Решение № 572 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330206169 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 004049/29.09.2023 г. на главен инспектор в Регионалната Дирекция на Комисията за Защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Подуяне, бул. „Ботевградско шосе” № 247, ет. 2 на основание чл. 210в Закона за защита на потребителите от му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се излагат мотиви за незаконосъобразност поради липса на материална компетентност на лицата издали АУАН и НП, на следващо разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП, което представлявало съществено процесуално нарушение. Алтернативно се моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН или намаляване на санкцията до нейния минимум.

В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата и се прави искане за разноски.

Въззиваемата страна счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Прави се искане за разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 20.02.2017 г. на Максима България ЕООД била издадена и връчена заповед № 135, с която било забранено на дружеството при упражняване на дейността си да 1 използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони „Airwaves“.

Същата заповед била обжалвана от дружеството жалбоподател и с Решение № 5367/10.04.2019 г. на ВАС, същата окончателно била потвърдена.

На 12.07.2023 г. длъжностни лица от КЗП, между които и свид. П. И. Х., след получен сигнал от клиент по електронна поща, посетили търговски обект – магазин ТМаркет, находящ се в гр. Пловдив, бул. Васил Априлов № 102, където установили следното: на рафт в магазина се предлагали за продажба Детски храни – Пюре Hipp bio Тиква – 125 гр., Пюре Hipp bio Сливи 4+ и Пюре Hipp bio Круши. На етикетите били посочени цени съответно

Пюре Hipp bio Тиква – 125 гр. – 2,60 лв.

Пюре Hipp bio Сливи 4+ - 2,84 лв. и

Пюре Hipp bio Круши – 2,84 лв.

Била направена контролна покупка на по 1 бурканче от горепосочените детски храни, като от страна на „Максима България“ ЕООД бил издаден касов бон, на който били означени следните цени:

Пюре Hipp bio Тиква – 125 гр. – 2,89 лв.

Пюре Hipp bio Сливи 4+ - 3,15 лв. и

Пюре Hipp bio Круши – 3,15 лв.

За установеното бил съставен констативен протокол № К -2712464/12.07.2023 г., в присъствието на представител на дружеството – З. Г. на длъжност „не се чете“ .

В тази връзка на 08.08.2023 г. бил съставен АУАН от свид Х., пред представител на дружеството – З. Г., редовно преупълномощена от М. И. (*** на Максима България ЕООД) с пълномощно от 08.08.2023 г., в който било отразено, че дружеството жалбоподател предлагало за продажба с цена на етикета, както следва Пюре Hipp bio Тиква – 125 гр. с цена– 2,89 лв.

Пюре Hipp bio Сливи 4+ с цена - 3,15 лв. и

Пюре Hipp bio Круши, с цена - 3,15 лв., а с цена на касовия бон:

Пюре Hipp bio Тиква – 125 гр. – 2,89 лв.

Пюре Hipp bio Сливи 4+ - 3,15 лв. и

Пюре Hipp bio Круши – 3,15 лв., което било неизпълнение на наложена и влязла в сила заповед за забрана за използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика, нарушение по чл. 210в от ЗЗП.

Депозирани били възражения от страна на дружеството, в което същото се оплаквало че няма нарушение, тъй като цените на етикета и на касовия бон били еднакви.

На 29.09.2023 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в общ размер на 10000 лв. за нарушения на чл. 210в от ЗЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя П. И. Х., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, 2 броя докладни записки от И. А., Протокол за проверка на документи № К- 0144635/08.08.2023 г., ведно с пълномощни, констативен протокол № К -2712464/12.07.2023 г. ,ведно с касов бон на стойност 9,19 лв., Жалба сигнал от КЗП Протал с вх. № П-03-1101/10.07.2023 г., ведно със снимков материал и отговор, възражение от Максима България ЕООД, Заповед № 289/04.07.2019 г. и № 363/30.03.2023 г. на председателя на КЗП.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като добросъвестно изложени, 2 логични и последователни. Същата изяснява механизма на протичане на проверката и причината за разминаването в установеното и изложеното в АУАН, а именно техническа грешка.

Съдът кредитира и представените писмени и веществени доказателства.

Между доказателствата не се установиха противоречия като в своята съвкупност всички те чертаят описаната по-горе и приета от съда за установена фактическа обстановка.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно съставителят на акта и наказващият орган, са субсумирали поведението на дружеството жалбоподател под нормата на чл. 210в от ЗЗП, която има наказателен характер и съдържа хипотеза и санкция, като правилото за поведение (диспозицията) е изведено като такова с отрицателен характер и гласи, че който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. Ал. 1 на чл. 68л от ЗЗП постановява, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Именно това е било сторено със заповед 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП. Същата е влязла в сила на 10.04.2019 г. след потвърждаването на решение № 5420/19.09.2017 г. на АССГ с Решение № 5367 по адм.д. 12657/2017 по описа на ВАС.

Така е била изпълнена първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 210в от ЗЗП, а именно наличие на заповед по чл. 68л, ал.1 от ЗЗП.

Налична е и втората предпоставка за реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, а именно предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, какъвто е именно предмета на цитираната по-горе заповед. Следователно осъществен е състава на чл. 210в от ЗПП от обективна страна.

Ангажирана е администартивнонаказателната отговорност на юридическо лице, поради което субективната страна не се изследва и не зависи от виновното поведение на конкретни лица, служители на юридичското лице.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът намира, че е допуснато изключително съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на нарушението в АУАН, а именно – нарушение не е описано фактически. В императивната норма на чл. 42, т. 2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане.

В настоящото производство се установи, че административнонаказващият орган е посочил в акта, че нарушителят, е продавал детските пюрета с идентични цени на етикета и в касовия бон.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, 3 връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

Не може да се допуска едно съдържание в АУАН и съвсем различно в НП.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Неприложим е в конкретния случай института на изменение на обвинението, какъвто е предвиден в наказателното право. В административнонаказателното производство съществува разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, където изрично е посочено в цитираната норма, че се допуска поправка на съдържанието на АУАН ако това не касае съставомерни признаци на нарушението, т.е. такива които не внасят неяснота относно основанието, на което се повдига административнонаказателото обвинение. В случая не се касае за такива обстоятелства. При направено възражение в тази връзка от страна на жалбоподателя липсват аргументи, при които да се отхвърли това възражение като неоснователно, независимо дали се касае за техническа грешка.

Всяко конкретно разминаване на обстоятелствата по извършеното административно нарушение, като в конкретния е допуснато изобщо да не може да се установи в какво се състои нелоялната практика, с която е нарушена заповедта, съществено ограничават правото на защита на нарушителя. Налице е съществено нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което не е възможно да бъде поправено в хода на съдебното производство с установяване на обективните факти. В тази връзка основателни са възраженията, че липсва конкретно разбираемо описание на нарушението, с оглед на което се нарушава възможността дружеството - жалбоподател да организира правилно своята защита. Това е видно и от подаденото възражение. Допуснатият порок е съществен и води до самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност. (Така Решение № 1812 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 1485 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 932 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 603 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.). Този порок не може да се преодолее, нито посредством констативния протокол, съставен в деня на проверката, който е връчен на лице, което към въпросния момент не е било представляващо дружеството жалбоподател, нито чрез съставената докладна записка, тъй като има две докладни чието съдържание се различава единствено по допусната грешка в отразяване на цените на етикетите на процесните стоки и чрез съставянето им грешката е мултиплицирана, нито чрез разпита на актосъставителя в съдебно заседание, тъй като е недопустимо установяването на факти едва във въззивната фаза на 4 административнонаказателния процес.