Решение № 348 от 16.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Велико Търново, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110103505 по описа за 2025 година

Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11 от ЗПК, евентуално да прогласи за нищожна клаузата в договора на неустойка, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 83.79 лв. заплатена такса по същия договор без основание.

В исковата молба се твърди, че ищецът Х. М. Ц. сключил с ответника договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. с предоставен заем от 800 лв. Счита договора за нищожен поради непосочване на лихвен процент и ГПР. Счита и клаузата за неустойка от 331.02 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимото възнаграждение не било включено в ГПР.

Твърди, че заплатената от него сума от 83.79 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза.

Моли съда да прогласи нищожност на договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11 от ЗПК, евентуално да прогласи за нищожна клаузата в договора на неустойка, както и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да чу заплати сумата 83.79 лв. заплатена такса по същия договор без основание, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД оспорва исковете – установителния иск като недопустим, изобщо исковете неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на 1 договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Според представените по делото извлечения от сайта на ответното дружество и предвид становищата на страните по делото, между тях е сключен договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г., като по същия кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 800 лв., с лихва в размер на 53.98 лв., като погасяването му се извършва на погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната дата е 9.9.2021г. Разпоредбата на чл.6.2 от договора за паричен заем, предвижда заплащането на неустойка в размер на 331.02 лв. за непредставяне на обезпечение.

По делото се призвана обстоятелството за заплатени от ответника на ищеца суми от общо 883.79 лв.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна 2 норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договор със закона и добрите нрави, е основателен. В случая нищожна се явява клаузата на чл.6 ал.2 от договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г., която е основание за заплащане на неустойка от 331.02 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойката, ГПР по договора многократно надвишава пет пъти размера на законната лихва, което в нарушение на добрите нрави и на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Поради това основателен и доказан се явява осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищеца по договора сума от 29.81 лв. или 15.24 евро за неустойка без правно основание – по нищожната клауза на чл.6, ал.2 от договора между страните. Ответникът е изплатил главницата от 800 лв. по договора и със заплатените от него 83.79 лв. същия е заплатил дължимата по договора и валидна лихва от 53.98 лв., като заплатената без основание сума е 29.81 лв. Поради това и осъдителният иск за разликата от 29.81 лв. до пълния предявен размер от 83.79 лв., или 42.14 евро се явява неоснователен и недоказан.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като ищецът е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.

Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Д.

В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за оказана правна помощ на ищеца Х.

М. Ц., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, цената на исковете и съразмерно с уважените от тях.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 68 лв. или 34.77 евро разноски за държавна такса.

3

На основание чл.78, ал.3 вр. чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 153.60 лв. или 78.54 евро, съобразно приложения за това списък и съразмерно с отхвърлените искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр.

***, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. за нищожен, като неоснователен и недоказан.

ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл.6, ал.2 от договор за паричен заем кредирект № ****** от **.**.****г. поради противоречието й със закона и добрите нрави, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, да заплати на Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, сумата 15.24 евро /петнадесет евро и двадесет и четири цента/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 8.12.2025г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 42.14 евро, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, да заплати на Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, сумата 34.77 евро /тридесет и четири евро и седемдесет и седем цента/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, да заплати на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б ет.2 ап.5, сумата 100 евро /сто евро/ за оказана правна помощ на ищеца.

ОСЪЖДА Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. ***, гр. ***, да заплати на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, сумата 78.54 евро /седемдесет и осем евро и петдесет и четири цента/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5