водач, видно от която на жалбоподателя са налагани множество наказания за други нарушения по ЗДвП, вкл. за още две нарушения в рамките на около една година преди извършване на настоящото.