Определение № 231 от 19.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Шумен, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500095 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на „Енерго-ПРо Продажби“ АД гр. Варна, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. И., срещу заповед № 341/11.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и срещу определение № 494/13.02.2026 г., в частта относно разноските постановени по ч.гр.д. № 489/2026 г. на ШРС. Жалбоподателят, заявител в заповедното производство излага, че с посочената заповед съдът е присъдил в полза на кредитора 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение, като изрично отхвърлил искането им за разликата до претендирания размер от 40,90 евро с нарочно разпореждане № 1158/10.02.2026г. Определеното възнаграждение било под минимума, предвиден в чл.26 НЗПП, която разпоредба била изменена и в сила от 01.10.2025г.. Счита позицията на районния съд за неправилна, при нарушение на материалния закон, в разрез с теоретичните постановки и практиката на съдилищата.

Съгласно действащата редакция на чл.26 НЗПП за защита по заповедно производство възнаграждението било от 80 лв./40,90 евро до 230 лв./117,60 евро, т.е. поисканият от заявителя размер бил минимален. Изменението на нормата било в сила от 01.10.2025 г., при което посочената редакция намирала приложение към датата на представяне на пълномощното. Сочи още, че претенцията на заявителя била изцяло уважена. Моли съдът да отмени заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и определение № 494/13.02.2026 г. в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро, като вместо това определи присъждането на възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 489/2026 г. на ШРС на стойност 40,90 евро, както и да върне делото на първостепенния съд със задължителни указания съобразно горепосоченото искане. Прави искане и за присъждане в полза на дружеството на сторените разноски в настоящото въззивно частно производство съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

1

Частната жалба, както против определението по чл.248 ГПК, така и против заповедта в частта за разноските, по реда на чл.413, ал.1 ГПК, е подадена в срок, от надлежна страна.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът съобразни следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № 341/11.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заповедният съд е разпоредил длъжникът Я. Д. Н., да заплати на кредитора „Енерго Про Продажби“ АД, сумите: 103,72 EUR главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия, 4,91 EUR мораторна лихва, както и направените в заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR и държавна такса в размер на 10,86 EUR.

С разпореждане № 1158/10.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 489/2026 г. ШРС, заповедният съд е отхвърлил искането на заявителя „Енерго Про Продажби“ АД, за присъждане на разноски над сумата от 36,42 евро /включваща 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса/, до претендирания размер от 51,76 евро, или за сумата от 15,34 евро.

Разпоредил е издаването на заповед за останалите претендирани суми.

По повод молба на заявителя, с определение № 494/13.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 489/2026 г. на ШРС, съдът е отхвърлил искането на „Енерго Про Продажби“ АД за изменение на разпореждане № 1158/10.02.2026г./заповед за изпълнение № 341/11.02.2026г., по гр.д. № 489/2026г., по описа на ШРС/, в частта му за разноските, като неоснователна.

По частната жалба против определението по чл.248 ГПК:

Съгласно приетото по т.7 ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В съобразителната част на решението е посочено, че следва да се прави разграничение в хипотезата, при която заповедния съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересованата страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако съдът е пропуснал да се произнесе, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по чл.248 ГПК.

В случая със заповедта по чл.410 ГПК, респ. разпореждането, съдът се е произнесъл по разноските, поради което при налично произнасяне по разноските редът по чл.248 ГПК е недопустим. Ето защо постановеното при липса на правна възможност за произнасяне определение по чл.248 ГПК подлежи на обезсилване.

По частната жалба против заповедта в частта за разноските, по чл.413, ал.1 ГПК.

Според същото ТР – т.12 съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК респ. чл.415, ал.1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора, разпредели отговорността за 2 разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне, поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.

Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В случая видно съдържащото се в електронното заповедно дело съобщение, ведно с разписка, на длъжника Я. Д. Н. е връчена заповедта по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 489/2026г. на 14.03.2026г.. Срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК, който е едномесечен, изтича на 14.04.2026 г. При това положение частната жалба по чл.413 ГПК против заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 341/11.02.2026 г./разпореждане № 1158/10.02.2026 г. в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция за произнасяне, поради което производството по същата като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Частната жалба следва да се върне на заповедния съд за извършване на преценка за администрирането й, в съответствие с посочените по-горе разяснения.

С оглед характера на производството разноски на жалбоподателя за настоящата инстанция не се следват.

Видим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 494/13.02.2026г. постановено по ч.гр.д. № 489/2026 г. на ШРС, по реда на чл.248 ГПК, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 95/2026 г. по описа на ШОС, по частната 3 жалба, подадена от „Енерго-ПРо Продажби“ АД гр. Варна, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. И., в частта й по чл.413, ал.1 ГПК, срещу заповед № 341/11.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК/ разпореждане №1158/10.02.2026 г. по ч.гр.д. № 489/2026 г. на ШРС, досежно разноските за юрисконсултско възнаграждение на заявителя в заповедното производство, като ВРЪЩА частната жалба на ШРС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4