Решение № 20112 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20112 гр. С. 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.П.С при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110153445 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

06.12.2023 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Магдалена Рангелова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело номер 53445 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против К. П. Г., с ЕГН **********, от гр. С. ж.к. „Х.С“, ********. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 24.03.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от общо 1 686,60 лв., от която: сумата от 1 387,59 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 19,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 4,43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр. С. ж.к. „Х.С“, бл. 41, вх. З, с абонатен № *******, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1 686,60 лв. за отоплявания имот. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на К. П. Г., че ответницата дължи на „Т.С” ЕАД – гр. София сума в общ размер на 1 686,60 лв., от която: сумата от 1 387,59 лв.

– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 19,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 4,43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените 2 по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. П. Г., с който исковите претенции се оспорват като незаконосъобразни.

Прави се възражение за погасителна давност за претендираните суми за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., като се излагат подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Оспорва се претенцията за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

С определение от 16.03.2023 г. „Т.” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 15513/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 15.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която К. П. Г. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 1 387,59 лв. – главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С. ж.к. „Х.С“, бл. 41А, вх. В, ет. 5, ап. 56, с абонатен № *******, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 275,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 19,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 4,43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 83,73 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 33,73 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено от длъжника възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр.С. приети с решение по 3

Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Т.” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 131 от 30.09.2002 г., сключен между „Т.” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С. ж.к.

„Х.С“, бл. 41, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 357,35 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 357,14 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 0,21 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 22.01.2021 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № *******, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на 1 357,33 лв. за главница и 275,42 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че за процесния период не са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по 4

Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С. ж.к. „Х.С“, бл.

41А, вх. В, ет. 5, ап. 56, на който адрес е открита партида на абонатен № *******. Не се спори, че ответницата е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния период, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.