Решение № 547 от 22.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500384 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. С. А. с ЕГН ********** против решение № 119/22.07.2022г. на РС-И. по гр.д.№ 656/2020г. в частта,с която „ЗАД ОЗК З.“ АД е осъдено да заплати на Г. Б. В. сумата 2500 лв. на осн.чл.432 ,ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди вследстиве настъпило на 03.10.2018г. ПТП по вина на водача на т.а.“КИА“ с рег.№ СО341 ХН /въззивникът-ответник по обратния иск/ ,чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД ОЗК З. „ АД ,сумата 120.83 лв. мораторна лихва за периода от 08.04.2020г. до 28.09.2020г. ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.09.2020г. до окончателното плащане на сумата , и е осъдил по обратния иск с правно основание чл.500, ал.1,т.3 от КЗ Р. С. А. да заплати на ЗАД ОЗК З.“ АД 2500 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалото от ПТП на 03.10.2018г. лице,ведно с мораторна лихва за горепосочения период в размер на 120.83 лв. ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.,както и в частта,с която въззивникът е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 435.42 лв.Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът изградил убеждението си за „извънсъдебни признания“ върху неприобщен доказателствен материал от досъдебното производство.Съдът не допуснал извършване на оглед на място,което опорочило съдебно- автотехническата експертиза.Съдът 1 интерпретирал произволно показанията на пристрастните свидетели на пострадалата, а игнорирал показанията на незаинтересован и безпристрастен очевидец-св.Р.М..

Въззиваемата страна „ЗАД ОЗК-З.“ АД оспорва въззивната жалба на третото лице-помагач и ответник по обратния иск.Съгласно практиката на ВКС, писмените доказателства по приложени към делото други дела се считат представени и събрани от съда с прилагане на делото,включително извънсъдебните признания на факти,които някоя от страните е правила пред други органи и съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания.Не бил необходим оглед,тъй като твърденият повод-наличие на гърбици по пътното платно –бил опроверган с писмени доказателства от общината.Без значение бил фактът дали от камиона били изпаднали една или няколко тръби,в какъвто смисъл са противоречиви показанията на свидетелите.Претендира разноски за въззивното производстно в размер на 720 лв. с ДДС.

Въззиваемата страна Г. Б. В. с ЕГН 891273431 оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно.

Третото лице помагач Община И. не взема становище по жалбата.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

Ищцата Г. В. твърди,че на 03.10.2018г. в гр.И. около 15.50ч. била ударена в областта на лакътя и крака от метална тръба,изпаднала от камион ,движещ се по ул.“П. Е.“.Свидетел непосредствено след инцидента била Л.З.,която чула трясък и излязла на улицата.Шофьорът на камиончето Р. С.

А./ и придружаващото го момче /св.Р.М./останали на мястото,докато св. К. откарал пострадалата до болницата.Св.М. установява,че пътувал в камиончето ,управлявано от Р. С. А. и видял как от каросерията изпаднала тръба и ударила ищцата.Св. Р.Р. установява,че процесното МПС било натоварено с тръби,вързани и покрити с пътеки,и че камиончето било управлявано именно от Р. С. А..тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания непротиворечиво и категорично.Има разминавания в детайли,които са ирелевантни в случая.От докладна на Главния инженер на Община И. е установено,че на местото на ПТП /в посока на движение от училище „Д.Д.“ към фото студио / няма изградени две напречни препятствиягърбици върху платното.Следва да се подчертае,че дори и в близост до училището да има „гърбици“, металните тръби би трябвало да са прикрепени и обезопасени в каросерията по начин,който да устои на съпротивлението от тези съоръжения,предназначени да обезпечат сигурността на пресичащите платното.Впрочем,не са необходими специални знания за констатацията,че причина за изпадането на тръбите е недостатъчно закрепване.Въпреки завързването с въже и покриване с пътеки,тези действия очевидно са се оказали неефективни. Неукрепеният товар представлява опасност за участници в движението съгласно чл.127, ал.1, т.1 и т.2 от ЗдДвП.Не е било налице „случайно събитие“ в каузална мрежа.Ето защо е налице пряка 2 каузална връзка между неправомерното поведение на водача,който е бил задължен да укрепи товара, с причинените вреди-болки и страдания.Безспорно по делото е наличието на застрахователно правоотношение,произтичащо от договор за застраховка „ГО“ между водача на процесния автомобил и застрахователното дружество. Предвид основателността на исковете/макар и не в пълен размер/ ,обратните искове с правно основание чл.500, ал.1,т.2 и т.3 от КЗ ,предявени при евентуалност, също следва да бъдат уважени в съответните размери,при условие,че ищецът по обратиня иск заплати сумата,която е осъден да плати като ответник.Ето защо решението следва да бъде потвърдено в атакуваната част, а в останалата част е влязло в сила.Следва въззивникът да заплати направените от въззиваемите страни съдебни разноски за въззивното производство в размер на адвокатско възнаграждение 720 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/22.07.2022г. по гр.д.№ 656/20г. на РСИ. в частта му, с която ЗАД ОЗК-З. „ АД ,ЕИК *** е осъден да заплати на Г. Б.

В. на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв.,мораторна лихва за периода от 08.04.2020 г. до 28.09.2020 г. в размер на 120.83 лв.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателно плащане на обезщетението и е осъден по обратен иск с правно основание чл.500, ал.1,т.3 от КЗ Р. С. А. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ОЗК-З.“ АД сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени верди,причинени от ПТРП,настъпило на 03.10.2018 г. в гр.И. виновно от водача Р. С. А.,чиято деликтна отговорност е била обезпечена по договор за застраховка“ГО“ със ЗАД ОЗК-З.“ АД,както и сумата 120.83 лв.,мораторна лихва за периода от 08.04.2020г.28.09.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска 28.09.2020г. до окончателното плащане на сумата,при условие,че тези суми бъдат заплатени от застрахователя на пострадалата Г. Б. В. , и Р. С. А. е осъден да заплати на „ЗАД ОЗК З.“ АД 444.61 лв. разноски за обратния иск.

В останалата част решението е влязло в сила.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. С. А. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ОЗК-З.“ АД , ЕИК *** разноски по въззивното производство в размер на 720 лв. с ДДС.

Решението е постановено при участие на трети лица помагачи Р. С. А. с ЕГН ********** и Община И..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4