Определение № 575 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501770 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Б. Н. с адрес гр.Б., ул.“В.“ № *, ет.*, подадена чрез адв.Галина Павлова, против определение № 5508 от 27.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 8072/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по същото дело решение № 1741/09.08.2023 г. в частта му за разноските, като ответницата С. Б. Н. е осъдена да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно и необосновано. Според жалбоподателя, определението не е съобразено с императивните изисквания на чл.80 ГПК и ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се сочи, че по делото липсва списък на разноските по чл.80 ГПК, както и доказателства за направените разноски и за заплащане на претендираното възнаграждение, като този пропуск не може да бъде преодолян по пътя на изменение на решението в частта за разноските, за което е цитирана съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, подаден чрез гл.юрк.Златева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Моли се за оставяне на жалбата без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 8072/2022 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас противС. Б. Н., за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество описаните в молбата парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3218/24.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 6744/2022 г. на БРС, както и да се присъдят на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. Б. Н., подаден чрез адв.Галина Павлова, назначена от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, в който е взето становище за неоснователност на иска.

В последното съдебно заседание е представена писмена молба от ищеца, с която е взето становище по спора и е направено искане за присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., съгласно обективиран в молбата списък по чл.80 ГПК.

С постановеното по делото решение № 1741/09.08.2023 г. на БРС предявеният иск е уважен изцяло и на ищеца са присъдени разноски, като ответницата е осъдена да му заплати сумата от 475 лв., от които 400 лв. за възнаграждение на особен представител, 75 лв. за платена държавна такса за исковото производство и 75 лв. за платена държавна такса за заповедното производство. Не е присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението ищецът е депозирал молба от 11.09.2023 г., с която е поискал от районния съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК да измени съдебния си акт в частта за разноските, като му присъди и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв.

С обжалваното определение № 5508/27.09.2023 г. районният съд е приел, че молбата на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК е основателна и е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъдил ответницата С. Н. да заплати на ищеца „ВиК“ ЕАД сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Страните в процеса имат право да претендират разноските, които са направили в процеса, като отговорността те да бъдат понесени от съответната страна е обвързана от изхода на съдебния спор. Отговорността за разноски е обективна (безвиновна) и се понася от загубилата страна, независимо дали процесът е бил добросъвестно воден от нея. Ето защо, след като предявения иск е уважен и ищецът е бил представляван в процеса от юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК същият има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка, неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на доказателства за плащане на възнаграждението, тъй като в случая не става въпрос за адвокатско представителство, при което се договоря възнаграждението между клиент и пълномощник, а се касае до представителство от юрисконсулт и страната разполага с правото по чл.78, ал.8 ГПК. По този въпрос е налице съдебна практика която се споделя от настоящия състав – Определение № 619/23.10.2012 г. по ч.т.д.№ 612/2012 г. на ВКС, І т.о, в което е прието, че отговорността за разноски при адвокатска защита се 2 урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор – чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК, а когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда – чл.78, ал.8 ГПК, като в този случай, доказателства за плащането не се събират именно поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство по конкретно дело. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че поради липса на списък по чл.80 ГПК не следва да се изменя решението в частта за разноските. В случая, това възражение не съответства на фактите по делото, тъй като в депозираната в последното съдебно заседание пред районния съд молба от ищеца е обективиран списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК, в който е включено и претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Ето защо, наведените в частната жалба възражения и доводи са изцяло неоснователни. В случая, ищцовото дружество е направило своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство, като исковата молба е подадена от надлежно упълномощен юрисконсулт и има право такова възнаграждение да му бъде присъдено с оглед изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, вр. ал.1 ГПК, поради което постановеното по делото решение правилно е изменено в частта за разноските.

С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат (Определение № 230/13.07.2015 г. по гр.д.№ 4631/2014 г. по описа на ВКС, I г.о) , поради което на ответника по жалбата „ВиК“ ЕАД такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5508 от 27.09.2023 г., постановено по гр.д.

№ 8072/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по същото дело решение № 1741/09.08.2023 г. в частта му за разноските, като ответницата С. Б. Н. е осъдена да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3