Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 02.02.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2426/2022
Вид
Решение № 55
Подписан
02.02.2023
В сила
23.02.2023
Състав
Весела Калчева Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 309а ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102426 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „Премиер Плюс“ ООД - гр.Ямбол, представлявано от управителя И. И. К., срещу П. Ж. С. от гр.Я.. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за изработка, по който в качеството си на изпълнител се е задължил да изработи за сметка на ответницата в качеството й на поръчващ каталози по проект „***", срещу възнаграждение, дължимо от страна на последната. На 29.10.2019 г. тя е приела изработените каталози и дружеството е издало фактура за дължимото възнаграждение на стойност 2200 лева. На 30.10.2019г., длъжникът е изпълнил част от паричната престация, като е заплатил на кредитора сумата от 500 лева. Кредиторът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда за сумата от 1700 лева, представляваща остатък от общо дължимото възнаграждение по сключения договор, който не е престиран. Тъй като длъжникът е изпаднал в забава при изпълнение на парично задължение, същият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата29.10.2019г. до 06.07.2022 г. -датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. дължи 463.72 лв. Срещу издадената заповед за изпълнение по депозираното от ищеца заявление е подадено възражение в срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: главница в размер на 1

1700 лв. и 463.72 лв.-мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта - от 06.07.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Претендира се и присъждане на разноските в двете производства.

В хода на делото исковете се поддържат.

В срока за отговор ответницата оспорва исковете като неоснователни.

Признава, че между страните са съществували отношения по договор за изработка, но твърди, че ищецът е изпълнил частично задължението си, като е доставил на 29.10.2019 г. само 100 от договорените 500 бр. каталози. Поискал е за изработеното сумата от 2200 лв., въпреки отразената във фактурата уговорка за единична цена за 1 бр. от 4,40 лв.. Ответницата е заплатила стойността на изработените 100 броя и счита, че тъй като ищецът не е изпълнил задължението си изцяло, не му дължи претендираното възнаграждение. Следвало е да достави 500 каталози, което не е направил.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че между страните са съществували през 2019 г. договорни отношения за изработване на 500 каталози по проект „***", срещу възнаграждение от 4,40 лв. за един брой.

Не е спорно, че е издадена от ищеца и подписана от ответницата представената по делото фактура № *** г., на стойност 2200 лв. Според нея договореното общо количество на каталозите е 500 бр. (с единична цена 4,40 лв. ). Плащането е уговорено по „банков път“. Също е безспорно, че на 30.10.2019 г. възложителят е заплатил сумата от 500 лв., видно и от Платежно нареждане за онлайн банкиране чрез „***“ с референция ВS.***. Като основание за превода е посочена същата фактура. В с.з. ответницата заявява, че е платила сумата за 100 броя, като е решила да допълни възнаграждението за тях над дължимите 440 лв., тъй като 4,40 лв. е цена за отпечатване на бройка, а е допълнила за проектиране и подготовка на файла, за което не е имало изрична договорка, доколкото повече от седмица – 10 дни не е могла да се свърже с управителя на дружеството-ищец.

По делото са представени счетоводни справки - Салда по персонални сметки клиенти от 01.12.2021 г. до 30.12.2022 г., Опис на документите от 2

01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., Отворени позиции за клиенти, Главна книга за период от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.- всички справки с дата 16.01.2023 г.

Документите удостоверяват осчетоводяването на фактурата от ищцовото дружество.

Не се спори, че каталозите са били необходими във връзка с изложба на колажи на ответницата в *** в гр.Я., където същата работи. По делото е представен един екземпляр от изработените от ищеца каталози с название „Всичко е наред, „***“, колаж- П. С.. На гърба на корицата на каталога е отразено, че този продукт е реализиран с подкрепата на Български фонд за жените, като „не отразява становището на финансиращата организация“.

Свид. И. К. – съдружник в „Премиер плюс“ и син на управителя И. К.дава показания, че лично ответницата е отишла в ателието на 29.10.2019 г. през деня и е получила каталозите. Баща му й ги е предал, при което тя не е имала възражения за бройката им. Били са пакетирани и не е било възможно да се съберат в една торбичка, а по-скоро в кашон. Ответницата е поискала да изплати на части задължението си и управителят на дружеството се е съгласил, като уговорката е била за плащане по банков път. Свидетелят не знае точния брой на предадените каталози, но твърди, че е участвал в изработването им и са били повече от 100, но по-малко от 1000 броя. Не познава свид. Т.. Не я е виждал.

Свид. Т. – работеща в Културно-информационен център „***“ от 2018 г. и колежка на П. С.- дава показания, че последната на 29.10. 2019 г. е организирала изложбата в „***“ като автор- художник. На същата дата управителката Е. К. е изпратила свидетелката преди или около обяд да отиде до рекламната агенция до П. при И. К., за да вземе каталозите. Ответницата е била изключително заета да реди колажите. Свидетелката е получила всичко от И. К. - пакетирани каталози, в торба. Не ги е броила. Не е отваряла пакета и не е присъствала на отварянето. Съобщено й е било от ответницата, че са 100 бройки. Не е ставало въпрос за 500. П. С. никога не се е оплакала, че има проблем в бройките. В случая пакетът е бил един. В отговор на възражението на пълномощника на ищеца относно разминаването между думите на ответницата, че свидетелката е донесла каталозите в торбичка, и показанията - че ги е донесла в пакет, заявява, че пакетът е бил сложен в торба, понеже няма как да мъкне „тези големи пакети“. Сочи още, че ако са 500 броя, няма 3 да може да ги носи сама. Заявява, че каталозите не са кой знае колко големи.

Не са с формат А4, а по-малък.

Първоначално свидетелката заявява, че е подписала един документ фактура. Подписала е протокол за предаването. Не си спомня да е „Приемопредавателен протокол“. След оглед в с.з. на фактурата, приложена към исковата молба, заявява, че подписът е на П. С.. Няма положен от свидетелката подпис. Последно уточнява, че нищо не е подписвала. Сочи, че никога не е ставало въпрос за 500 каталози. П. С. не се е оплаквала, че има проблем в бройките. Тъй като са с рекламна цел, са раздадени на хората, които са присъствали на изложбата, която се е състояла вечерта. Ответницата е раздавала каталози. Свидетелката не помни, дали един пакет е отворила да раздава. Не знае, дали е раздала на всички присъстващи. Имало е около 100 човека. Свидетелката заявява при очната ставка със св.К., че го познава – поздравявала го е с „добър ден“. Според нея, когато ходи да получава рекламни материали от ищцовото ателие, обикновено синът на управителя К. е там, но за процесната дата не си спомня. Заявява, че работи главно с бащата К. и няма контакт със сина му. Обикновено, когато се поръчват рекламни материали, се взима поръчка седмица - две преди изложбата, но не помни в случая, фактурата кога е предадена. По принцип или се срещат с И. К. при него на място, или той носи фактури. Не помни ответницата да е ходила до рекламната агенция. Свидетелката понякога не се намира в „***“, защото ходи по различни места, има работа навън. В деня на изложбата е ходила до ателието на ищеца и е отсъствала само половин час, а когато има изложби, не се ползва обедна почивка.

Свид. С. –съпруг на ответницата- не е присъствал на предаването на каталозите, а знае от съпругата си, че е получила само 100 броя. Тя му е съобщила, че св.Т. е взела каталозите. Свидетелят е посъветвал ответницата да заплати само за 100 броя, т.е. 500 лв. Видял е на изложбата сложени на маса каталози на няколко купчинки. Не знае колко са раздадени, не е присъствал през цялото време на изложбата. Останали са около 10-15 бройки от каталозите.

Не е спорно подаването от ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение по приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Ответницата е възразила срещу заповедта в срок.

4

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 266 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Вземането на ищеца произтича от договор за услуга-ненаименован договор, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето, установен с чл.9 от ЗЗД. Касае се за търговска сделка по см. на чл. 286 ал.1 от ТЗ, за валиден неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, от който са възникнали задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да плати възнаграждение.

Съгласно чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа. Изпълнението на възложената работа може да се установи с всички доказателствени средства. Приемането на работата означава получаване на изработеното и признание, че то съответства на поръчаното.

По делото е безспорно сключването на договора, както признава в отговора си ответницата. Не е спорно предаването на 100 броя каталози- т.е. не е спорно приемането на работата в този обем (в изпълнение на едно от задълженията на възложителя). Спорно е изпълнението на останалата част от възложената работа. Същевременно не е спорно, че ответницата е платила 500 лв..

По делото са събрани противоречиви показания относно получаването на изработените каталози. Св.К. сочи, че е станало в ателието на дружеството и каталозите са получени лично от ответницата, която не е имала възражения за броя им. Св.Т. сочи, че тя лично е получила в ателието пакет каталози, който е предала на ответницата. Последната е била ангажирана с изложбата и не е могла да отиде да вземе каталозите. Св. К. твърди, че не познава св.Т., не я е виждал в ателието, а тя самата заявява, че го е виждала там.

За да прецени показанията, съдът изхожда от обстоятелството, че ответницата е подписала лично издадената фактура № *** г. в деня на 5 изложбата. Това обстоятелство изрично е признала в отговора на исковата молба, както и св.Т. посочва, че подписът във фактурата е на П. С..

Следователно е осъществена среща между нея и управителя на ищцовото дружество, който е издал фактурата. Поради това съдът не кредитира показанията на св.Т., че ответницата не е напускала залата в *** през целия ден, което твърди, че лично е възприела, защото самата тя е излязла само за половин час да отиде до ателието, а в дните на провеждани събития няма време да ползва обедна почивка. Иначе не е през цялото време в залата, тъй като има работа и навън. Ако действително в деня на изложбата свидетелката се е намирала там през останалото време, извън посещението на ателието, би следвало да възприеме, ако управителят на ищцовото дружество е донесъл фактурата и е била подписана в ***. Такова твърдение обаче свидетелката няма. Налице е вътрешно противоречие в показанията й относно подписването на документ от нея, като първоначално твърди, че е подписала фактура, протокол при получаване на каталозите в офиса на ищеца, а впоследствие, след запознаване с процесната фактура, заявява, че не е подписала нищо. Веднъж твърди, че е получила един пакет каталози, а при очната ставка със свидетеля К. казва, че е носила торба, понеже няма как да мъкне „тези големи пакети“. Св.С.- заинтересован от изхода на делото като съпруг на ответната страна- не е присъствал на предаването на каталозите, а знае от съпругата си за получения брой.